Определение № 1377 от 05.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1377 гр. София, 05.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002902789 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл. 47 и сл. ЗМТА.

Образувано е по искова молба с вх. № 21877 от 16.12.2024 г. на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. (в несъстоятелност ), със седалище в гр. Букурещ, Румъния, чрез синдика ЧИТР – Филиал Букурещ, СПРЛ, действащо чрез Алина – Николета Попа и представлявано от процесуалните пълномощници - адв. Емануилов и адв. Н., със съдебен адрес – гр. София, ул. „Проф. Фритьоф Нансен“, № 37А, ет. 5, Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“, която е предявена срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ АД (с предишно наименование „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ“ АД), за отмяна на арбитражно решение от 02.07.2024 г. по МАД № 32/2023 г. по описа на Международен арбитражен съд при Институт „Международно частно право“. С атакуваното решение е прието за установено, че подписаният от страните на 09.02.2023 г. Договор за квотно презастраховане на застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС е сключен в съответствие с всички законови изисквания на българското законодателство, определени като относими (чл. 29 от Специалните условия), както и че е напълно действащ – не е налице нито едно от предвидените в чл.

26 ЗЗД правни основания, които биха довели до неговата нищожност или до 1 нищожност на отделна клауза и не е налице нито един от пороците на волята, описани в разпоредбите на чл. 27-33 ЗЗД; прието е за установено също, че договорът е законосъобразно прекратен на основание чл. 26, б. Г и б. Д от презастрахователния договор и че предвидените в договора последици от прекратяването му са настъпили валидно, включително правото на „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ“ АД да задържи минималната депозитна премия.

В исковата молба се сочи, че арбитражното решение е постановено по недействително арбитражно споразумение – основание за отмяна по чл. 47, ал.

1, т. 2 ЗМТА; че ответникът – настоящ ищец – не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА; че образуването на арбитражния състав не е съобразено със споразумението между страните - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 предл. 1 ЗМТА; че арбитражната процедура също не е съобразена със споразумението на страните и разпоредбите на ЗМТА поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е лишило ответника – настоящ ищец – от право на защита и е нарушен принципът на равенство - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. 2 ЗМТА.

В подкрепа на така заявените основания на първо място се твърди нищожност на арбитражната клауза, съдържаща се в чл. 30 от Презастрахователния договор, поради привидност, тъй като договорът не е бил сключен с цел реално презастраховане на застрахователен риск.

Подписалите го страни са били под общ контрол, знаели са и са очаквали да бъде отнет лицензът на ищцовото дружество и спрямо последното да се открие производство по несъстоятелност, във връзка с което са търсили начин за прехвърляне на цялото ликвидно имущество на ищцовото дружество към ЗД ЕИГ РЕ АД. Лицата, представляващи към онзи момент и двете дружества, са целели да създадат възможност да потвърдят валидността на предвидения чрез договора от 09.02.2023 г. механизъм за „източване“ на имуществото, с включване на оспорваната арбитражна клауза, чрез която да обезпечат както обвързването на синдика с арбитражно споразумение, така и постановяване на арбитражно решение, което да потвърди правото на ответното дружество да задържи цялото получено въз основа на договора имущество. Освен свързаността на дружествата, ищецът изтъква и рязката промяна в трайно установената практика между страните относно избора на арбитраж. Ищецът 2 сочи, че договорът от 09.02.2023 г. е бил сключен в период на активни проверки на Румънския надзорен орган, приключващи с констатации за системни нарушения на закона и налагащи санкции на ищцовото дружество, вкл. след изпращането на два доклада за постоянна проверка, поради неизпълнение на задължения за подобряване на финансовите показатели, които не са съответствали на изискванията. На този фон заедно със сключения Презастрахователен договор проверяваното дружество прехвърля всички свои вземания по презастрахователни договори. На 13.02.2023 г. превежда на ЗД ЕИГ РЕ АД всичките си парични средства, а на 14 и 15.02.2023 г. му прехвърля всичките си финансови активи. Твърди се да е налице предварителна подготовка между двете дружества за общи действия в момента на отнемане на лиценза – 17.03.2023 г., включително гласуването, изготвянето и изпращането на изявлението за прекратяване на Презастрахователния договор (с цел да се позоват на предвиденото в чл. 23 от договора право на задържане на премията, която била авансово заплатена) е извършено още в деня на вземане на решението на румънския регулатор за отнемането на лиценза. За наличие на организация за придобиване и запазване на активите на румънското дружество в Групата на ЕВРОХОЛД чрез сключване на Презастрахователния договор с оглед очакването за отнемане на лиценза има данни и в съставения междинен консолидиран счетоводен отчет към 30.09.2023 г.на ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ АД.

Според ищеца, отделни клаузи на Презастрахователния договор също доказват неговата симулативна цел (под формата на „минимална презастрахователна премия“ ищцовото дружество прехвърля всички свои налични активи към момента на подписването на договора – чл. 12.1 от Раздел Б – Специални условия). „Минималната премия“ реално покрива нестандартно голяма част от застрахователния риск и то при условие, че последният се реализира изцяло, което е статистически невъзможно. Нейният размер е на база всички застрахователни договори, които румънското дружество „очаква да сключи“ до края на 2023 г., при това е заплатена авансово, а ЗД ЕИГ РЕ АД има право да задължи всички платени суми при прекратяване на договора от страна на Презастрахования, вкл. и поради неизправността на ЗД ЕИГ РЕ АД, както и при отнемане на лиценза и обявяване на дружеството – ищец в несъстоятелност – чл. 26, т. 2 от договора.

Ищецът поддържа, че е налице нищожност на договора от 09.02.2023 г.

3

(съответно и на включената в него арбитражна клауза) и на следните основания: 1/ поради липса на застрахователен интерес / липса на прехвърлен риск – 57 % от риска вече е бил презастрахован от други презастрахователи, за останалите рискът вече е бил настъпил, т. е. няма никакво прехвърляне на риск; 2/ поради нееквивалентност на престациите (платената минимална премия е 506 пъти по-голяма от обичайната); 3/ поради допускане на неоснователно обогатяване – с оглед уговорената възможност ЗД ЕИГ РЕ АД да задържи всички платени суми и прехвърлени активи, дори при неизпълнение на собствените си задължения; 4/ т. к. цялата застрахователна премия е уговорена като задатък.

Ищецът намира и че симулативната цел на договора с оглед неизбежното отнемане на лиценза на ищеца се разкрива от изявления на пълномощника на ответника в арбитражното производство и на члена на Надзорния съвет на ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ АД относно причините, поради което за арбитражен съд е избран този при ИМЧП (по-ниската арбитражна такса и наличието на специалисти в областта на МЧП, какъвто въпрос според ищеца се поставя единствено с оглед производството по несъстоятелност).

Ищецът твърди, че в арбитражното производство е оспорил компетентността на арбитража на посочените основания, но въпреки това МАС не се е произнесъл по възраженията за симулативност. Поддържа с оглед изложеното по-горе, че арбитражното споразумение е нищожно както на специфични основания, засягащи само него, така и в резултат на нищожността на целия договор.

По второто наведено основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА се твърди, че решаващият орган е бил формиран без участието на ищцовото дружество, при непълнота на първоначално връчените доказателства, което е станало по вина на МАС (не са били приложени постъпилата уточняваща молба и доказателствата към нея). Достъпът до делото е бил затруднен, като пълномощник на ищеца за първи път на 25.10.2023 г. е узнал за наличието на всички обстоятелства по делото. Ищецът не е бил уведомен за назначаването на арбитър, а такъв му е бил назначен служебно и без мотиви. Двамата арбитри са се споразумели за председател на арбитражния състав да изберат Б.

Мусева, за което ищецът също не е бил уведомен. МАС не е взел отношение по исканията и възраженията на ищеца както досежно образуването на 4 арбитражния съдебен състав, така и по искането за спиране на производството с оглед забраната на чл. 637 ТЗ (идентична разпоредба съществува и в румънското законодателство).

По третото наведено основание за отмяна (чл. 47, ал. 1, т. 6 предл. 1 ЗМТА) се излага, че при горните факти са налице нарушения и на Правилника на МАС – чл. 21 вр. чл. 16 от същия, включително поради това, че срокът за ответника в арбитражното производство за посочване на арбитър тече от получаването на редовна искова молба. В случая поради изпращане само на първоначалната – нередовна – искова молба, той не е започнал да тече с връчването й, респ. не е бил изтекъл към момента, когато е бил назначен служебно арбитър – 26.09.2023 г. Ищецът, като ответник в арбитражното производство, своевременно – след получаване на уточнителната молба и в срока за отговор е номинирал свой арбитър, но искането му не било зачетено от МАС. Самият – неправилно формиран – РО е предоставил на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. нов срок за отговор, но е отказал да преразгледа номинацията му за арбитър, направена много преди изтичането на този срок.

Ищецът се позовава и на нарушаване на правилото на чл. 22, изр. 2 ЗМТА – неуведомяването му от страна на МАС за всички актове на съда при администриране на делото и произнасяния по исканията на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А., което нарушава правото му на защита и сочи към уклон в полза на ЗД ЕИГ РЕ АД (правят се и внушения, че становищата на ищеца в арбитражното производство по исканията на ответника в арбитражното производство са предварително съгласувани със специалисти от МАС).

Като друго нарушение при сформиране на арбитражния състав се сочи и даването на допълнителни възможности на ищеца в арбитражното производство ЗД ЕИГ РЕ АД да посочи арбитър, след като сроковете за това са изтекли, и зачитане на неговата номинация, докато в сходна ситуация същите права на насрещната страна са отречени. В тази връзка ищецът излага подробни съображения, че смята подходът на МАС за неравнопоставен, тъй като се толерира ЗД ЕИГ РЕ АД. В допълнение ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. изтъква, че решаващият орган, а не Председателството на МАС, са го уведомили, че неговата номинация е просрочена, като 5 съобразно правилника назначаването на арбитри, респ. произнасянето по такива искания е в компетентността на институцията.

Ищецът релевира и нарушения на процедурата при образуването на делото - първоначално образувано като ВАД, а впоследствие мълчешком преобразувано в МАД под същия номер, без прекратяване на първото дело, като в тези действия съзира избягване на забраната за образуване на нови дела срещу длъжника, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, отново без извършване на надлежно уведомяване на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. Горните нарушения са извършени от зам. - председателя на МАС, веднага след което той е бил посочен за арбитър от ЗД ЕИГ РЕ АД.

За да обоснове твърдението си, че арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните (ако се приеме, че арбитражната клауза не е нищожна), ищецът се позовава на следните допуснати нарушения:

Относно служебното събиране на доказателства, без страните да бъдат уведомени и без да им е дадена възможност да изразят становища – чл. 37, ал.

2, изр. 2 от Правилника, като това се отнася до централен спорен въпрос по арбитражното производство, а именно досежно формирането и размера на „минималната премия“ по договора от 09.02.2023 г., която в случая надвишава стотици пъти нормалния размер на премиите при подобни договори. МАС е основал решението си на публикация в сайта на MUNICH RE, без да запознае със съдържанието й страните, както и без да е приемана като доказателство по делото. На следващо място, ищецът в арбитражното производство е представил „експертни становища“, а решаващият орган не е допуснал разпит на изготвилите ги експерти, което съставлява грубо нарушение на арбитражната процедура, в частност на задълженията на съда по чл. 22 ЗМТА, както и на чл. 37, ал. 3 от правилника на МАС. Горното ищецът сочи като поредно доказателство за пренебрегване на принципа за равнопоставеност на страните. В атакуваното арбитражно решение РО е пропуснал да обсъди други относими публикации на страницата на MUNICH RE, които обслужват защитната теза на настоящия ищец, като видно от дадените в тях примери за обичайната минимална депозитна премия, за конкретния презастрахователен договор същата би следвало да възлиза на 630 000 евро, а не на 319 187 449 евро, както и да се заплаща на вноски, а не наведнъж. Съобразяването на горните публикации според ищеца би довело до извод, че договорът от 6