Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 753 от 26.05.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно от частен характер дело 368/2021
Вид
Протокол № 753
Подписан
26.05.2022
В сила
26.05.2022
Състав
Димитър Бишуров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 753 гр. Пазарджик, 23.05.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело частен характер № 20215220200368 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Частният тъжител ИВ. Й. Н. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв.П.Г., надлежно упълномощена.

Подсъдимият П. Г. СТ. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и със защитника си адв.В.Д., надлежно упълномощен.

АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ постъпилото по делото официално уведомително писмо от Сдружение „SOS Детски селища България“ с приложен към него протокол от проведена среща от 15.04.2022г.

1

Страните /поотделно/: Да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: подробно изброените по-горе.

АДВ. Г.: Представям два броя протоколи по изп.дело № 1915/19г. за осъществени от съдия-изпълнител в присъствие на VIII РУ и кмета на Казичене принудителни действия по предаване на детето, като първият протокол е от 20.04.2022 г., а вторият протокол е от 10.05.2022г. Извинявам се, но от телефона съм ги снимала, тъй като в Кметство Казичене ксероксът не работеше. От които протоколи се установява, че и на двете дати, на които подсъдимият беше редовно уведомен и следваше да осигури детето за осъществяване на контакт с майката и евентуално за предаването, той не се яви. Вторият път беше заключен домът му, тъй като срещите бяха насрочени за провеждане в неговия дом. Първият път уведоми съдия-изпълнителят, че детето е болно. Видно е, че не желае да предаде детето.

АДВ. Д.: Да се приемат писмените доказателства. Нямам други искания.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: подробно посочените от повереника протоколи.

АДВ. Г.: Да се приключи делото.

АДВ. Д.: Моят подзащитен ще даде обяснения.

Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимия П.С.:

2

ПОДСЪДИМИЯТ: Многократно съм правил опити майката да почне да се среща с детето след като бяха постановени определенията и решенията.

Майката не е виждала детето три години. Тя видя детето в SOS-центъра.

Дойдоха с адвокатката по моя покана и по покана на съдия-изпълнител.

Да, предадох детето. Лично моето столче за кола дадох, защото нямаха столче. Говоря за делото за ЧСИ, когато стаява въпрос, дата не си спомня, но 2021 година мисля, че беше. Топло беше. Тогава правата над детето ги упражнявах аз. Не си спомням дали беше влязло решението на Окръжен съд.

Детето един ден беше при майката след като го взеха и на другия ден през нощта, пищейки и ревейки, ми се обади по телефона около 23,30-24 ч., тогава имаше и свидетел с мен. Детето каза: „Идвай да си ме взимаш, че ме е страх“.

Взех си детето. Тя не вдигаше телефона. Аз звънях на сестра й. Тя спря да си вдига телефона. Не съм взел детето на сила. Преди да отида да взема детето се разбрахме, че ще отида и ще го взема детето. Майката ми каза, че ще взема детето. Звъни ми детето. Това става през нощта. Говоря за 2021 година, но не съм сигурен. Това се случи след срещата със съдия-изпълнител. На същия ден беше. Дойдоха да видят детето и аз казах: „Ако иска Г. да дойде, няма проблем“. Детето се съгласи и тръгна. Дадох моето столче, защото нямаше столче в самата кола за детето. Освен столчето дадох и дрехи. Детето, когато се обади, пищейки и ревейки се обади. Аз от психолога разбрах защо. Тя се е карала майката И. с нейната си майка през деня или вечерта. Хвърляла телефона в пералнята, доколкото каза детето. Почвала да крещи по детето и детето ми се обади. Не е имало такъв случай майката да идва на адреса и да поиска да види детето до момента. Дори детето посещава редовно училище.

