Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 18.02.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 725/2025
Вид
Решение № 79
Подписан
18.02.2026
В сила
18.02.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 144 · Семеен кодекс
  • чл. 149 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20251800500725 по описа за 2025 година

С Решение № 19 от 04.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 691 по описа за 2024 г. на РС- Своге, са отхвърлени: искът на К. П. А. срещу П. И. А. за заплащане на сумата от 3600 лева, представляваща издръжка за периода от 16.10.2023 г. до 16.10.2024 г., по 300 лева месечно. искът на К. П. А. срещу П. И. А. за заплащане на месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 16.10.2024 г.

Присъдени са и разноски.

С Определение № 167/17.04.2025 г., постановено по същото дело, районният съд е оставил без уважение Молбата на П. И. А. по чл. 248 от ГПК за увеличаване размера на присъденото в полза на адв. Г. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на К. П. А. срещу горното решение, както и по частна жалба на същото лице срещу горното определение.

Жалбоподателят счита решението за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва изложените от районния съд мотиви, касаещи образованието на жалбоподателя. Счита, че не следва да съобразява своето право на образование с финансовото положение на родителя си с цел да му бъдат спестени разходи. Анализира фактическия състав по чл. 144 от Семейния 1 кодекс и намира, че не следва да се обсъждат други обстоятелства, извън посочените в тази разпоредба. Акцентира, че е пълнолетен учащ във висше учебно заведение, а в предходния исков период е бил учащ в редовна форма на обучение в гимназия в гр. София. Счита за установено, че няма възможност да реализира доходи поради ангажираността си с учебния процес, както и че не притежава имущество, от което да се издържа. Същевременно намира, че доходите на П. А. са достатъчни, и плащането на издръжка не би представлявало за него особено затруднение. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за реализирани от въззиваемия разходи за живот, заплащан наем и разходи за транспорт, доколкото не били събрани доказателства за това. Същевременно изтъква собствените си разходи за периода до приемането му като студент, както и за заплащане на семестриална такса. Моли съда да отмени обжалваното решение и да осъди П. И. А. да заплаща на К. П. А. месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, както и да му заплати издръжка в същия размер за период от една година преди предявяване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Анализира разпоредбата на чл. 144 от Семейния кодекс и изтъква, че живее на екзистенц- минимума и няма никаква възможност да осигурява издръжка на пълнолетния си син. Подчертава, че е с основно образование и досега е работил на минимална работна заплата, а доходите му са около линията на бедност. Трудовото му правоотношение е прекратено и в момента не работи, т.е. не разполага с трудов доход. Излага съображения, че е бил отстранен по съдебен ред от своето жилище и понастоящем живее на квартира, за която заплаща всички сметки - средно около 220 лева месечно. Твърди, че месечният му доход се формира от сумата 125 лева (заплащана от И. Г.а за ползването на общото жилище), а твърденият доход от рента (около 58 лева на месец) се получава от баща му. Прави извод, че би имал значителни затруднения да заплаща каквато и да е издръжка. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

В частната си жалба срещу Определение № 167/17.04.2025 г. А. сочи, че с представения в последното съдебно заседание списък на разноските по чл.

80 е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, който е определен съгласно минимума по чл. 7, ал. 1, т. 6 и § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че определеното му от съда адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева не отговаря на положения труд и отделеното време за водене на делото, поради което моли съда да го увеличи.

Описва свършената правна работа по делото - отговор на исковата молба, участие в две открити съдебни заседания. Сочи, че съгласно решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС съдът не е обвързан от минималните възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но следва да има и справедливост при присъждане на съответното адвокатско възнаграждение. Оспорва приложимостта на Наредбата за заплащане на правната помощ, като се позовава на коментари и становища в интернет, които не конкретизира. Черпи аргументи от законопроекта за изменение на Закона за адвокатурата, върху който е наложено вето от Президента, както и от чл. 2, ал. 2 и § 1а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Препраща към цитирана от него съдебна практика в молбата по чл. 248 от ГПК. Моли съда да 2 измени Решение № 19/04.02.2025 г. по гр. д. № 691/2024 г. като присъди разноски в размер от 1200 лева с ДДС по двата кумулативно съединени иска, а в условията на евентуалност - по преценка.

Постъпил е отговор на частната жалба, с който насрещната страна изразява становище за оставянето й без уважение. Счита петитума й за недопустим. Намира, че исканото възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. З. и адв. Б.. Поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли съда да отмените първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което осъжда ответника да заплаща издръжка в размер от 153,39 евро за бъдещ период, както и издръжка за минал период от една година. преди завеждане на иска, заедно с лихвата от завеждането му. Счита, че действията на въззиваемия по прекратяване на трудовото му правоотношение представляват злоупотреба с право, тъй като то е било прекратено единствено и само с цел да не изплаща издръжка на сина си. Счита, че целта на закона е да обезпечи правото на всяко дете да учи висше образование и да се съсредоточи единствено върху това висше образование, което право е закрепено в Конституцията. Моли съда да съобрази, че трудовите доходи не са единствените доходи на ответника, а той има доходи от наем и рента, като вероятно и към момента осъществява някаква трудова дейност, макар и без сключен трудов договор. Адв. Б. изтъква, че доверителят й учи в Техническия университет и е ангажиран с обучението си, поради което няма възможност да работи и да се издържа сам. Не получава доходи от наем и няма друго имущество, от което да се издържа, има нужда от средства.

