Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18475 от 01.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14344/2026
Вид
Решение № 18475
Подписан
01.10.2026
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 18475 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110114344 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Ж. М. П., ЕГН: **********, с адрес: ****************** съдебен адрес: ************************* чрез адв. ММ, срещу „МЛ“ ЕАД, с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:

****************** с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 465,78 евро, представляваща недължимо платени суми по Индивидуален договор за заем с код ************ от 22.06.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/22.05.2026 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че сключил с ответника Индивидуален договор за заем с код ************ от 22.06.2023 г, по който ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1000 /хиляда/ лева. Съгласно чл. 3, ал. 7 от Договора - годишният лихвен процент на заема е 40.05 % /четиридесет цяло и пет процента/, а годишният процент на разходите е 41.30 % /четиридесет и едно цяло и тридесет процента/. Уговорен е срок на заема в 26 /двадесет и шест/ седмици.

Твърди се, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от този, който е посочен в договора за заем, защото съгласно договора се дължи „неустойка” по смисъла на чл. 11, ал.4 от Договора за заем в случай, че заемополучателят не предостави в срок от седем дни от подписване на съглашението, действие на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на критериите, визирани в чл. 11, ал. 1 от договора, същият дължи „неустойка“, която е в размер на BGN 799,89. Сочи се, че уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договора за заем е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита. Излагат се доводи и за нищожност на 1 неустоечната клауза като противоречаща на добрите нрави и чл. 146 от Закона за защита на потребителите

Твърди се, че ищецът е заплатил, въпреки липсата на основание по Индивидуален договор за заем с код ************ от 22.06.2023 година, сумата от EUR 465,79 за възнаградителна лихва, неустойка и други такси към договора.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорва иска като неоснователен.

Не се оспорва, че между страните е бил сключен представеният от ищеца с исковата молба договор за заем с № ************************** г. Оспорват се като неоснователни претенциите на ищеца, че процесният договор за заем страда от пороци, водещи до противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от ЗПК. Не се спори, че договорната неустойка не е включена в процента на ГПР по процесния заем и се поддържа, че тя не следва да бъде включена като компонент определящ крайния размер на ГПР по кредита. Евентуално се поддържа, че е нищожността на отделната клауза не велече недействителност на целия договор за кредит, следователно, в случая не е приложима санкцията на чл. 22 ЗПК.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Приложен по делото е Индивидуален договор за паричен заем Код:

************************** сключен между „МЛ ЕАД, ЕИК ************** и Ж. М. П..

Видно от договора заемодателят е предоставил на ищеца заем в размер на 511.29 евро при срок на заема : 26 седмици, размер на двуседмична погасителна вноска: 43.70 EUR (85.47 BGN), Брой погасителни вноски: 13, лихвен процент по заема: 40.05 % и ГПР: 41.30 %. Съгласно уговорения погасителен план в Приложение №1 падежът на първата погасителна вноска е 06.07.2023 г., а на последната погасителна вноска: 21.12.2023 г. Всяка вноска е в размер на 85.47 лева или 147 лева при приложение на разпоредбата на чл. 12, ал.

4 от договора за заем.

Съгласно чл. 11 от договора Заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите/33Д, в срок от 7/седем/ дни след сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице. изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължи погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на Заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със Заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Със сключването на посочения договор, задължението на Заемателя, съгласно този член се смята за изпълнено.

Третото лице/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1. Да бъде дееспособно физическо лице; 2. Навършена възраст: 18 години; 3. Минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този договор: 600/шестстотин/ лева на месец; 4. Валидно трудово правоотношение от поне 6 /шест/ календарни месеца преди сключването на този 2 договор; 5.Стабилна кредитна история/без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/; 6. Предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на Дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от Заемодателя.

Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в този член ще причини на Заемодателя вреди, изразяващи се в извършаването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от страна на Заемателя, която неустойка, посочена в тази алинея следва да обезщети. Заемателят декларира, че е предварително уведомен от страна на Заемодателя и изрично се съгласява, че неизпълнението на неговото задължение по чл. 11, ал. 1 принуди Заемодателя да обезпечи заплащането на всички Дължими погасителтелни вноски, чрез заплащането на разходи, свързани с възлагане на обслужване на всички. плащания по този договор на трето физическо или юридическо лице изпълнител/инкасатор на задължения/ /кредитен консултант/, което да следи лично за точното изпълнение на, задълженията на Заемателя по този договор, қато включително извършва следните фактически и правни действия: следи за падежите на съответните плащания; провежда телефонни разговори със Заемателя; посещава Заемателя в неговия дом или друго договорено между страните място, с цел събиране на дължимите суми и последващото им отчитане в офис на Заемодателя или директно по последния; извършва всички други необходими дейности във връзка с точното изпълнение на банкова сметка на задълженията на Заемателя по настоящия договор.

Заемателят се съгласяват, че Заемодателят ще извършва допълнителните разходи поради неговото неизпълнение през целия срок на този договор освен при приложение на чл. 11, ал.

77, макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на Заемателя на определения падеж директно в търговски обект на Заемодателя или по негова банкова сметка. В случай, че Заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 11, ал. 1, за когото да са изпълнени условия на чл.11, ал.3, същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 408.98 EUR (799.89 BGN).

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице се е запознало с представените по делото документи и изискани от ответниците справки и е констатирало, че Изчисленият ГПР, чрез формулата ******** по процесния Индивидуален договор за заем с код ************ от 22.06.2023 г. с включени: дължимите вноски за главница, договорна лихва и начислената неустойка от 799.89 лв., е в размер на 1365.01%.

Вещото лице е установило, че заплатените суми по Индивидуален договор за заем с код ************ от 22.06.2023 г. са в общ размер на 977.07 евро., от които 511.29 евро платена главница, 56.80 евро платена лихва и 408.98 евро платена неустойка.

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за 3 потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 41.30 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит В Решение от 21.04.2016г. по дело № С-377/2014г. на СЕС и др. е разяснено, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Следва да се подчертае, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя