Акт от 01.11.2019, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 646/2017
- Подписан
- 01.11.2019
- В сила
- 25.11.2019
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120, ал.2, изречение второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.1, т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.40 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.54, ал.3, изречение второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.71 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.67, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.54 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.53, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№ 424 гр. Велико
Търново, 1.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от председателя адм. дело №646 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят „Антъни
Груп 11“ ЕООД – град Плевен, обжалва ревизионен акт №Р -0400151600521-091-001/28.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение №210/21.07.2017 г. на директора на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, които систематизирани, се свеждат до твърдението за неспазена форма на ревизионния акт поради липса на конкретно посочени фактически основания, които да водят до установеното чрез акта и поради незаконосъобразност на акта с оглед на липсата на хипотезите на чл.122, ал.1 от ОДПК и липсата на достоверно определени данъчни основи за облагане по ЗДДС и ЗКПО за обхванатите от ревизията данъчни периоди по тези закони.
Поддържа се конкретно, че не са установени от събраните при ревизията доказателства за наличие на данни за укрити приходи от дружеството.
Оплакванията с условно разделени на три: недостоверен резултат от съпоставката на данните от складовата програма на търговеца „Микроинвест Склад Про“ с данните по СД по ЗДДС за процесните периоди, неправилно позоваване на данни за укрити приходи чрез констатиране на суми, които собственика на дружеството е предоставил на последното и неправилно позоваване на данни за такива приходи по повод на издадени от доставчиците, но неотразени от търговеца фактури за стоки, приети в акта като отчуждени с надценка.
Що се касае до недостоверният резултат от анализа на получените чрез обезпечаване на доказателства данни от складовата програма на жалбоподателя, то в жалбата се поддържа, че констатираните данни за неотчетени към фиска продажби в общ размер от 1393 183, 04 лв. почиват на неправилно и грешно разчетена и обобщена информация, снета от складовия софтуерна дружеството.
Сочи се, че при използвания при ревизията метод за разчитане и анализ на информацията, не са разчетени достоверно и правилно съответните стойности и операциите, за които тези стойности се отнасят. В жалбата са цитирани конкретни примери за отчитането от складовата програма на приходи от трите склада на дружеството и установяването на различни резултати от изложените в мотивната част на акта.Сочи се, че обратно на тези констатации, по касова книга оборотите от продажби равнят на тези, които са отчетени по ЕКАФП, а при анализ на касовата книга, поддържан от складовия софтуер се установява незначителна разлика между отчетеното по ЕКАФРП и тази касова книга. В този аспект се поддържа и, че неправилно изобщо информацията, която е обезпечена и представлява данни от складовия софтуер на дружеството е послужило като констатация за наличие на укрити приходи поради обстоятелството, че тази складова програма не е част от счетоводната отчетност на жалбоподателя. Поддържа се, че счетоводството е водено редовно, като са правени и съответните инвентаризации, а и не е осъществено засичане между данните от него и складовата програма. В този контекст се изтъква функционалното предназначение на складовата програма и възможността и да отчита грешки при работата с нея. Данните от складовата програма според жалбоподателя не са достоверни за действително реализираните стопански операции именно поради тези грешки и поради изолираността на програмата от воденото счетоводство, базирано само и единствено на фактури и друго документи, отчитащи действителни стопански операции, като това счетоводство е редовно с оглед информацията по оборотни ведомости, инвентаризационни описи и месечни отчети от ЕКАФП.
Поддържа се и незаконосъобразност на констатацията, че предоставените от собственика на дружеството парични средства /финансиране/ са всъщност укрити парични приходи по повод на неотчетени от самото дружество продажби. Сочи се, за посочената сума са представени договори и ПКО, които са изрично упоменати и в РД.
Поддържа се и необоснованост на допълнителните констатации за укрити приходи поради наличие на издадени от доставчиците на дружеството фактури, неотразени от последното счетоводно, стоките по които са отчуждени рентабилно от дружеството без да се отчетат тези продажби. В това отношение сочи, че само действителните стопански операции подлежат на отчитане, а констатираните от ревизията фактури не отразяват такива операции, тъй като никакви доказателства за получаването им не са събрани.
Що се касае до липсата на форма, поддържа се, че от мотивите на администрацията не става ясно как е определена покупната и продажната цена на стоките, приходът от които е укрит, в ревизионният доклад има разминавания в размера на приходите досежно едни и същи периоди, анализът на ревизията им за предмет таблици, експортирани във файлове, които отново съдържат таблици с прибавени нови колони, за които не е ясно какво отразяват и какво показват от една страна, а от друга страна са и с грешно съдържание.
В писмената защита на РЛ се повтарят същите оплаквания, като те се обосновават и конкретизират с изводите на изслушаните от съда експертизи – икономическа и графическа. По тези подробно развити оплаквания се иска отмяна на акта и присъждане на разноски.
Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП” – гр.Велико Търново, чрез представителя си заема позиция за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на установеното с ревизионния акт. В писмената защита на тази страна се развиват лаконично аргументите за този правен резултат. Претендират се разноски.
Съдът преценява жалбата като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази връзка само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния срок по смисъла на чл.
156, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, жалбоподателят е легитимиран да подаде жалбата, тъй като ревизионния акт пряко го засяга неблагоприятно, този акт е потвърден изрично по административен ред от ответника, каквото е изискването на чл. 156, ал. 1 от ДОПК и то в оспорената пред съда част.