Пращах й снимки на 15-ти септември, когато почнаха образованието, пратих й снимка по MMS и й писах да види детето. До момента никой не е идвал в училището да види това дете учи ли, завършило ли е и какво се случва никой до момента. Многократно съобщения съм пращал с цел майката да почне да вижда детето. Даже последният път тази година 2022 настояваше и пак се уплаши детето и запалих колата и на двата адреса, които ги е дала, ходих с полиция. Не съществуват такива адреси. Пиша й съобщения. Те съществуват, но тя не отговаря на адресите. Няма никой, не живее там изобщо. Комшии и съседи казват, че не живее. Имаше там съседи. На едната квартира и казаха, че от две години не живее там, а на втората квартира казаха, че тази година се е изнесла. Аз отивам с цел да предам детето, да не го плашим това дете, 3 защото то се не издържа. Имало е случаи да я търся многократно с цел да предам детето с мои приятели на адреси и лятото и преди 2-3 месеца през 2022 година. Вече е лято, преди 1-2 месеца казвам. Миналата година пак имаше такива случаи. Ходил съм с Цецо на самия адрес. И той човекът има две деца и знае какво се случва, защото много заплахи имах. Дори онзи ден се обади по телефона и заплахи по телефона. Записват ми се разговорите. Не знам дали може да ми записват без мое съгласие разговорите. Мен лично ме набира и ми казва, че ще си намеря заслуженото, че всичко се връща. То са хиляди глупости. Бил съм се крил на адреса, но това не е вярно. Аз живея заедно с детето на *** от 15 години, в гр.София, кв.Казичене. Преди да почне училище детето посещаваше детска градина пак в Казичене. То не е излизало от там до момента.

Когато отидох с мой приятел на адреса с цел да предам детето, разговарях с живущите. Там има един комшия, на който не му знам името.

Попитах от колко време я няма и къде мога да я намеря. Човекът казва, че те се изнесоха и не знае. На първата квартира казаха, че от 2 години я няма. Тя идваше в тъмно и се прибираше в тъмно. Когато съм ходил с моя приятел, това беше тази година 2022. През 2021 година съм ходил също. Ходили сме и с майка ми, с баща ми, с брат ми, с Иван и с него съм ходил. Иван ми е приятел, той ми е познат. Тогава водих детето, за да го предам. Последният път с полиция ходих тази година. Писах й съобщение и й казвам „Идвам да ти го докарам, няма проблем“. През нощта ми се върна по „вайбър“, че „ще си вземе детето по един или друг начин“. Викам: „Окей, аз ще го докарам“. Тя казва: „Не, ще ми го докараш на Пазарджик“ и почна да върти работите. Не уточни до момента - „На паркинг ще ми го докараш“, „На „Тортата“ ще ми го докараш“. После спря да ми вдига телефона. Писах й съобщение да каже адреса, че чрез полиция. С полиция ходих да предам детето пак тази година.

Аз се обадих лично на тел.112. Поисках съдействие от полицията да предам детето, защото не намирам майката на адреса. Снимка й пратих лично на „Вайбър“ на телефона, снимка с MMS пред блока, където живее. Това се случва преди 2-3 месеца. Точна дата не мога да кажа.

След постановяване на привременни мерки от Районен съд тогава правих опити да предам детето. По същия начин постоянно я каних със SMS, постоянно телефонни обаждания имаше. Тя не е искала да вземе детето. Аз 4 пак казва, че детето до момента учи в училище в Казичене. До момента никой не се е появил да пита дали учи или не детето. За това, което се представи днес, че е имало насрочена дата за предаване на детето, аз не съм уведомен по никакъв начин. Последният път за предишното заседание имах призовка във фирмата. Фирмата си ми е същата. Тогава се явих и бях с адвоката. Тогава не съм предал детето, защото беше болно. Аз до момента нямам призовка.

Фирмата се казва „Ю. 86“ и получи ли призовка аз я получавам. До момента нямам призовка във фирмата. На адреса също нямам. На моя адрес има кой да получи призовка - майка ми постоянно е у нас. Във връзка с тези откази на майката и покани от моя страна искахме от “SOS Детски селища“ да има среща с детето. Направил съм искания до социалните да се свържат с майката, за да започне да осъществява срещи. Случи се и имаше две срещи. Винаги съм водил детето, когато са насрочвани такива срещи. Първият път детето не я пожела. Работничката говореше с Г. и като видя майка си пак се стресна.

