Решение № 3023 от 17.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47107/2024
- Вид
- Решение № 3023
- Подписан
- 17.02.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 115871 от 15.08.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 126847 от 09.09.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Определение № 1772 от 13.01.2025 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Определение № 51417 от 17.12.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Определение № 6750 от 17.02.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 46403 от 14.04.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 54393 от 30.04.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 153 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 3023 гр. София, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110147107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Д. Б. Г., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на сумата в размер на 1312,53 евро (2567,08 лева), представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 176,42 евро (345,05 лева), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2024 г., сумата в размер на 28,08 евро (54,92 лева), представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 5,43 евро (10,62 лева), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 21.02.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 15838/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и 1 топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.
22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се наличието на облигационна връзка.
Излагат се доводи, за неправосубектност на ответника, липса на представителна власт на представляващите го – изп. директор и юрисконсулти. Оспорва се ищцовото дружество реално да е извършило доставка на ТЕ, както и правото да извършва такава доставка, наличието на законна и годна инфраструктура за доставка на ТЕ. Оспорва се правилното отчитане на доставката, правото на служители на ищеца и ФДР да отчитат стойността на доставена ТЕ и да издават и осчетоводяват фактури за това.
Оспорва се, че са издавани и връчвани фактури, изготвени и приети ОУ от ищцовото дружество, които да обвързват ответника. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност. С подробни доводи се оспорват всички представени писмени доказателства, както и допускането на експертизи Прави възражение за погасяване на процесните суми по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
По делото е конституирано трето лице-погамач „Техем сървисис” ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 15838/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 17.04.2024г. полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена 2 заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено ответникът да заплати сумите, посочени в заповедта.
Заповедта е редовно връчена на длъжника, като в законоустановения срок същият е подал възражение. С разпореждане съдът е дал указания по чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.
Неоснователни са твърденията за недопустимост на процеса, доколкото исковата молба е подадена без държавна такса и следователно е извън срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Изрично в чл. 129, ал.2 ГПК е посочено, че в случай че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, съдът дава указания на ищеца за отстраняването им, както е и сторено от докладчика по делото.
На следващо място, съгласно чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Предвид текста на посочената разпоредба и доколкото в настоящия случай от ищеца е посочен ЕИК на търговец съдът няма право да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а следва да възприеме за служебно известни всички факти, които са посочени в тези публични регистри.Така съдът няма никакво съмнение в наличието на правосубектност на ищеца и третото лице-помагач.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
3 качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 82, том I , рег. № 1342, дело №86/1999г., ответникът Д. Б. Г. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот., като продавачът Б. Г. Ст. си запазва доживотно правото на ползване на имота. Видно от представения по делото акт за смърт №**** от 19.03.2009г. Б. Г. Ст. е починал на 18.03.2009г. Предвид горното от събраните доказателства е видно, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния апартамент, поради което същият е бил потребител на топлинна енергия.
Поради което искът се явява основателен по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. С оглед тази нормативна уредба между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
4
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението в процесния имот е имало 2 броя радиатора с мощност 1350Вт всеки. За периода 2021-2022г. служебно е начислена ТЕ поради неосигурен достъп, а за периода 2022-2023г. – отчетът е реален.
Изчислена е ТЕ за БГВ на база по 140 л.дневно за 1 брой потребител за 2022г. и по данни от водомер за 2023г. За процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху пълната отопляема кубатура в размер на 138 куб.м.. Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 3036,15 лева, от които 1377,66 лева за отопление и сградна инсталация и 1658,49 лева – за БГВ. Сумата за връщане от изравнителните сметки е – 415,50 лева. Следователно задължението за процесния период възлиза на 1339,92евро (2620,65 лева). По отношение на топломерът вещото лице сочи, че е минал проверки през м.11.2021г. и м.07.2024г. и е бил технически изправен.
По делото е прието и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като вещото лице е отговорило на всички въпроси. Съгласно същото за процесния период няма постъпили плащания. Сочи още, че в информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД изравнителните сметки, изготвяни от ФДР за топлоснабдения имот през процесния период са въвеждани през м.юли 2022г. на стойност 584,33 лева за доплащане и през м. юли 2023г. на стойност -999,70 лева за възстановяване, като общото изравняване възлиза на -469,01 лева. Според заключението размерът на дължимите суми ТЕ за процесния период е 2567,08 лева, като са начислени и суми за дялово разпределение в размер на 54,92 лева. Размерът на законната лихва за претендирания период е 355,67 лева, в т.ч. 345,05 лева върху главница ТЕ и 10,62 лев за дялово разпределение.
Съдът намира, че не са налице основание така приетите експертизи да не бъдат кредитирани поради това, че вещите лица са използвали документи, 5 неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца.
Съгласно съдебната практика при изпълнение на своята задача вещите лица работят, както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на ВКС/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност. Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25233843-7ab7-4bab-b972-4e103280d583