Решение № 11043 от 08.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16083/2024
- Вид
- Решение № 11043
- Подписан
- 08.06.2026
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 44710 от 26.03.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 53009 от 10.04.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 83829 от 13.06.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 99415 от 12.07.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 108229 от 31.07.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 61615 от 14.04.2025 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 73122 от 08.05.2025 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 117231 от 25.07.2025 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 6822 от 16.01.2026 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Определение № 11330 от 23.03.2026 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 97857 от 13.08.2026 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 110562 от 15.09.2026 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Определение № 38379 от 19.10.2026 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 237 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 11043 гр. София, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110116083 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
08.06.2026 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 16083/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ПИБ“ АД срещу „КМ“ ЕООД, като се твърди, че между страните било възникнало наемно отношение по Договор за наем от 25.06.2015 г., вписан опод № 1785/26.06.2015 г., том 2 , дело № 245/2015 г. по описа на СВп – гр. Свищов.
Поддържа, че за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г. ответника не бил заплатил наемната цена по договора в общ размер от 24904,13 лева. Поддържа, че е собственик на недвижимия имот, който бил отдаден под наем, като бил изпълнил надлежно задълженията си по договора, но ответника бил неизправна страна. Навежда доводи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията се оспорва като неоснователна. Прави отвод за нередовновност на исковата молба, като тъй като ищецът не бил определил правилно цената по договора за наем, евентуално сочи, че в договора ясно и точно е посочено за кой обект каква сума се дължи. Поддържа, че ищецът произволно е определил претендираната цена – в противоречие със сключения договор.
Навежда доводи, че вземанията са погасени по давност. Излага съображения, че с оглед уговореното по договора по преценка на наемателя следвало да се извършат СМР на обща стойност от 1300000,00 евро, за да може имота да се приведе в съответствие с оглед ползването, освен това тъй като договорът между страните не бил изтекъл, то посочените разходи били планирани за извършването до края на облигационното отношение. Прави възражение за прихващане със сумата от 24903,13 лева, като твърди, че същата съставлявала вреди от неизпълнението на чл. 10.1. от договора, в които било регламетирано право на изкупуване на имота, като със сумата след като имота бил предложен за купуване от трето лице, а не на ответника то същият бил увреден. Иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително облигационно отношение, възникнало на основание договор за наем, размер на наемната цена и настъпил падеж за плащане на същата; 2) наемодателят да е предоставил безпрепятстваното ползване на недвижимия имот предмет на договора на наемателят.
Приложен е Договор за наем от 25.06.2015 г., сключен между ВЕ П.а от една страна, в качеството на наемодател и „КМ“ ЕООД от друга страна, в качеството на наемател. По силата на договора наемодателят предоставя на наемателят временното възмездно ползване на посочени в договора недвижими имоти, сред който е и самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и Кр. на гр. Свищов, с площ от 187,07 кв. м., с предназначение банков офис, с адрес в гр. ****************, а наемателят за задължава да заплаща месечна наемна цена в общ размер от 3600,00 лева без ДДС, като за обекти с идентификатори *** и *** цената е 600,00 лева без ДДС, а за останалите имоти предмет на договора цената е общо 3000,00 лева без ДДС.
В клаузата на чл.2.2. от договора е уговорено, че с подписването на договора, държането на имотите се счита за предадено от наемодателя на наемателя, като клузата има значение на приемо-предавателен протокол.
В клаузите на чл. 5.1. и чл. 5.3. от договора, страните са договорили, че считано от началната дата на заплащане на наем, наемателят заплаща на наемодателя месечна наемна цена за предоставеното му право на ползване на обектите в договорените размери. От първи ди пето число на следващия месец наемателят заплаща на наемодателя фактурираните суми по банков път, по посочената в съответната фактура банкова сметка. Наемателят има право на предсрочни вноски.
От Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2016 г. по изпълнително дело № 20168960400143 по описа на ЧСИ ИЦ, рег. № 896 от КЧСИ с район на действие – ОС гр. Велико Търново се установява, че самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и Кр. на гр. Свищов, с площ от 187,07 кв. м., с предназначение банков офис, с адрес в гр. **************** е възложен на „ПИБ“ АД. Отбелязано е, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 22.12.2016 г.
2
Представено е Решение № 49506/25.02.2019 г., постановено по гр. д. № 66464/2017 г. по описа на СРС, II Г. О., 153-ти състав, с което е признато за установено на основание чл.
124 ГПК, във вр. чл. 237 ЗЗД, че в отношенията между „ПИБ“ АД и „КМ“ ЕООД съществува наемно правоотношение по договор от 25.06.2015 г., вписан под № 1785/26.06.2015 г., том 2, дело № 245/2015 г. на СВп-Свищов за отдаване под наем на самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и Кр. на гр. Свищов, с площ от 187,07 кв. м., с предназначение банков офис, с адрес в гр. ****************.
