Определение № 1187 от 11.12.2018, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 255/2018
- Вид
- Определение № 1187
- Подписан
- 11.12.2018
- Състав
- ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 1242 от 28.05.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 1535 от 03.07.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 1880 от 22.08.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 1996 от 12.09.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 1998 от 12.09.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 2168 от 02.10.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 2169 от 02.10.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 2527 от 06.11.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Определение № 267 от 27.02.2019 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Решение № 314 от 29.07.2019 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362-364 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362-364 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362-364 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.586 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90 · Закон за задълженията и договорите
- чл.236 ал.4 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1187
Бургас, 11.12.2018г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Иво Добрев като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 255 по описа за 2018 година, на основание чл.
374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Самоков- турист“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Самоков, хотел „Самоков“, със съдебен адрес ***-2 против „Слънчев бряг“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, с която е предявена претенция за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на 1115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, целият с площ 9017кв.м., с адрес гр.Несебър, ул.“Шеста“ №1, начин на трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване-второстепенна улица, които по силата на изменение на ПУП-ПР за УПИ1 кв.47 по плана на к.к.Слънчев бряг, прието с решение на Общинския съвет-Несебър №377 по протокол №11/ 24.11.2016г. са придадени към ПИ ***, представляващи УПИ1 кв.47 по плана на к.к.Слънчев бряг. Претендират се и направените по делото разноски.
Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда. Подаден е от активно легитимирано лице, което твърди, че е изправна страна по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и неизпълнение на задължението на ответната страна да прехвърли собствеността върху процесния недвижим имот.
Насрещният иск по чл.59 ЗЗД е подаден в срока по чл.367 ал.4 ГПК пред Окръжен съд гр.Бургас от ответника по първоначалния иск с искане за заплащане на обезщетение от „Самоков-турист“ЕООД за ползването на имота, предмет на предварителния договор в посочения в молбата размер, ведно със законната лихва върху търсената сума. Искът е допустим като е подсъден на настоящия съд и не съществуват пречки за съединяването му с първоначално заявената искова претенция. В случая редът, по който се разглеждат двата иска, е един и същ- този на общия исков процес, тъй като, макар и специфични разпоредби относно разглеждането на претенцията по чл.19 ал.3 ЗЗД да са установени в чл.362-364 ГПК и това производство да е особено исково, в отличие от други особени искови производства не съществуват разлики и специфики при провеждането му, а то се развива именно съгласно разпоредбите на общото исково производство.
В този смисъл е постоянната и трайна съдебна практика. По мнение на настоящия състав не са налице пречки за приемането за съвместно разглеждане на първия от двата заявени насрещни искове, предвид наличието на житейска връзка, която се открива между двата иска, независимо, че не е налице общност на основанието и на обекта на претенциите.
Искането по втората евентуална насрещна претенция е просрочено, поради което и като преклудирано няма как да бъде прието за съвместно разглеждане. Видно от текста на постъпилия по делото отговор на исковата молба, насрещна искова претенция при условията на евентуалност, с която да се търси обезщетение за забава при заплащане на трите, дължими от ищеца по първоначалния иск, вноски не е формулирана. Спазването на преклузивния срок по чл.367 ал.4 ГПК за предявяване на насрещен иск е предпоставка от категорията на абсолютните, обосноваващи допустимостта на иска. Ето защо исковата молба по насрещния иск в тази и част следва да бъде върната.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Ищецът „Самоков Турист“ЕООД търди, че на
05.08.2013г. е сключил със „Слънчев бряг“АД предварителен договор, по силата на който последното дружество се съгласило да му прехвърли собствеността върху 1115 кв.м. от поземлен имот с *** по КК на гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг срещу продажна цена в размер на 224 800 лева, без ДДС, която да се изплати по начина указан в чл.4 от договора. Процесният имот граничил непосредствено с друг недвижим имот, собственост на ищеца, като целта на сключване на договора била продаваните идеални части да се приобщят към имот с идентификатор ***. В тази връзка трябвало да се извърши частично изменение на ПУП-ПР на УПИ1 в кв.47 по плана на комплекса, като условие за сключване на окончателен договор и предпоставка за заплащане на част от продажната цена.
Посочва се също така, че в деня на сключване на предварителния договор ищецът заплатил сумата от 89 920 лева без ДДС. Изменението на плана, по силата на което към поземлен имот с идентификатор *** се придавали 1115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** било прието с решение на Общински съвет Несебър и влязло в сила на 21.03.2017г. След тази дата ищецът заплатил и втората дължима по предварителния договор вноска в размер на 44 960 лева без ДДС. Направено било от ищеца запитване и получен отговор от АПСПК, от който станало ясно, че не е необходимо издаване на разрешение за извършване на разпоредителни сделки с активи на ответника. След получаване на горното становище била изплатена и третата дължима вноска по договора. Възражения за забава не били направени от продавача. Вместо да изпълни ангажиментите си по договора „Слънчев бряг“АД едностранно завишило продажната цена на сумата от 303 050 лева без ДДС и поканило ищеца да внесе остатъка от 213 130 лева. Поискало освен това да му бъдат заплатени разноски за подготовка на сделката, както и обезщетение за ползването на имота за търговски цели, включително разноски по водени в предходни години търговски и изпълнителни дела. Ищецът отказал да изпълни новопоставените му условия, като вместо това поканил ответника да определи дата за сключване на окончателен договор. Второто дружество от своя страна продължавало да настоява за актуализиране на продажната цена, както и за заплащане на обезщетение за ползването на имота от ищеца за период 5 години назад.