Изразява становище, че ответникът може да изплаща издръжка, тъй като той не заплаща наем и живее в къща на свои приятели. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Представя писмена защита, в която анализира събраните по делото доказателства и акцентира върху показанията на св. Г.а за собствените му разходи. Възпроизвежда и обобщава вече изтъкнатите аргументи от въззивната жалба и в хода на устните състезания. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият се явява лично и се представлява се от адв. Г., който моли съда да потвърди обжалваното решение и да отхвърли иска за издръжка, както за бъдеще време, така и за минало време. Заявява, че доверителят му не злоупотребява с право, а е с основно образование и не може да си намери лесно адекватна работа.

Едвам свързва двата края. Счита, че не са изпълнени изискванията на чл. 144 от СК. Намира, че доверителят му има особени затруднения да заплаща издръжка, както е имал и по време на подаването на иска и след това, тъй като когато е работил, винаги е бил на минимална заплата. Твърди, че същият изплащал издръжката на сина си докато е навършил 18-годишна възраст, но след навършването на пълнолетие на К. всяка издръжка би била прекомерна.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за безплатна правна помощ.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в 3 обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

С определението за насрочване на делото за първо открито съдебна заседание пред въззивната инстанция са приети представените с отговора на въззивната жалба писмени доказателства.

Сред тях се откриват предизвестие за прекратяване на ТПО между П. И.

А. и „Фенск грийн“ ЕООД, считано от 14.04.2025г. и копие от страници от трудовата книжка на П. И. А. с отбелязване за прекратяването.

Част от тези писмени доказателства е и служебната бележка от 11.04.2025г., издадена от „Феникс грийн“ ЕООД на П. И. А., от която се установява, че за месеците октомври 2024г. – март 2025г. същият е получавал нетен месечен доход от порядъка на 590 лв.

Като доказателство са приети и фискални бонове, удостоверяващи заплащане на комунални услуги към „Виваком България“ ЕАД, „ВиК София“ ЕООД и „Електрохолд продажби“ ЕАД за същия период.

Представени са също така преписи от съдебни решения, от което се установява, че през 2021г. на П. А. са били наложени мерки по ЗЗДН по искане на И. Г.а, вкл. отстраняването му от съвместно обитаваното жилище за срок от 18 месеца.

От представения препис на протокол от открито съдебно заседание по НОХД № 108/2021г. на РС-Своге, проведено на 21.02.2023г., се установява, че в това заседание е било одобрено споразумение между Прокуратурата на Република България и П. А., с което последният е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – закана с убийство на И. М..

В открито съдебно заседание на 17.09.2025г. са приети като писмени доказателства представените от жалбоподателя с молба от 15.09.2025г. документи, а именно - квитанции за заплатени семестриални такси от 10.07.2024 г. и 29.01.2025 г. в размери от по 550 лв.

В открито съдебно заседание на 01.10.2025г. е разпитан допуснатият свидетел на жалбоподателя - И. М. Г.а, майка на жалбоподателя и водеща дело срещу въззиваемия, която до момента на разпита й е присъствала в съдебната зала и е възприемала случващото се в нея. Свидетелката заявява, че през периода от 16.10.2023 г. до 16.10.2024г. синът й К. учил в 29-то средно училище „Кузман Шапкарев“ в гр. София. Тъй като живеел в с. Церово, пътувал с влака всеки ден, като картата за транспорт била с цена 38 – 40 лв. на месец. Твърди, че само тя му давала пари за всякакви нужди - джобни пари, облекло, учебни пособия, отопление, храна.

В открито съдебно заседание на 10.12.2025г. е разпитана свидетелката Е.

Й. Д., която заявява, че познава П. „отдалече“, тъй като бил приятел със съпруга й. След като останал на улицата, по предложение от съпруга й, го настанили в техен апартамент, при условия да заплаща консумативите. Не заплащал наем. Впоследствие, след промяна на местоживеенето на членове на семейството, свидетелката помолила въззиваемия да се премести „горе в къщата“ в с. Томпсън. Той останал там и помага с почистването и поддръжката на двора. Сочи, че консумативите заплаща тя, но въззиваемият й възстановява тези разходи - ток, кабелна телевизия и вода. Сочи размер на месечния разход за зимен месец около 250 лв., а през лятото - наполовина.

В същото заседание са били като писмени доказателства по делото 4 представените от адв. З. документи, а именно: справка от НАП – ТД- София област – за наличие на безсрочен трудов договор на въззиваемия с „Бова – транс“ ООД на длъжност „общ работник“, както и квитанции за заплатена на 19.09.2025г. семестриална такса от 600 лв. и за заплатен наем за м. септември 2025г. в размер на 183,82лв.