Решение № 105 от 20.04.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2789/2024
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова
Други актове по делото
- Разпореждане № 19 от 29.01.2025 · Петя Хорозова
- Определение № 1377 от 05.05.2025 · Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова
- Определение № 2400 от 14.08.2026 · Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 47, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 24 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 42 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 47, ал. 1, т. 6 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 637 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. София, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове:
Петя Хорозова
Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002902789 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 47 и сл. ЗАрб (с предишно наименование ЗМТА), в редакция преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 63 от 2025 г.
Образувано е по искова молба, подадена от ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. (в несъстоятелност), със седалище в гр. Букурещ, Румъния, чрез синдика ЧИТР – Филиал Букурещ, СПРЛ, действащо чрез Алина – Николета Попа, и представлявано от процесуалните пълномощници адв. Емануилов и адв. Н., предявена срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ АД (с предишно наименование ЗД ЕИГ РЕ АД), за отмяна на арбитражно решение от 02.07.2024 г. по МАД № 32/2023 г. по описа на Международен арбитражен съд при Институт „Международно частно право“.
С атакуваното арбитражно решение е прието за установено, че подписаният от страните на 09.02.2023 г. Договор за квотно презастраховане на застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС е сключен в съответствие с всички законови изисквания на българското законодателство, определени като относими (чл. 29 от Специалните условия), както и че е напълно действащ – не е налице нито едно от предвидените в чл. 26 ЗЗД правни основания, които биха довели до неговата нищожност или до нищожност на отделна клауза и не е налице нито един от пороците на волята, описани в разпоредбите на чл. 27-33 ЗЗД; прието е за установено също, че 1 договорът е законосъобразно прекратен на основание чл. 26, б. Г и б. Д от презастрахователния договор и че предвидените в договора последици от прекратяването му са настъпили валидно, включително правото на ЗД ЕИГ РЕ АД да задържи минималната депозитна премия.
В исковата молба са заявени следните основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение, а именно: 1. арбитражното решение е постановено по недействително арбитражно споразумение – основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб; 2. ищецът не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб; 3. образуването на арбитражния състав не е съобразено със споразумението между страните - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 предл. 1 ЗАрб; арбитражната процедура също не е съобразена със споразумението на страните, както и със ЗАрб - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. 2 ЗАрб.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ АД, чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. Г., оспорва предявената искова молба на всички посочени в нея основания по съображения, подробно изложени в писмения му отговор.
Произнасянето на съда по предварителните въпроси, касаещи редовността и допустимостта на исковата молба, както и подробните становища на страните по предмета на спора, са отразени в определение № 1377 от 05.05.2025 г.
В проведеното публично съдебно заседание страните, чрез процесуалните си пълномощници, поддържат писмените си изявления по предмета на делото, които доразвиват в депозирани писмени бележки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
По първото наведено основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб, свързано с недействителността на арбитражната клауза, уговорена в чл. 30 от сключения между страните Договор за квотно презастраховане на застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС от 09.02.2023 г. (според която всички спорове между страните във връзка с договора, вкл. неговото тълкуване, недействителност, изпълнение, прекратяване и пр., се отнасят за разрешаване към Международния арбитражен съд към Института за частно международно право - София, България, в съответствие с неговия Правилник за разрешаване на спорове, основани на арбитражни споразумения), настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже, че арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно този закон или съобразно избран от страните друг закон при международен арбитраж. Разпоредбата кореспондира с 2 установеното в Глава четвърта („Компетентност на арбитражния съд“) правило на чл. 19, ал. 1 ЗАрб, според което арбитражният съд се произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поР. несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. С цел уточняване на последната хипотеза на чл. 19, ал. 1 ЗАрб, в чл. 19, ал. 2 ЗАрб е посочено, че арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.
Несъществуване на арбитражно споразумение е налице, когато такова изобщо не е сключено, т. е. когато липсват две съвпадащи волеизявления в съответната форма за отнасяне на спора към арбитраж съгласно чл. 7 ЗАрб.
Недействителността на арбитражното споразумение произтича от различни негови тежки пороци (извън липсата на дееспособност, която е въздигната в самостоятелно отменително основание по чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗАрб), при наличие на обективирано съгласие за отнасяне на спора към арбитраж съобразно правилата на чл. 7 ЗАрб.
Арбитражното споразумение е процесуален договор. Окачествява се едновременно като институт и на материалното, и на процесуалното право, тъй като то несъмнено представлява договор, но за разлика от останалите договори поражда единствено процесуалноправни последици и поР. това има (относително) самостоятелен характер, включително когато е сключено под формата на арбитражна клауза в друг основен договор между страните.
Законът не дава разрешение в кои случаи нищожността на договора обуславя недействителност на арбитражната клауза по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗАрб, а само сочи, че това не следва ipso jure. При преценката за недействителност следва да се има предвид, че арбитражните клаузи по принцип не се влияят от недействителността на основния договор, както поР. тяхната автономия, така и с оглед възможността да се регулират от различен спрямо материалното правоотношение закон. Същевременно по настоящото дело предмет на арбитражното решение е именно спорът между страните относно действителността на основния договор, а в производството по отмяна на арбитражно решение съдът няма правомощия да преразглежда разрешения от арбитражния съд материалноправен спор, да преценява допустимостта и законосъобразността на решението, т. е. да е контролна инстанция по същество. Съдът може да преценява дали арбитражното решение е нищожно само с оглед основанията, изрично предвидени в закона към момента на постановяването му – чл. 47, ал. 2 ЗАрб.