Тъй като поставените допълнителни условия не били уговорени между страните в предварителния договор, се касаело по същество до отказ от изпълнение на задължението му за прехвърляне на собствеността. Представени са писмени доказателства.
Казаното пораждало за ищеца правен интерес да предяви претенция по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяването на договора за окончателен по съдебен ред.
В постъпилия отговор от дружеството ответник се прави на първо място възражение за нищожност на процесния договор, поради липса на съгласие за сключването му от съвета на директорите на „Слънчев бряг“АД и поради противочието му със закона, предвид нарушаването на чл.28 ал.1 ЗПСК. Липсвало оправомощаване от органа на управление на дружеството за сключване на договора от изпълнителния директор, поради което и сделката била сключена при липса на мандат за подписването и. Посочва се освен това, че съгласно чл.28 ал.1 ЗПСК на търговските дружества с повече от 50% държавно участие се забранявало извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството, освен с разрешение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Такова валидно и безусловно разрешение в случая не било дадено. Процесният договор бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, предвид занижената цена, която следвало да се заплати и непредвидената възможност за нейната актуализация до размер близък до пазарните стойности на такива имоти.
Моли се за отхвърляне на претенцията, поради нейната недоказаност и неоснователност. В тази връзка с излагат съображения, че е налице неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, който не е спазил сроковете за плащане на всяка една от вноските, поради което се заявява, че ответникът прави възражение за разваляне на договора, поради неизпълнение задълженията на „Самоков Турист“ ЕООД. Изтъкнати са и доводи за уговорена продажба на имота по неактуални пазарни цени. Не били спазени и изискванията, предвидени в нормата на чл.586 ГПК, тъй като не бил заплатен дължимия за 2018г. данък за процесния имот и това се явявало пречка за сключване на окончателен договор. Не били налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като разрешение за продажба от АПСК не било дадено, независимо от обстоятелството, че в един по-късен момент такова вече не се е изисквало. В договора също така липсвала ясна уговорка кога следва да бъде сключен окончателния такъв между страните, като на практика не бил определен разумен срок, в който това да стане. За този близо 5 годишен период от време- от подписване на договора до частичното изменение на плана била настъпила промяна в пазара на недвижими имоти, което накърнявало сериозно интересите на ответника. Представени са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза и гласни доказателства.
Ищецът в допълнителната искова молба оспорва твърдението за нищожност на процесния предварителен договор. На първо място се посочва, че той е трето добросъвестно лице, на което липсата на решение на СД на ответника не може да бъде противопоставена, тъй като същата има значение само във вътрешните отношения между дружеството и представляващия го. Цитирана е в тази връзка и разпоредбата на чл.236 ал.4 ТЗ. Заявява се освен това, че от съдържанието на предварителния договор ставало ясно, че той се сключва на основание взето решение на СД, като същото е цитирано включително в писмо на изпълнителния директор на дружеството, представено с ИМ, като протокол с взето такова решение от СД е представен включително с отговора на исковата молба.
Процесната сделка не представлявала сделка на разпореждане с недвижим имот, поради което и не било налице твърдяното противоречие с нормата на чл.28 ал.1 ЗПСК, тъй като предварителния договор пораждал само облигационни последици и нямал вещноправно действие. Съгласието било предвидено като условие само в случай на сключване на окончателен, а не на предварителен договор. Оспорва се и твърдението, че процесния договор противоречи на добрите нрави. Ответникът се позовавал на разпоредби, които се прилагали за еднолични търговски дружества с държавно участие, каквото ответникът не е, поради което и за него не съществувало задължението при извършване на разпореждане с имущество в състезателна процедура да определя пазарната цена с независим оценител.
Оспорва се твърдението на ответника за забава в плащането на вноските по договора, което според последния се явявало основание за разваляне на същия. Възможността, предвидена в договора за развалянето при неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена следвало да се упражни при съобразяване с нормата на чл.87 ал.1 ЗЗД- като бъде даден подходящ срок за изпълнение. Ответното дружество е приело всички плащания, които били надлежно осчетоводени и фактурирани. Не се твърди наличие на някоя от хипотезите на чл.87 ал.2 ЗЗД, поради което и не са налице основания за разваляне на договора. Забавата при плащане на първото задължение била несъществена, като ответникът приел това плащане без възражения и като изпълнение на договора. Според ищеца забава при изпълнение на втората и третата вноска не е налице или ако има такава, тя се дължи на действия, за които е отговорен самия кредитор-продавач. Едва на 10.10.2017г. ответникът е уведомил ищеца, че решението за изменение на плана е влязло в сила, като е предоставил едномесечен срок за изпълнение на задължението за плащане на втората вноска.
Такова било направено в дадения от ответника срок, като към този момент не били настъпили основанията за заплащане на пълната продажна цена. Ответникът не предприел действия по уведомяване на ищеца за отпадане забраната за разпореждане с имущество, като се наложило ищецът да направи такова запитване, поради което и продавачът не можел да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Страните били обвързани от уговорената в договора цена за продажба на имота, като липсвало законово задължение ищецът да се съобразява с актуализации на цената, които ответникът едностранно му налага.
Изразена е и позиция, че наличието на задължения не е пречка за прехвърляне на вещни права и обявяване на договора за окончателен.
Разпечатката съдържа 25 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2793b8d2-3b2a-4582-8c31-6d306ae6d9e1