Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1035 от 21.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61280/2023
Вид
Решение № 1035
Подписан
21.01.2025
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110161280 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от К. М.

А.Н. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на т. 9 от анекс към договор за потребителски кредит „********“ № ***** по транш с пореден № ********** от 21.11.2022 г. сключен между страните, поради накърняването на добрите нрави.

Ищцата твърди, че между нея и ЮЛ на 18.08.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит „***********“ № ********* по транш с пореден № *******и анекс към него от 21.11.2022 г. за сумата от 400 лв., възстановима с 6 месечни вноски всяка в размер на 125.06 лв. , включваща лихва в размер на 49.16 лв. и неустойка в размер на 301.20 лв. Сочи, че в чл. 6.1 от договора се твърди да е предвидено предоставяне на обезпечение - поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, което обезпечение се дължи най-късно до деня следващ деня на договора. Допълва, че в случай, че такова обезпечение не бъде представено от кредитополучателя, последният дължи неустойка. Ищецът сочи, че процесната клауза за неустойка, дължима поради неосигуряване на обезпечение била нищожна поради противоречие на императивните норми на закона и поради нарушаване на добрите нрави.

Сочи, че размера на претендираната неустойка е в размер близък до сумата по кредита и цели заобикаляне на максималния размер на ГПР, предвиден в чл.

19, ал.4 ЗПК, в който размер не била включена. Поддържа, че неустойката излиза извън присъщите й функции, накърнява добрите нрави и е насочена към обогатяване на ответника. Освен това, размерът й не е точно определен при сключването на договора, а е посочен едва с погасителния план. В 1 исковата молба е посочено, че клаузата заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК. Навежда доводи за нелоялна търговска практика от страна на ответника.

С тези аргументи моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като твърди, че съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не следва да се включват разходите по кредита, какъвто се явява договорената неустойка. Допълва, че същата била индивидуално обособена, а не включена, именно за да имало прозрачност за кредитополучателя. Възразява срещу твърдението за нелоялна търговска практика. Неустойката не надхвърляла присъщите й функции, поради което не накърнявала добрите нрави. Оспорва се твърдението за нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото неустойката не се включвала в ГПР. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу К. М. А.Н. с искане ответникът да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 140 предявен като частичен иск от общо 400 лв., представляваща невъзстановена главница по договор за потребителски кредит „***********“ № ********** по транш с пореден № ******** с анекс към него от 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба – 19.08.2024 г. до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се поддържа, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „***********“ № ********** по транш с пореден № ******** от 21.11.20222г., в резултат на който на ответницата била предоставена сумата от 400 лв. Съгласно договора за кредит се твърди последната погасителна вноска да е 20.05.2023 г. Излагат се твърдения, че ответницата не е изпълнила задълженията си, тъй като не била заплатила дължимите суми. С тези твърдения обосновава правния си интерес от предявяване на исковата претенция. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа насрещната исковата молба, прави уточнение на същата и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК К. М. А.Н.. е подала отговор на насрещната исковата молба, в който оспорва предявените искове. Сочи, че предявените от ищеца вземания произтичат от нищожен договор за кредит, тъй като същият бил сключен при нарушение чл. 11, ал. 1, т.10, вр. чл. 22 от ЗПК. С тези аргументи моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на насрещната исковата молба

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че между К. М. А.Н. и ЮЛ е сключен договор за потребителски кредит „***********“ № ********** по транш с пореден № ******** от 21.11.2022 г. със соченото в исковата молба съдържание, ведно с приложенията към него, както и че уговорената сума е отпусната на ищеца.

Горното се установява и от представения договор за потребителски кредит „***********“ № ********** по транш с пореден № ******** от 21.11.2022 г., сключен между К. М. А.Н. и ЮЛ за предоставяне на потребителски кредит.

В т. 6.1 от договора е предвидено до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и ОУ, като обезпеченията можели да бъдат банкова гаранция или поръчителство, които да отговаряли на определени условия. Съгласно т. 6.6 в случай, че кредитополучателят не осигурял и не представил в срок обезпечението по кредита съгласно сроковете и условията на т. 6.1-6.5 от договора се дължала неустойка, като размерът на неустойката се посочвал в погасителния план. По делото е представен и погасителния план.

По делото е представен и анекс към договор за потребителски кредит „***********“ № ********** по транш с пореден № ******** от 21.11.2022 г., съгласно което размерът на кредита е 400 лв., със срок за погасяване на кредита 6 месеца. Съгласно анекса е уговорено сумата да бъде върната на шест месечни вноски от по 74.86 лв. Посочен е размер на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 49.16 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 49.64 %. Съгласно т. 9 от анекса е посочено, че размерът на неустойката в случай на непредставяне на обезпечение съгласно т. 6.6 от договора за кредит е 1.67 лв. средно на ден или 301.20 лв. за целия срок на погасяване на транша по договора. В т. 11 е предвидена такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава, на която и да е погасителна вноска.

От разписка за получаване в брой на сума по заема съгласно договор за потребителски кредит „***********“ № ********** се установява, че на 22.11.2022 г. ответникът е предал на ищцата сумата от 400 лв., представляваща отпуснат от ответника транш по кредит с пореден № ********.

Представени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити приложени № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както и Общи условия на ЮЛ – гр. София, приложими към договори за потребителски кредит.

В случая ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелства е и отделено за безспорно между страните.

По делото е несъмнено установено, че на 21.11.2022 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 400 лв. за срок от 6 3 месеца, при размер на вноската по кредита: 74.86 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 49.64 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 49.16 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

На следващо място съдът намира, че разпоредбата на т. 9 от анекс към процесния договор е сключена в условията на неравнопоставеност водеща до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на 4 материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. В процесния случай между страните е безспорно съдържанието на процесния анекс към договор, както и за наличието на неустоечни клаузи, още повече, че горното се установява както и от събрание писмени доказателства в т. ч. договор за потребителски кредит „***********“ № ********** по транш с пореден № ******** от 21.11.2022 г., анекс към договора, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити приложени № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Съгласно уговорено в т. 9 от анекса към процесния договор, в случай на неизпълнение на задължението по договора /осигуряване на поръчител и/или банкова гаранция/ на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 301.20 лв., която се разсрочвала на равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска била 125.06 лв., т. е. съгласно предвидената разпоредба се предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител/ на задълженията му по договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. С оглед на горното разпоредбата на т. 9 от анекс към процесния договор се явява нищожна, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.