Присъда № 51 от 23.05.2022, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 368/2021 год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик на 01.03.2021г. тъжба, с допълнение към нея от 19.03.2021г., подадена от И. Й. Н., ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение против подс. П. Г. С., ЕГН ********** за извършени престъпления, както следва:

- по чл.182 ал.2 от НК, а именно затова, че в периода 28.10.2020г. 01.03.2021г., в гр.Пазарджик, при условията на продължено престъпление, в качеството си на родител на малолетната Г. П. С.а, родена на 29.10.2014г., не е изпълнил съдебно решение - Определение № 260087/27.10.2020г. по гр.дело № 384/2020г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик за определяне на привременни мерки относно упражняването на родителските права от страна на майката И. Й. Н. по отношение на детето Г. П. С.а;

- по чл.148 ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.147 ал.1 и вр. с чл.26 ал.1 от НК , а именно затова, че в периода от време 08 - 10.02.2021г., в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е приписал на И. Й. Н. престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. с чл.130 от НК, което да е извършила спрямо детето Г. П. С.а, като клеветата е разпространена по друг начин - чрез електронно издание на вестник „Марица“, раздел „Пазарджишка Марица“ в статия, озаглавена „Баща се бори за права над детето си, твърди, че е бито“ и чрез интервю, излъчено в ефира на „Телемедиа“ гр.Пазарджик, в журналистически материал, озаглавен „В името на детето - историята на един баща“.

Във връзка с повдигнатото обвинение от страна на частния тъжител Н. бяха предявени срещу подс. С. граждански искове, както следва:

- за сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.182 ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 28.10.2020г. до окончателното й изплащане;

- за сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл.147 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 08.02.2021г. до окончателното й изплащане.

1

Гражданските искове бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, а частният тъжител Н. бе конституирана и като граждански ищец.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и се представлява от повереник, който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения.

Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаването на предявените граждански искове в пълен размер.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен, като дава обяснения по обвиненията. Лично и чрез защитника си пледира, че е невинен и следва да бъде оправдан.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Пункт І

Тъжителката И.Н. и подс.П.С. заживели на семейни начала през 2013 год. в дома на последния в с.Казичене, обл. София. От съжителството им се родило детето Г. П. С.а - род. на 29.10.2014 година.

В началото на мес. април 2019 година тъжителката напуснала подсъдимия и заедно с детето си заживяла при своите родители в гр.Пазарджик.

Тя подала искова молба пред PC-Пазарджик за разрешаване на спора относно упражняването на родителските права, лични контакти и дължимата издръжка спрямо малолетната им дъщеря. По подадената молба било образувано гр. д. № 1531/2019г. по описа на ПзРС, по което с Определение № 2134/15.07.2019г. /л.11 от делото/ били определени привременни мерки във висящия процес по реда на чл.127 ал.3 от СК, като на тъжителката били предоставени за упражняване родителските права над детето, до приключване на производството с влязло в сила решение. За подс. С. бил определен режим на лични отношения с детето и било осъден да плаща издръжка.

В момента на постановяване на съдебното определение детето се намирало при С., който според договорка с тъжителката, го бил взел при себе си в края на мес. април 2019г., но след това отказал да го върне при майката.

На 27.06.2019г. подс.С., заедно с дъщеря си, пристигнал в гр.Пазарджик, като отишъл в ресторант „Чинара“, където в този момент тъжителката работела като сервитьор. Там имал агресивно поведение спрямо Н., като в присъствието на нейни колеги, на посетители в заведението и на детето им, я обиждал с цинизми и заплашвал с физическа саморазправа.

2

По повод на това тъжителката Н. подала в РС-Пазарджик молба за защита от домашно насилие. Било образувано гр. д. № 2681/19г., по което с решение от 23.07.2019г. съдът наложил спрямо С. мерки за защита от домашно насилие, като издал и заповед за защита. Това решение било обжалвано от С. пред ОС-Пазарджик, който с решение от 09.10.2019г. по въззивно гр. д. № 622/19г. потвърдил първоинстанционното решение /виж съдебни решения на л.36-40 от делото/.

Междувременно подс. С., след като узнал за постановеното определение на ПзРС с № 2134 от 15.07.2019г., с което били определени привременни мерки във висящия процес по гр. д. № 1531/19г., отказал да го изпълни. Той изпратил на тъжителката нотариална покана от 16.07.2019г.

/л.15 от делото/, с която я уведомил, че задържа при себе си детето за още 30 дни, през които е в платен годишен отпуск и ще упражни правото си на лични контакти, определени с посочения по-горе съдебен акт.

След изтичане на посочения 30-дневен срок за упражняване на лични контакти между бащата и детето, подс. С. не предал последното на майката.

Тъжителката отишла в с.Казичене, където посредством съдействие на полицейски служители от 8-мо РУ-София и след предварително подадена жалба в СРП, успяла да вземе дъщеря си обратно при себе си в гр. Пазарджик.

От 19.08.20219г. до 06.09.2019г. детето живяло при тъжителката в гр.Пазарджик и последната упражнявала родителските права, съгласно горепосоченото определение.

На 06.09.2019г. /ден петък/, тъжителката предала детето на бащата, за да може последния да упражни правото си на лични контакти с него, съобразно съдебното определение. На 08.09.2019г. в 19.00 часа детето следвало да бъде върнато от бащата на майката, пак съгласно режима установен в определението на съда, но подс.С. не сторил това.

В един от следващите дни, придружена от свои роднини, сред които и майка й – св. С. Н., тъжителката отишла в с. Казичене, за да вземе детето си, но подс. С. отказал да й го предаде. Тогава също били извикани служители на МВР, но те отказали да се намесят. По тази причина детето останало да живее при баща си, а не при своята майка, както изисквало съдебното определение.

