Определение № 28009 от 03.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14344/2026
- Вид
- Определение № 28009
- Подписан
- 03.08.2026
- В сила
- 03.08.2026
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 63836 от 26.05.2026 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 63839 от 26.05.2026 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 72480 от 14.06.2026 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Решение № 18475 от 01.10.2026 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28009 гр. София, 03.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110114344 по описа за 2026 година
Постъпила е искова молба от Ж. М. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. М.М., срещу ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
****,, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 5 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2026 г. от 10.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Ж. М. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. М.М., срещу ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 465,79 евро, представляваща недължимо платени суми по Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/22.05.2026 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 г, по който ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1000 /хиляда/ лева. Съгласно чл. 3, ал. 7 от Договора - годишният лихвен процент на заема е 40.05 % /четиридесет цяло и пет процента/, а годишният процент на разходите е 41.30 % /четиридесет и едно цяло и тридесет процента/. Уговорен е срок на заема в 26 /двадесет и шест/ седмици.
Твърди се, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от този, който е посочен в договора за заем, защото съгласно договора се дължи „неустойка” по смисъла на чл. 11, ал.4 от Договора за заем в 1 случай, че заемополучателят не предостави в срок от седем дни от подписване на съглашението, действие на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на критериите, визирани в чл. 11, ал. 1 от договора, същият дължи „неустойка“, която е в размер на BGN 799,89. Сочи се, че уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договора за заем е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита. Излагат се доводи и за нищожност на неустоечната клауза като противоречаща на добрите нрави и чл. 146 от Закона за защита на потребителите
Твърди се, че ищецът е заплатил, въпреки липсата на основание по Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 година, сумата от EUR 465,79 за възнаградителна лихва, неустойка и други такси към договора.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза по въпросите: 1)Как е изчислен годишният процент на разходите да възлиза в размер на 41.30 % /четиридесет и едно цяло и тридесет процента/ по Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 година и какви разходи са включени в него при калкулацията му ?;
2) Какъв е годишния процент на разходите по Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 година, в случай, че бъде включена неустойката по чл. 11, ал.4 от договора?; 3) Какви са заплатените суми по Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 година? Моля, да бъдат разбити по пера - главница, лихва, неустойки, други разноски и прочие.
Иска се на основание чл. 190 ГПК съдът да задължи ответника да представи Общи условия към Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 година и удостоверение за погасени суми, заедно с разбивка на погасените суми по Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорва иска като неоснователен.
Не се оспорва, че между страните е бил сключен представеният от ищеца с исковата молба договор за заем с № 10182269/22-06-2023 г. Оспорват се като неоснователни претенциите на ищеца, че процесният договор за заем страда от пороци, водещи до противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от ЗПК. Не се спори, че договорната неустойка не е включена в процента на ГПР по процесния заем и се поддържа, че тя не следва да бъде включена като компонент определящ крайния размер на ГПР по 2 кредита. Евентуално се поддържа, че е нищожността на отделната клауза не велече недействителност на целия договор за кредит, следователно, в случая не е приложима санкцията на чл. 22 ЗПК.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че между страните е сключен договор за заем с № 10182269/22-06-2023 г.
-В тежест на ищеца е да установи заплащане на сумата от 465,79 евро/ над главницата от 1000 лева по договор за заем с № 10182269/22-06-2023/ -Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че имущественото разместване е с валидно възникнало правно основание, респективно, че има право да задържи полученото.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите: 1)Как е изчислен годишният процент на разходите да възлиза в размер на 41.30 % /четиридесет и едно цяло и тридесет процента/ по Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 година и какви разходи са включени в него при калкулацията му ?; 2) Какъв е годишния процент на разходите по Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 година, в случай, че бъде включена неустойката по чл. 11, ал.4 от договора?; 3) Какви са заплатените суми по Индивидуален договор за заем с код 10182269 от 22.06.2023 година? Сумите да бъдат разбити по пера - главница, лихва, неустойки, други разноски и прочие.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 200 евро, платим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Р.И., която да се уведоми за изготвяне на експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
3
ОСТАВЯ без уважение искането по чл. 190 ГПК, като същото не е необходимо за изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4