Решение № 18855 от 20.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15052/2024
- Вид
- Решение № 18855
- Подписан
- 20.10.2025
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 60490 от 23.04.2024 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 69485 от 15.05.2024 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Определение № 32254 от 08.08.2024 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а · Закон за потребителския кредит
- чл. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 23 и сл. · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 18855 гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110115052 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „АСВ“ ЕАД срещу В. З. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 231,83 лева представляваща главница за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2027 год., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.07.2022 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане, сумата от 1 502,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2022 г. до 29.07.2022 г., съединени при условията на евентуалност с обективно съединени осъдителни искове за вземанията за главница и възнаградителна лихва с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК ,чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за същите суми, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.03.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът–„АСВ“ ЕАД излага в исковата молба, че на 04.01.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника В. З. Д. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № //////////04.01.2017 год., по силата на който на ответника е предоставена на заем сума в размер на 20 000 лева-преведена по негова сметка на 05.01.2017 г.. Поддържа, че В. Д. се задължил да я върне на 120 броя анюитетни месечни вноски, в които са включени начислените лихви и разноски, всяка в размер на 293,49 лв., от които първата с падеж на 01.02.2017 г., а последната с падеж на 01.01.2027 г., съобразно погасителен план към договора. Излага, че ответникът не е 1 изпълнявал задълженията си по договора. Твърди, че на 18.02.2019 год. между него и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., с предмет вземания, сред които и това към ответника.
Навежда, че кредитополучателят бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора за потребителски кредит на 24.01.2022г. Поддържа, че на 29.07.2022 год. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, ответникът е възразил в срок срещу издадената заповед за изпълнение, указано му е да предяви иск за установяване на вземането си, което обуславя правният му интерес от предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 12 231,83 лева представляваща главница за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2027 год., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.07.2022 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане и сумата от 1 502,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2022 г. до 29.07.2022 г., а при условията на евентуалност за същите суми, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-В. З. Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда доводи, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 20 вр. чл. 22 и чл. 23 вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Оспорва иска за главница по размер. Твърди, че доколкото чистата стойност на кредита е била 20 000 лева, плащанията на ответника по него – 5313,43 лв., както и че между същите страни има висящо и друго дело във връзка с процесния кредит, то главницата по кредита би била 11 182, 11 лева.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От Договор за паричен потребителски кредит № ///////// от 04.01.2017г., сключен между В. З. Д. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, се установява, че на ответника е предоставена, на заем, сума в размер на 20 600 лева, от които 20 000 лв. стойност на кредита и 600 лв. такса за разглеждане на кредита. Видно от договора страните са уговорили променлив ГЛП 10.99 %, формиращ се от пазарен лихвен индекс 0.12 /месечен SOFIBOR/ и фиксирана надбавка от 10.87 %, и ГПР от 13.16 %.
Установява се, че общата дължима сума по договора е в размер на 35 219,14 лв., платима на 120 месечни вноски, всяка от които на стойност от 293,49 лв, с падеж 1-во число на месеца.
2
По делото са приети Общи условия за отпускане на кредит на физически лица.
От приложения по делото Сертификат № ///////// е видно, че в полза на финансовата институция е сключен договор за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, предоставяща покритие срещу застрахователните рискове смърт, настъпила в резултат на злополука или заболяване, трайна намалена или изгубена работоспособност вследствие на злополука или заболяване и временна неработоспособност в резултат на злополука или заболяване. Уговорено е застрахователна премия в размер на 2,95 % от първата месечна погасителна вноска по кредита, дължима ежемесечно.
По делото са представени рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между от 18.02.2019г., сключени между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АСВ“. Същите са приложени в непълен вид, респективно – първа и последна страница. Приобщено е и приложение № 1, в което под № 82 е посочен Договор № /////// от 04.01.2017г. с кредитополучател В. З. Д. и обща дължима сума от 20 073,57 лева. В допълнение към него е представено и пълномощно с упълномощител И.В. като изпълнителен директор на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, учредяващо представителна власт в полза на „АСВта“ АД да уведомява от името на цедента всички длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 18.02.2019г. С уведомително писмо с ихз. № УКФ////////// от 12.01.2022г., връчено на длъжника на 24.01.2022г. чрез ЧСИ Соня Димитрова е видно, че ответникът е уведомен за извършената цесия.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че отпуснатият кредит е в размер на 20 600 лв., от които 20 000 лв. са усвоена сума и 600 лв. такса за разглеждане на кредита. Установява се, че към 18.02.2019г. /датата на извършената цесия/ непогасената сума по кредита е в общ размер на 20 073,57 лв., включваща: 18 732,11 лв. – главница, 1 299,66 лв. – възнаградителна лихва, 1 206,53 лв. и 41,80 лв. – мораторна лихва. Вещото лице е дало заключение, че няма данни за отчетени плащания, при ищеца, след датата на цесията, като последното плащане е извършено на 12.11.2018г. Установява се, че размерът на законната лихва за забава върху непогасената главница от 18 732,11 лв. е 967,83 лв., а при база главница на стойност от 12 231,83 лв. – 631,98 лв. Установява се, че сумата, предмет на договора е усвоена на 05.01.2017г. по банкова сметка на кредитополучателя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на 3 възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: сключването на валиден договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, че предишният кредитор е съобщил на длъжника за прехвърлянето, както и че процесното вземане съществува на соченото правно основание – Договор за потребителски кредит № ///////// от 04.01.2017г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила, както и размера на претенцията.
В доказателствената тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства е да докаже факта на плащане на процесната сума.
От приетите по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с описаното в исковата молба съдържание.
В случая кредитополучателят е физическо лице, поради което договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1.
С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото последните обезпечават информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя.
Като твърдян порок на процесното съглашение е посочено неспазването на изискванията, регламентирани с чл. 10 ЗПК. С цитираната разпоредба е предвидено, че договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма за действителност, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се 4 представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не-по-малък от 12. От съдържанието на представения договор за потребителски кредит е видно, че отделните елементи на договора са на един и същи вид и формат шрифт, с изключение на Общите условия за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, който видимо е в помалък шрифт. Съдът намира, че това обстоятелство не се отразява върху валидността на кредитното правоотношение, тъй като изискването на чл. 10 ЗПК не е приложимо към застрахователната полица, обективирана в процесния договор за кредит. Следва да се посочи, че по делото не е направено доказателствено искане за допускане на експертиза, която да установи размера на шрифта. Липсват и данни за физическо заболяване на потребителя, създаващи трудност да се запознае с текста на подписания договор, което мотивира съда да приеме, че последният се е запознал с неговото съдържание. При това положение, дори да се приеме, че използваният шрифт е помалък от 12, но предоставящ възможност за кредитополучателя да се запознае с неговото съдържание, то не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит на заявеното правно основание. Поради тези съображения, съдът намира, че първото възражение за нищожност на основание чл. 20 ЗПК е неоснователно.
За основателно следва да се приеме наведените в отговора на исковата молба доводи за недействителност на процесната сделка поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В раздела, описващ характеристиките и условията на потребителския кредит е отбелязана само стойността на ГПР – 13.16 % и общата дължима сума от 35 219,14 лева, липсва вписване относно взетите предвид допускания. Обстоятелството, че възможните допускания са регламентирани в чл. 19, § 3, 4 и 5 от Директива 2008/48 ЕО не освобождава кредитодателят да ги отбележи в договора, в противен случай не би се постигнала заложената в директивата цел – да се обезпечи информираността на потребителя за кредитния продукт.
Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25ebcf43-dab3-4703-ab4d-a1417125e1a3