Определение № 1003 от 30.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1003 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20251800500725 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 1952/20.02.2026г., подадена от адв. Г., в качеството му на процесуален представител на въззиваемия П. А., за изменение на Решение № 79/18.02.2026г., постановено по в.гр.д. № 725/2025г. на Софийския окръжен съд, в частта за разноските.

Молителят твърди, че с така постановеното въззивно решение съдът бил осъдил К. П. А. да заплати на П. И. А. сумата 306,78 евро, представляваща направените от последния разноски във въззивното производство, но това е некоректно, тъй като адвокатът е осъществявал безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което адвокатското възнаграждение следва да се присъди на него, а не на въззиваемата страна. Моли съда да измени или тълкува решението в тази му част.

В срока за отговор на молбата не е постъпил такъв.

Съдът намира, че молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения:

Отношенията между страната в съдебен процес и нейния адвокат се основават на сключен между тях договор, по силата на който срещу възнаграждение адвокатът извършва от името и за сметка на своя клиент правни действия, изразяващи се в процесуалната му защита.

Правоотношението е материално правно по своя характер и поради това се регулира от закона, който е в сила към момента на възникването му. В договора може да бъде уговорено конкретен размер на възнаграждението или да е предвидено, че процесуалното представителство се осъществява 1 безплатно в някоя от уредените в Закона за адвокатурата хипотези. При това, ако делото бъде решено в полза на съответната страна, в първия случай насрещната страна следва да бъде осъдена да й заплати вече заплатеното от нея възнаграждение на адвоката, а във втория случай – възнаграждение се присъжда на самия адвокат съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА.

По настоящото дело е налице именно вторият случай, доколкото, видно от договора за правна защита и съдействие на л. 107 от въззивното дело, страните (въззиваемият А. и адв. Г.) са уговорили безплатно осъществяване на действията по този договор на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Поради това молбата на въззиваемия по чл. 248 от ГПК е основателна.

Съдът е разпределил отговорността за разноските съобразно изхода на делото, но, независимо че се е позовал на този нормативен текст и във връзка с това е определил дължимото възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 6 от НВАР, е присъдил това възнаграждение в полза на страната, а не на процесуалния й представител. Това налага изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като дължимите такива за възнаграждение на адвоката на въззиваемия се присъдят в полза на процесуалния представител на последния.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 79/18.02.2026г., постановено по в.гр.д. № 725/2025г. на Софийския окръжен съд, в частта за разноските, като ОСЪЖДА К. П. А. с ЕГН ********** да заплати на адвокат Г. Г. с личен номер **********, БУЛСТАТ 180570999 (вместо на П. И. А. с ЕГН **********) с у м а т а 306,78 евро, представляваща разноски за процесуално представителство във въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2