Доводите на ищеца относно наличие на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗАрб за отмяна на арбитражното решение са свързани както с недействителността на целия договор, така и с недействителността на съдържащото се в него арбитражно споразумение. Първото е основано на твърдението му за привидност (абсолютна симулация) на сключения презастрахователен договор - без намерение да бъде реално изпълняван от ответника и целящ единствено лишаването на ищцовото дружество от активи.
3
В тази връзка се релевира свързаността между страните (намиращи се под общ контрол в Групата на ЕВРОХОЛД), знанието / очакването им лицензът на ищцовото дружество да бъде отнет и спрямо него да се открие производство по несъстоятелност, във връзка с което е търсен начин за прехвърляне на цялото ликвидно имущество на ищцовото дружество към ЗД ЕИГ РЕ АД.
Симулативността на арбитражната клауза се обосновава с желанието на представляващите двете свързани дружества лица да създадат възможност за потвърждаване валидността на предвидения с договора от 09.02.2023 г. механизъм за „източване“ на имуществото на ищцовото дружество, чрез снабдяване с арбитражно решение (от „правилния арбитражен съд“), което да потвърди правото на ответното дружество да задържи цялото получено въз основа на договора имущество. В подкрепа на горното се сочи и рязката промяна в трайно установената практика между страните относно избора на арбитраж – в предходни договори са избирани реномирани международни арбитражни институции, поставяни са условия за опит на арбитрите или пък въобще не е било сключвано арбитражно споразумение. Твърди се, че договорът за презастраховане от 09.02.2023 г. е бил сключен в период на активни проверки на румънския надзорен орган, приключващи с констатации за системни нарушения на закона и санкции на ищцовото дружество, включително след изпращането на два доклада за постоянна проверка поР. неизпълнение на задължения за подобряване на финансовите показатели, които не са съответствали на законовите изисквания. На този фон, по силата на презастрахователния договор от 09.02.2023 г. ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. прехвърля всички свои вземания по презастрахователни договори, на 13.02.2023 г. превежда на ЗД ЕИГ РЕ АД всичките си парични средства, а на 14/15.02.2023 г. му прехвърля всичките си финансови активи, с което не подобрява, а влошава финансовите си показатели и отнемането на лиценза за извършване на застрахователна дейност става неизбежно. Твърди се наличие на съгласувана предварителна подготовка от двете дружества за общи действия в момента на отнемане на лиценза – 17.03.2023 г., видно от това, че гласуването, изготвянето и изпращането на изявлението на ответника за прекратяване на презастрахователния договор (с цел упражняване на предвиденото в чл. 23 от договора право на задържане на авансово заплатената премия) се е състояло още в деня на вземане на решението на румънския регулатор за отнемането на лиценза, което е обективно невъзможно. За наличие на организация за придобиване и запазване на активите на румънското дружество в Групата на ЕВРОХОЛД чрез сключване на презастрахователния договор с оглед очакването за отнемане на лиценза се черпят доводи и от данните в съставения междинен консолидиран счетоводен отчет към 30.09.2023 г. на ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ АД. Според ищеца отделни клаузи на презастрахователния договор също доказват неговата симулативна цел: под формата на „минимална презастрахователна премия“ ищцовото дружество прехвърля всички свои налични активи към момента на подписването на договора – чл. 12.1 от Раздел Б – Специални условия;
4
„минималната премия“ реално покрива нестандартно голяма част от застрахователния риск и то при условие, че последният се реализира изцяло; нейният размер е на база всички застрахователни договори, които румънското дружество очаква да сключи до края на 2023 г., при това е заплатена авансово; а ЗД ЕИГ РЕ АД има право да задържи всички платени суми при прекратяване на договора от страна на презастрахования, вкл. и поР. собствената си неизправност, както и при отнемане на лиценза и обявяване на дружеството – ищец в несъстоятелност – чл. 26, т. 2 от договора. Ищецът поддържа, че е налице нищожност на договора от 09.02.2023 г., съответно и на включената в него арбитражна клауза, и на следните основания: поР. липса на застрахователен интерес и липса на прехвърлен риск – 57 % от риска вече е бил презастрахован от други презастрахователи, а за останалите рискът вече е бил настъпил; поР. нееквивалентност на престациите - платената минимална премия е 506 пъти по-голяма от обичайната; поР. допускане на неоснователно обогатяване – с оглед уговорената възможност ЗД ЕИГ РЕ АД да задържи всички платени суми и прехвърлени активи, дори при неизпълнение на собствените си задължения; поР. това, че цялата застрахователна премия е уговорена като задатък. Симулативната цел на договора според ищеца се потвърждава и от обясненията, дадени от името на ответника в арбитражното производство, касаещи избора на съд (а именно по-ниска арбитражна такса и наличие на специалисти в областта на МЧП, каквито биха били нужни единствено с оглед производството по несъстоятелност на ищцовото дружество със седалище в Румъния).
Разпечатката съдържа 29 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21f84b58-c3b1-4bf9-86ef-b686e3c9ad10