По същество жалбата е частично основателна по изложените по – долу съображения:
Ревизията на жалбоподателя е учредена със ЗВР № Р-04001516006521-020-001/19.09.2016 г., връчена на 26.09.2016 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04001516006521-020-002/13.12.2016 г., ЗИЗВР № Р-04001516006521-020-003/9.02.2017 г. Съставен е РД №Р-04001516006521-092-001/9.03.2017 г., като в удължения от органите по приходите срок е подадено възражение срещу РД, чиито оплаквания като параметри са идентични с понастоящем изложените. Това възражение е прието за неоснователно от ораните по приходите, издали процесния РА.
С РА, потвърден от ответника и процесен понастоящем, са определени допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО в общ размер от 321 800, 50 лв., от които ДДС за довнасяне от 232 197, 26 лв. и лихви от 70 863, 20 лв. и КД от 14 945, 05 лв. и лихви върху този данък от 3 794, 99 лв.
Видно от по – подробния прочит на РА, в частта по ЗДДС, без да се коригира упражненото от РЛ право на приспадане на входящия ДДС, е отречена достоверността на декларираното начислено ДДС. За м.01.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 1138, 01 лв., за м.02.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 2144, 42 лв., за м.03.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 4438,11 лв., за м.04.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 4455,63 лв., за м.05.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 5428, 57 лв., за м.06.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 5937, 25 лв., за м.07.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 5247, 35 лв., за м.08.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 6084, 84 лв., за м.09.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 4831, 06 лв., за м.10.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 4698, 88 лв., за м.11.2012 г. е установено ДДС за довнасяне в размер от 3143, 30 лв., за м.12.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 3298, 06 лв., за м.01.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 2697, 22 лв., за м.02.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 1988, 57 лв., за м.03.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 3283, 89 лв., за м.04.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 3429, 91 лв., за м.05.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 6552,87 лв., за м.06.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 2395, 08 лв., за м.07.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 5153, 99 лв., за м.08.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 6846,06 лв., за м.09.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 4128, 01 лв., за м.10.2103 г. е установено ДДС за довнасяне от 3818, 73 лв., за м.11.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 4344,78 лв., за м.12.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 4458, 95 лв., за м.01.2014 г.е установено ДДС за довнасяне от 2705, 45 лв., за м.02.2014 г.е установено ДДС за довнасяне от 3842, 48 лв., за м.03.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4321, 25 лв., за м .04.2014 г.е установено ДДС за довнасяне от 4584, 96 лв., за м.05.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 6832, 38 лв., за м.06.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 5383, 02 лв., за м.07.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 6522, 98 лв., за м.08.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 5941, 65 лв., за м.09.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4241, 76 лв., за м.10.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4591, 67 лв., за м.11.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4666, 46 лв., за м.12.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4516, 27 лв., за м.01.2015 г. е установено ДДС за довнасяне от 4582,14 лв., за м.02.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 3939,66 лв., за м.03.2015 г. е установено ДДС за довнасяне от 3561, 49 лв., за м.04.2015 г. е установено ДДС за довнасяне от 2550, 07 лв., за м.05.2019 г. е установено ДДС за довнасяне от 4686, 66 лв., за м.06.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от5316, 70 лв., за м.07.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 5548, 33 лв., за м.08.2015 г. е установено ДДС за довнасяне от 6407,31 лв., за м.09.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 5828, 90 лв., за м.10.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 4438,11 лв., за м.11.20015 г.е установено ДДС за довнасяне от 4669, 95 лв., за м.12.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 6265, 96 лв., за м.01.2016 г.е установено ДДС за довнасяне от 6051, 25 лв., за м.02.2016 г.е установено ДДС за довнасяне от 4824,40 лв. и за м.03.2016 г. е установено ДДС за довнасяне от 4618, 02 лв.
Съответно, в частта по
ЗКПО, за 2012 г. вместо декларираните приходи са установени приходи от общо 828 714, 66 лв., като вместо декларираните разходи са установени разходи в размер от 786 111, 27 лв., като декларираните данъчни разлики не са променени. Установен е ДФР от 42 603, 39 лв., като е определен КД за довнасяне от 3 493, 79 лв. За 2013 г. вместо декларираните приходи са установени приходи от общо 967 794, 45 лв., като вместо декларираните разходи са установени разходи от 908 298, 63 лв., като декларираните данъчни разлики не са променени и е установен ДФР от 59 495, 82 лв., като е определен КД за довнасяне от 3 386, 07 лв. За 2014 г. вместо декларирани приходи са установени приходи от общо 1 291 783, 78 лв., като вместо декларираните разходи са установени разходи от 1 244 085, 63 лв., декларираните данъчни разлики не са променени и е установен ДФР в размер от 47 698, 15 лв. и КД за довнасяне от 4010, 34 лв. Най - сетне, за 2015 г. вместо декларираните приходи са установени приходи от общо 1 703 744, 36 лв., като вместо декларираните разходи са установени разходи от общо 1 651 520, 20 лв., декларираните данъчни разлики не са променени и е установен ДФР от 52 224, 16 лв. и КД за довнасяне от 4 054, 85 лв.
Ревизионният акт е издаден от органи по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и, като следва да се приеме, че актът е валиден. От своя страна, възложилият производството орган е бил оправомощен за това от директора на ТД на НАП – велико Търново, видно от представените заповеди №532/25.08.2014 г. и №6/03.01.2017 г. При това съдът намира, че актът е валиден, като впрочем това обстоятелство не е и спорно между страните. Както тези актове, така и ревизионният акт са подписани при реда и при условията на ЗЕДЕП/ЗЕДЕУ с квалифицирани електронни подписи по релевантната редакция на чл.13, ал.3 от този закон, за които след служебна проверка от съда е констатирано наличието на удостоверения за положилите подписите лица по чл.24 от закона.
Разпечатката съдържа 28 от 195 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2225be20-4dbe-4492-88b7-17a856d2849a