От Решение № 3958/03.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 8608/2019 г. по описа на СГС, IV-Д състав се изяснява, че е потвърдено изцяло Решение № 49506/25.02.2019 г., постановено по гр. д. № 66464/2017 г. по описа на СРС, II Г. О., 153-ти състав.
Приложено е Разпореждане № 148/01.12.2020 г. на ВКС, с която е върната преписка с вх. № 8901/25.11.2020 г. по подадена от „ПИБ“ АД касационна жалба срещу Решение № 3958/03.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 8608/2019 г. по описа на СГС, IV-Д състав, като е прието, че делото е търговско и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В правната доктрина по безспорен начин е изведено схващането, че силата на пресъдено нещо е форма на въздействие на гражданският процес, като защита-санкция (каквото по вид е и заповедното производство – форма на граждански процес) върху материалното право, която цели да превърне правния спор в „правен мир“ между страните, като същите бъда обвързани от властнически държавен правораздавателен акт, с които се установява правното положение между спорещите. Тоест от гледна точка на установителното действие на СПН, същата има правоустановително и правоотричащо действие, а с оглед на това вменява и задължения на страните да се съобразява със съдебно установеното, т.е. налице е регулативен ефект на СПН. С оглед постигането на посечените ефекти, безспорно СПН има и ефекта, че спора между страните става непререшаем (арг. чл.
298 ГПК и чл. 299 ГПК), т.е. влезлият в сила акт формиращ СПН изчерпва окончателно правният спор и основанията на който последният се основава – т. нар. преклудиращо действие. Постигането на посочените процесуални ефекти обаче следва да се тълкува във връзка с материалният закон – чл. 117, ал. 2 ЗЗД от която норма се извежда и т. нар. правозасилващо действие на СПН. Като крайния резултат от правосъденият акт, който формира СПН, след изтичане на сроковете за неговата отмяна е и неговото окончателно стабилизиране, тъй като същият освен непререшаем, става и неотменим – чл. 303 и сл. ГПК.
Следователно между страните в настоящото производство е установено със сила на пресъдено нещо, че са страните по процесния договор, респ. че между тях е налице валидно облигационно отношение по договор за наем на недвижим имот.
Съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор.
Основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното 3 предназначение, да заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е установил пълно и главно (рг. чл.
154, ал. 1 ГПК) и двете материални предпоставки за възникване на вземането му за наемната цена, поради което претенцията следва да бъде уважена в цялост.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, т.е. исковата молба се счита предявена към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2024 г. Тоест, вземанията дължими преди 10.01.2024 г. са погасени по давност, тъй като в случая е приложима кратката тригодишна давност – арг. чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Но в случая започването на погасителната давност е свързано с падежа на съответното вземане (арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД). С оглед уговореното в чл. 5.1. и чл. 5.3. от договора и неговото граматическо, систематично и теологическо тълкуване, съдът достига до извод, че наемната цена за м.01.2021 г. е била с падеж между 01-05.02.2021 г. Ето защо, това вземане не е погасено по давност, а за останалите вземания към момента на подаването на исковата молба, давността не е била изтекла, като същата е прекъсната с подаването на исковата молба и е спряла да тече в рамките на настоящото производство – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
Не може да се приеме доводът на ответника, че ищецът самоволно бил определил цената за ползването на имота. От формална страна, претендираната месечна наемна цена за процесният недвижим имот е в рамките на уговореното в договора. Необходимо е обаче, че уговорената цена от 3000,00 лева без ДДС, т.е. за имотите, за които изрично е предвидена сумата от 600,00 лева без ДДС, е определяема и е за всички имоти. Това не означава, че от волята на страните не може да се направи извод и въз основа на уговореното в договора да се изведе от волята им критерии от който да се направи извод за определена наемна цена за определен имот. При граматическото, систематичното и теологическото тълкуване на договор за наем в светлината на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че досежно всеки от имотите е посочена неговата площ, т.е. форфетерно (глобално) уговорената наемна цена, може да се приеме не само на обект, но и с оглед неговата площ. Казано иначе, форферната сума е не само за обектите, а ако се разделил площта на уговорената цена, може обективно да се направи извод каква е била волята на страните за наем на един квадратен метър площ, което е обективен измерител, при приложението на който определяемата форфетерно уговорена наемна цена за всички обекти, може и дава цената за ползването на един от тях.
Разпечатката съдържа 39 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/269b2910-86ac-4568-b814-c8a1f1262115