След това тъжителката подала молба до ДСИ при СРС, към която приложила издаденият й на 19.09.2019г. изпълнителен лист въз основа на определението на ПзРС за привременни мерки, като било образувано изпълнително дело № 1915/2019г. по описа на горния съд, с предмет предаване на детето на майката.

Междувременно подсъдимия С., в качеството си на баща и законен представител на малолетната Г. С.а, подал срещу тъжителката Н. молба за защита от домашно насилие, с твърдения че последната системно упражнявала домашно насилие над дъщеря им. В частност твърдял, че при вземането на детето от майката на 06.09.2019г., последното било бито от тъжителката и от съжителстващия с нея мъж. По тази молба било образувано 3 гр. д. № 3580/2019г. по описа на ПзРС, по което с решение от 04.12.2019г., молбата на С. за защита от домашно насилие била отхвърлена с аргумент, че не са налице доказателства за упражнено насилие от страна на майката спрямо дъщерята. Това съдебно решение било обжалвано от С., като с Решение № 150 от 08.06.2020г. по въззивно гр. д. № 209/2020г. на ОСПазарджик, било окончателно потвърдено /виж съдебни актове на л.26-35 от делото/.

Междувременно, на 06.02.2020г., Пазарджишкият РС, разглеждащ гр. д.

№ 1531/19г., постановил решение по съществото на спора, с което предоставил на тъжителката Н. упражняването на родителските права над детето, а на подс. С. бил определен режим на лични отношения, като бил осъден да заплаща и издръжка за малолетната им дъщеря. Той не бил доволен от въпросното решение и го обжалвал, а успоредно с това продължавал да не предава детето на майката, респ. да не изпълнява постановения съдебен акт от 15.07.2019г. по гр. д. № 1531/2019г. на ПзРС за определяне на привременни мерки относно упражняването на родителските права.

По жалбата на С. против първоинстанционното съдебно решение било образувано въззивно гр. д. № 384/2020г. по описа на ОС-Пазарджик. На 17.09.2020г. с определение на въззивния съд били променени определените от първоинстанционния съд привременни мерки за упражняването на родителските права, като това било предоставено на С.. За да направи това въззивния съд отчел непрестанните конфликти между родителите и съобразил най-добрия интерес за детето. На тъжителката Н. бил определен максимално разширен режим на лични отношения с малолетната й дъщеря, с цел да не се задълбочи отчуждението на детето към майката и да му се даде възможност да свикне постепенно с новата семейна обстановка в дома на майката, доколкото от началото на мес. септември 2019г. то живеело само при баща си.

Гореописаният съдебен акт бил постановен по молба на С., но същият не изпълнявал коректно и него, т.е. не водил редовно детето при майката в гр.

Пазарджик за осъществяване на лични контакти, както било разписано в определението.

По тази причина и по молба на тъжителката Н., Пазарджишкият окръжен съд, с Определение № 260087 от 27.10.2020г. по в. гр. д. № 384/2020г., отново променил постановените привременни мерки от 17.09.2020г., като предоставил упражняването на родителските права над детето на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения, до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. На дата на постановяване на горното определение въззивния съд постановил и Решение № 260072/27.10.2020г. по цитираното въззивно гражданско дело, с което решил по същество, че упражняването на родителските права над детето ще се осъществява от майката, а на С. бил определен режим на лични контакти.

Недоволен от това решение, подс. С. го обжалвал пред ВКС, след като същото му било съобщено. С Определение № 60615 от 03.08.2021г. на ВКС по гр. д. № 221/2021г., върховният съд отказал да допусне касационно 4 обжалване на въззивното съдебно решение и то влязло в сила /виж съдебни актове на л. 16-25 и л. 202-207 от делото/.

За разлика от съдебното решение на ПзОС по гр. д. № 384/2020г., което подлежало на обжалване, то постановеното от същия съд Определение № 260087 от 27.10.2020г. за определяне на привременни мерки било окончателно съгласно чл.323, ал.3 от ГПК. То не подлежало и на съобщаване на страните, т.к. според чл.7, ал.2 от ГПК, съдът връчва на страните само актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, както е станало и с постановеното по същество съдебно решение на въззивния съд.

За Определение № 260087 от 27.10.2020г., тъжителката Н. научила още в деня на постановяването му. След като се запознала с неговото съдържание, на 28.10.2020г., т.е. в деня след постановяването на определението, тя се свързала по телефона с подс. С. и го уведомила, че упражняването на родителските права над дъщеря им отново е предоставено на на нея. Поискала от С. да й предаде детето доброволно, за да може на следващия ден, когато то имало рожден ден, двете да го отпразнуват заедно.

Тогава С. отказал категорично да предаде детето на майката, като заявил на тъжителката Н., че тя повече няма да види дъщеря си.

Впоследствие тъжителката Н. продължила да прави постъпки по образуваното изпълнително дело при ДСИ в СРС с цел предаването на детето на майката. От страна на ДСИ били насрочвани множества дати за предаване на детето, но това така и не станало, включително до деня на постановяването на присъдата по настоящото дело. Причината детето да не бъде предадено на майката посредством ДСИ била тази, че длъжникът по изпълнителното дело и подсъдим по настоящото – П.С., полагал всячески усилия да се укрива, за да не получава съобщенията за насрочените дати за предаване на детето. Или пък, когато бивал надлежно уведомяван за конкретни дати, на които следва да се извърши предаването, той напускал дома си в с.Казичене заедно с детето и пребивавал на неизвестни места. Имало и случаи, в които казвал, че няма да предаде детето на конкретни дати, т.к. то било болно.