Свива се и не иска. Казва: „Не я искам, не пак“. Това й бяха думите. Аз тогава говорих с нея. Казах й: „Г., трябва да се видиш, не става така“ и почна да плаче. На втората среща още пред вратата работничката излезе и каза на детето: „Трябва да говориш с майка ти. Наредено е от съдия-изпълнителят и полиция. Трябва да говориш с майка ти.“. Направо си я вкараха детето на сила. Тя тогава не искаше. Аз не съм бил вътре по време на срещата в помещението. След срещата детето се разболя. След срещата детето искаше да си тръгне с мен. Не мога да кажа дали е имало искане от майката детето да си тръгне с нея. Аз не съм бил. Към мен не е отправяно такова искане. Отвън даже се засякохме и нищо не е казала абсолютно нищо. Не е поискала. Даже мога да кажа кой беше с нея. И. Т. се казва и е свидетел, братовчеди сме, беше с нея. Не е имало изобщо такова искане.

Не съм отправял обвинение срещу И., че е вършила престъпление. Не съм го изричал пред телевизия, пред медии, пред журналисти. За случая за пред телевизията специално има заведено дело срещу нея. Даже вчера говорих с класната дали майката се е обаждала да пита кога ще завършва детето. Тук пред всички казвам, че на 02-ри детето ще има тържество. Същите – И., госпожата, майка й, са обикаляли от къща в къща на 10-ти май 2022 година, доколкото разбрах, така комшии ми казват, че са ходили майката И. и майка й да търсят класната. Класната, доколкото ми е известно, тя работи в училището, а не в къщи. До момента няма такова нещо майката да е ходила 5 при класната и да иска да види детето и да го търси. Съдия-изпълнителят пита да каже в кой клас се намира детето и тя казва „не знам“. В кой клас е – „а“ или „б“ и това не знаеше. В “SOS-а“ ми казаха, че е казала, че на детето е на 6 години и детето я поправила, че е на 7 години. Самото дете я поправило, че е на 7 години, а не на 6. Детето завършва на 2-ри другия месец.

На 09-ти март 2022г. не си спомням къде съм ходил. Преди десетина дни не съм говорил със съдебен изпълнител по телефона. Тогава ми звъня единствено ИВ. Й. Н.. По моя телефон не съм говорил с никой освен с И.Н..

Със съдия-изпълнител не съм говорил. Моят телефон звъни денонощно. Няма откъде да знам, че съдия-изпълнител ми насрочва срещи, за да предам детето.

Аз пак казва, че до момента имам само една призовка в „Ю.“ и веднага се появих. Социални ми звънят, появявам се. Тогава не предадох детето, защото беше болно. Днес ме извикаха в Панчарево. Жалба има подадена срещу мен, че съм записал незаконно детето на училище. Днес съм писал половин час, даже отгоре. Аз лично подадох заявление да запиша детето на училище.

Когато излезе определението на Окръжен съд, с което предоставят упражняване правата на майката, на 28-ми октомври нямам спомен дали съм получил обаждане детето да бъде предадено на майката, за да бъде на другия ден на 29-ти на рождения му ден с майката. Аз съм писал SMS-и и съм писал:

„Ела да ти дам детето, заповядай да видиш детето“. Многократно съм го правил. Дори казах още на първото заседание, че детето има 3 години вече телефон и един път не е позвънила тя на нея. Научих за решението на Окръжен съд и го обжалвах. То подлежеше на изпълнение. След решението, когато го обжалвах, имахме разговор да се разберем като хората да им дам детето. Исках да закарам детето. Дори самото дете, самата леля е две къщи през нас на 50 метра и вижда леля й детето и се обръща на другата стана. Това дете аз не мога да го спра. Дори в петък на 10-ти октомври, когато й звънях по телефонен разговор, каза, че детето е било на събор в Радилово. Да, беше на събор. Тя казва, че майката е почнала да го дърпа. Не, не е вярно. Аз бях там.

Това не е вярно. Това се случва по телефона и пак казвам, че казвам да не ме записва и въпреки всичко ме записва без мое съгласие.

Детето ще го доведа и оставя на майката след като завърши. Не може да не завърши детето. Остават броени дни до завършване. Майката сама ми каза: