Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16907 от 30.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44084/2025
Вид
Решение № 16907
Подписан
30.08.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1-2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1-2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт

РЕШЕНИЕ

№ 16907 гр. София, 30.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110144084 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

279498/20.08.2025 г., от**********, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *********** срещу И. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: **********., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.92 ЗЗД за сумата от 600.00 лева, представляваща неустойка по сключен договор за заем от 11.06.2022 г. за периода от 01.09.2022 г. до 31.10.2022

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за заем от 11.06.2022 г., като ищецът е заемодател, а ответникът е заемател. Размерът на заема е 1000 лева, като самият договор служи за разписка за получаване на заемната цена. Посочено, е че сумата е следвало да се върне до 31.08.2022 г. Твърди, че договорът била уговорена неустойка за неизпълнение на заема в размер на 1 % на ден върху заемната цена до окончателното изплащане. Твърди, че ответникът не е върнал сумата по заема, поради което е начислена неустойка.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва исковете. Оспорва да е подписала договора. Оспорва авторството на договора.

1

Моли да се изиска оригинала на договора.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Ищецът се представлява от своя упровител и адвокат в открито съдебно заседание (о.с.з.) поддържа исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът се явява лично в о.с.з. Оспорва иска. Моли да бъде отхвърлен.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение №448595/20.10.2025 г. съдът е отделил спорни и 8безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 45-49 от делото).

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.92 ЗЗД за сумата от 600.00 лева, представляваща неустойка по сключен договор за заем от 11.06.2022 г. за периода от 01.09.2022 г. до 31.10.2022

За да бъде уважен искът по чл.92 ЗПК, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи, следните обстоятелства:

1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, 2. наличието на клауза за неустойка, която обезпечава вредите от липсата на пълно, наличието на частично или непълно, неточно изпълнение на договора.

3. Периодът на забавата

4. Размерът на неустойката

5. Изискуемостта на неустойката

За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи плащнето на процесната сума, както и направените от него възражения, а именно, че липсва договор.

Страните спорят, дали има договор за заем от 11.06.2022 г.

Ищецът е ангажирал писмено доказателствено средства, а именно договор за паричен заем. По повод оспорването от страна на ответника е открито производството по чл.193 ГПК за установяване на авторството на документа. По делото е прието заключението на съдебно-графологична експертиза (СГрЕ), което съдът напълно кредитира като обективно, пълно и 2 достоверно. От заключението се установи, че подписът и имената на заемопалучател са положени от ответника. При това положение, не е основателно възражението на ответника за липса на договор. Представеният договор, находящ се на л.6-7 от делото не може да се изключи като доказателство по делото. Поради което съдът приема, че е налице договор.

Съдържанието на договора не е оспорено.

Не е спорно, че съгласно договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 1000 лева като заем. Сумата била изплатена на ответинка на 11.06.2022 г. Падежът на заема бил 31.08.2022 г. Не е спорно, че съгласно чл.7 от договора, страните са се договорили, че ответникът дължи неустойка в размер на 1 % на ден върху неплатената сума до окончателното плащане.

Записано е, че ответникът изрично декларира и се съгласява, че уговорената неустойка не е прекомерна, не противоречи на добрите нрави и липсата на краен предел на начисляването й не е обременителна за него.

Не е спорно, че съгласно чл. 8 от договора, че в случай, че Заемателят забави плащането повече от 3 (три) месеца след датата 31.08.2022 г., то Договор паричен заем автоматично става предсрочно изискуем в неговия пълен размер, ведно с начислената неустойка върху неплатените вноски, без да е необходимо каквото и да било изявление, на която и да е от страните.

Спорно остава дали се дължи неустойка в пълния й размер. Дали същата противоречи на императивна правна норма, на добрите нрави.

Спорно остава дали клаузата от чл.7, ал.1 от договора е действителна и не противоречи на закона.

Спорно остава размера на неустойката за претендирания период.

Спорно остава дали ответникът е изпълнил задължението.

С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на страните, че с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават. В издираното ТР са дадени указания, че съдът може служебно да следи за нищожността на договора, когато клаузите не отговарят на закона.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д.

№ 1/2020 г., ОСГТК Съдът следи служебно да следи за нищожността на клаузи в договори, които са от значение за решаване на правния спор. Съдът е длъжен служебно (без изрично възражение от страната) да се произнесе по нищожността на отделни клаузи, ако тя произтича пряко от съдържанието на договора или от събраните по делото доказателства. Това включва и случаите, в които клаузата за неустойка е уговорена в противоречие с добрите нрави, тъй като тя излиза извън типичните си функции. Когато съдът констатира такава нищожност служебно, той трябва да информира страните и да им даде възможност да изразят становище преди приключване на делото. Принципът на законност изисква съдът да не зачита правните последици на нищожни 3 уговорки, дори страните да не са се позовали на тях.

Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Обезщетение за по-големи вреди се претендират на общо основание с отделен иск.

Съгласно чл.92, ал.2 ЗЗД неустойката е прекомерна, когато е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. В такива случаи съдът може да намали нейния размер.

С оглед приложението на чл.20 ЗЗД, както е договореното между страните, Съдът приема, че договорната клауза в чл.7 от договора представлява мораторна неустойка, неустойка за забавено плащане, а не компенсаторна неустойка.

Съдът приема, че тази клауза от договора представлява мораторна неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД – обезпечава вредите от неточното изпълнение от страна на ответника в хипотезата на забавено плащане.

Неустойката е договорена между страните и се дължи именно въз основа на договора. Както е посочено в Решение № 68/09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на ВКС няма пречка страните да се договорят за мораторна неустойка.

Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима на чл.92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на неустойката. При неустойката настъпването на вредата е предположено, а размерът е определен от страните в договора. При обезщетението по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД вредата също е предположена, а размерът е определен от законодателя. На обезщетяване по чл.92 ЗЗД подлежат вреди, чието настъпване и размер следва да е доказано.

Независимо от посочените различия законодателят е предвидил обезщетяване на “по-големите вреди”, което сочи, че нормата следва да се тълкува в смисъл на вреди, надвишаващи по размер договорената неустойка, а не и досежно основанието за настъпването им - предположено или подлежащо на доказване.

Следователно обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. В този смисъл са изложени съображения в мотивите на Решение № 230/13.07.2011г. по т.д.№ 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл.290 ГПК. Единствено е недопустимо да се претендират както обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на неустойката, така и договорната мораторна неустойка заедно и също неизпълнение.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на 4

ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, Съдът приема, че неустойката е нищожна, ако единствената цел излиза извън нейните присъщи функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Прекомерността сама по себе си не прави неустойката нищожна, но тя може да бъде индикатор за накърняване на добрите нрави, ако води до неоснователно обогатяване. Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора въз основа на критерии като съотношение с очакваните вреди, наличие на други обезпечения и размер на главното задължение. Уговарянето на неустойка без краен предел или срок на начисляване не я прави автоматично нищожна.

Тези задължителни постановки по чл.130, ал.2 ЗСВ, са изрично възпроизведени например в: Определение № 172 на ВКС по т. д. № 991/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Е.В.; Решение № 1 от 2.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 633/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Ц.;

Решение № 210 от 9.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1109/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н.; Определение № 579 от 22.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1530/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н..

Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Обезщетение за по-големи вреди се претендират на общо основание с отделен иск.

Съгласно чл.92, ал.2 ЗЗД неустойката е прекомерна, когато е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. В такива случаи съдът може да намали нейния размер.

При забава по парично задължение длъжникът така или иначе дължи законна лихва от деня на забавата чл. 86 от ЗЗД. Затова при договорна неустойка за забава Съдът сравнява нейния размер с естеството на дълга, предвидимите вреди и с обичайното обезщетение за забава.

В Определение № 640 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6811/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията З. А., Определение № 820 от 12.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2710/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдия Б. Б. е прието, че неустойката не е нищожна само защото няма краен предел или срок на начисляване.