Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1402 от 13.12.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1739/2024
Вид
Решение № 1402
Подписан
13.12.2024
В сила
13.12.2024
Състав
Мила Йорданова Колева, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. Варна, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100501739 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4454/03.07.2024 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, гр. София, срещу Решение №122/28.05.2024г. по гр. д. №1197/2023г. по описа на Районен съд – Девня, с което въззивникът е осъден да заплати на К. Ж. Г. сумата от 3291,16 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 720031262208/26.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и като постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че договорът е недействителен поради неспазена форма, предвидена в чл. 10, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, сключен като допълнителна услуга между банката и потребителя. Счита, че видимо застрахователният договор е с по-малък шрифт от другите документи, което било изискване за самия договор за кредит, но не и за всички договори, сключени във връзка с договора за кредит. Излага, че първоинстанционният съд не притежава необходимите специални знания да определи точния размер на шрифта на застрахователния договор, като по делото не било изготвено експертно заключение, което да установи точния шрифт, поради което въззивникът обосновава извод за необоснованост на обжалваното решение и недоказаност на твърденията на насрещната страна.

Излага аргументи, че съдържанието и формата на застрахователния договор са изрично уредени от закона. Счита, че изискването за шрифт 12 по отношение 1 на документите, представляващи предоставени допълнителни услуги, както и за платежните услуги от банката, не е в противоречие с чл. 22 ЗПК и не следва да влече недействително на кредитното правоотношение. Моли се за отмяна на решението по тези съображения, отхвърляне на иска и присъждане на. разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното решение, включително на изложените в мотивите на първоинстанционния съд изводи.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените разноски по делото.

В открито съдебно заседание само въззиваемата страна изразява становище с писмена молба, чрез процесуалния си представител, с която поддържа отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Девня е проведено по предявен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД от К. Ж. Г., ЕГН: **********,с адрес: ******, чрез проц. представител – адв. Пр. П. от САК, против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3291.16 лева /след предприето изменение на иска по чл.214 ГПК/, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Твърденията в исковата молба и направените в отговора на исковата молба възражения са надлежно докладвани от първоинстанционния съд и обективирани в мотивите на първоинстанционното решение.

Въззивният съд, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност, приложимата законова уредба и наведените във въззивната жалба оплаквания, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Приет по делото е Договор за потребителски кредит № 720031262208 от 26.06.2023г., съгласно който кредиторът "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД предоставя сумата от 10 000 лева, а кредитополучателят К. Ж. Г. се задължава да върне 2 предоставената сума в срок до 15.10.2025 г. на 27 месечни погасителни вноски по 631,34 лева, при лихвен процент в размер на 30.38 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 32.95 %. Общата дължима от потребителя сума по договора за кредит е в размер на 17 046,18 лева, включваща и застрахователна премия в размер на 2 240,73 лева, която съгласно чл. 7.1 от договора е включена в общия размер на кредита. Договорът обективира погасителен план, придружен е от стандартен европейски формуляр, информационен формуляр, сертификат и общи условия за застрахователната програма.

Автентичността на приетия по делото договор не е оспорена с исковата молба и опровергана от въззиваемия, който е и предприел изпълнение на договора чрез погасяване на изискуемите задължения по съглашението към датата на плащане.

Съгласно приетото в първоинстанционното производство и неоспорено заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, К. Г. е заплатил на 03.10.2023г. към кредитора сумата от 13 291.16лв., с която са погасени 10 000лв. главница; 2240.73лв. застрахователна премия; 905.14лв. договорна лихва и 115.90лв. такса предсрочно погасяване. По отношение на действителния размер на ГПР по сключения договор за кредит, вещото лице дава два варианта според поставените въпроси и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК. В първия вариант, при вземане предвид действителния размер на усвоената главница от 10 000 лв., без начислената застраховка, вещото изчислява реалния размер на ГПР на 27.40%. Във втория вариант, вземайки предвид всички дължими суми по договора, действителният размер на ГПР е 31.32%. Вещото лице сочи, че към датата на сключване на договора, петкратният размер на законната лихва е 57.10%.

Въззиваемият има качеството на потребител на финансови услуги по см. на § 13, т. 1 и т.12 от ДР на ЗЗП, поради което както служебно от съда, така и по наведените доводи в исковата молба, процесният договор подлежи на преценка за спазване на императивните правни норми на ЗПК и ЗЗП и наличието на неравноправни клаузи.

Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съставът на въззивния съд не възприема доводите на въззиваемата страна, наведени още в исковата молба и споделени от първоинстанционния съд досежно неспазване изискването на чл.10, ал.1 ЗПК по отношение размера на шрифта на процесния договор за кредит. Липсват ангажирани надлежни доказателства, че шрифтът не отговаря на законовото изискване. В писмен вид, договорът е напълно четлив и разбираем. Ведно с изложеното, е видно, че договорът е сключен в дигитален формат, което предоставя на потребителя неограничена възможност да увеличава до необходима степен обема на съдържанието по начин, че да се запознае с него.

Подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е 3 сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана информация по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата преддоговорна информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент на задълженията, чрез посочване на годишния лихвен процент, размер на всяка отделна месечна вноска, включваща главница и договорна лихва чрез отделното им посочване и като сбор, както и краен общ размер на задължението, включително чрез предоставяне на погасителен план и условия по договора, подписани съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК, които са ясно и четливо написани.

Неоснователни с оглед събраните доказателства са и доводите на въззиваемата страна и изводите на първоинстанционния съд за нищожност на договора на осн. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР по договора е в рамките на максимално предвидения размер в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, което по категоричен начин се установява от неоспореното от страните и кредитирано от настоящия състав заключение на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза и в двата варианта.

По аргумент за противното от пар.1, т.1 ДР ЗПК, и доколкото в случая по силата на чл.19 от сключения договор за потребителски кредит, заплащането на застрахователни премии не е задължително условие за отпускане на кредита, застрахователните премии не следва да се третират като част от общия разход по кредита. Общият размер на задължението, при включване на застрахователните премии, е напълно ясно и разбираемо разписан за средния потребител в сключения договор, при което не препятства осведомяването му за кредитната тежест, която поема. Няма законова пречка, включително по силата на чл.11 ЗПК, кредиторът да отпусне като част от кредита и сума за застрахователна премия, договорена при напълно ясни и лесно разбираеми условия. В случая самият договор за кредит съдържа ясна за потребителя информация за договаряните застраховки и начина на заплащането им.

Отделно от това, от представените писмени доказателства е видно, че му е предоставена пространна информация за застрахователния продукт, сертификат за застраховката, общи условия за тази услуга, с които се е запознал съобразно дигиталните потвърждения, положени от него върху документите, които не са оспорени.

При изложеното, липсва основание в процесния случай да се приеме, че договорът е сключен в противоречие с добрите нрави, изискването за добросъвестност, във вреда на потребителя или при неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поради това, неприложима се явява релевираната от ищеца в първоинстанционното производство разпоредба на чл.23 ЗПК за дължимост само на чистата стойност на кредита.

Поради горните мотиви, въззивният съд не констатира нищожност на клаузите в договора или на целия договор, въз основа на който са начислени и заплатени задълженията по процесния договор за кредит.

Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск за неоснователно обогатяване да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски следва да 4 бъдат присъдени в полза на въззивника. В първоинстанционното прооизводство не са претендирани разноски, поради което в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство съобразно отправеното искане и на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК в общ размер от 170.93 лв., от които 70.93 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдебният състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 122/28.05.2024 г. по гр. д. № 1197/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ж. Г., ЕГН: **********,с адрес: ******, срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 291,16 лв. /три хиляди двеста деветдесет и един и шестнадесет стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит –720031262208/26.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.