Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 02.03.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 240/2025
Вид
Решение № 74
Подписан
02.03.2026
В сила
07.04.2026
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Перник, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251700100240 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Р. В. Б. ЕГН **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК 121130788, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на ищеца сума в размер 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на ***, в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2025 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 4694,78 лв., предсталяваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.12.2024 г. до 21.04.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 30.12.2022 г., около 07:00 часа, в ***, лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК № ***, управляван от А. М. Р., собственост на А. М. Р., включвайки се за движение по ул. „***“ (правейки ляв завой) с посока на движение от кръстовището с ул. „***“ към кръстовището с ул. „***“, не съобразил предимството на ищцата като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека тип „Зебра” и при зелен сигнал на светофарната уредба с посока към бензиностанция „ОМВ” я ударил отляво с предната част на автомобила. Твърди се, че в следствие на ПТП на ищцата били причинени травми на гръдния кош, подбедрица и лявото коляно.

Била приета в спешното отделение на МБАЛ „***“-***, където била диагностицирана с изкълчване, навяхване и разтягане на външна и вътрешна колатериална става; скъсване на мениска; увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикул и навяхване и разтягане на ставния апарат в лумбосакралната област на гръбначния стълб. Установено било наличието на палпаторна болезненост в медиална ставна цепка на лява колянна става, с умерено изразен излив и ограничена флексия и клинично данни за скъсана цедиална странична връзка и медиален менискус с изразени симптоми на Appley (+) и Payer-Гориневская 1

(+), изразено отзяване откъм медиално и халтавост на лява колянна става, във връзка с което била изследвана с ЯМР. След настъпване на описаното ПТП провеждала лечение и терапия, като до настоящия момент състоянието й не се е подобрило съществено, изпитвала силни болки и изключителни затруднения в придвижването си. Наложила се оперативна интервенция на лявото коляно, поради силните болки, оток и ограничения в движението, която била извършена в края на м. юни 2023 г. Независимо от операцията обаче и от продължителното лечение, с оглед и на напредналата възраст на ищцата не били налице благоприятни прогнози за пълно възстановяване. Болките били постоянни и изключително силни, преживяла посттравматичен стрес, налагало й се да ползва чужда помощ в ежедневието си, пиела болкоуспокояващи лекарства в период от 1 година. Появили се странични ефекти от приеманите лекарства, трудно се движела, имала проблеми със световъртеж, сънливост, умора, слабост, които не били отшумели и към настоящия момент. Поддържа, че извънсъдебно ответното дружество признало исковата претенция до размера от 6000 лв., но не изплатило никакво обезщетение.

Моли за уважаване на исковете.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който исковата претенция е оспорена изцяло. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба за осъществено от А. М. Р., водач на л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК № *** противоправно поведение, изразило се в нарушение на правилата за движение по пътищата, както и че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила твърдените травматични увреждания.

Навежда доводи за изключително личния принос на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва същата да е пресичала при зелен сигнал на светофарната уредба, както и да се е огледала, преди да предприеме действието по пресичане, поради което и навежда при условията на евентуалност възражение за съпричиняване от последната на вредоносния резултат. Поддържа, че пешеходката е предприела действие по пресичане непосредствено зад друг автомобил, който е ограничил видимостта на застрахования при ответното дружество водач в нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Оспорва продължителността на описания в исковата молба възстановителен период, като поддържа, че по делото не са налице доказателства за проведено лечение, както и такива, обосноваващи извода за незавършило подобрение на състоянието на ищцата. Оспорва да са настъпили твърдените психологически и емоционални последици от инцидента. Оспорва претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по размер, като поддържа, че същият е прекомерно завишен.

Оспорва претенцията за лихва за забава, като моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд – Перник е сезиран с предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на 2 обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното, а ответникът от своя страна следва да докаже правопогасяващите, правоизключващите и правопрекратяващите си възражения, в това число и релевираното възражение за съпричиняване.

Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. По настоящото дело не е спорно, че на 19.09.2024 г. ищцата, в качеството й на пострадал вследствие настъпилото ПТП на 30.12.2022 г., е предявила пред ответното дружество молба на основание чл.380 ал.1 КЗ - извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпили вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди. С оглед на това настоящият състав намира, че предявените искове по чл. 432, ал.1 КЗ са допустими.

Не се спори по делото и изрично се признава от ответника в отговора на исковата молба наличието на сключен валиден застрахователен договор към 30.12.2022 г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № ***, с период на покритие от 14.02.2022 г.до 14.02.2023 г. по отношение марка „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК № ***.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите А. М. Р. - водач на л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК № *** и В. Б.

Н.- дъщеря на ищцата.

Св. А. М. Р. информира в своите показания, че на процесната дата управлявал л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК № *** в посока към центъра на гр.***, като на кръстовището при бензиностанция „ОМВ“ в кв.“***“, при маневра „завой наляво“ и зелен сигнал на светофара бутнал пострадалата. Свидетелят поддържа, че не я е забелязал преди удара, като не може да си обясни защо. Свидетелят поддържа, че на мястото на ПТП имало пешеходна пътека, като между управляваното от него МПС и пострадалата пешеходка нямало други автомобили, ограничаващи видимостта. Според свидетеля скоростта, с която се е движел, била не повече от 5-10 км/ч. Усетил лек удар, видял, че пострадалата паднала и излязъл да й помогне. Тя се оплакала, че я боли, след което я откарали с линейка. Дошла полиция и съставила на свидетеля АУАН.

От разпита на св. В. Б. Н.- дъщеря на ищцата, чиито показания съдът преценява при условията на чл.172 ГПК при съобразяване на всички останали доказателства по делото, се установява, че на процесната дата ищцата й позвънила към седем часа сутринта, че е пострадала при ПТП и се намира в болницата в гр.***. Свидетелката пристигнала от гр.***, където живеела с големия си син, като заварила майка си в болницата. Тя била в инвалидна количка, и разказала, че я ударил лек автомобил, 3 докато пресичала на зелен светофар. Била със силни болки. Не я оставили на болнично лечение, като имала натъртвания в областта на ребрата, левият й крак бил ожулен, не можела да свива лявото си коляно. Около два месеца майката на свидетелката прекарала на легло. Не можела да се изправи сама, като коляното й било посиняло и подуто. През месец юни на следващата година претърпяла операция на това коляно.

Причината за забавената операция била, че били нужни около 3000 лв., а ищцата била пенсионерка. Няколко дни след операцията, извършена в гр.***, свидетелката прибрала ищцата у дома си, за да се грижи за нея. Ищцата се върнала в гр.*** два месеца след ПТП. Било я страх да пресича на пешеходни пътеки. Страдала от безсъние, страхувала се. Към настоящия момент можела да ходи, но понякога изпитвала болки. Лекарят казал, че нямало да се възстанови напълно.

По делото е приобщено заключение по СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че непосредствено след инцидента, при извършеният преглед на ищцата са установени следните увреди: контузия на гръдния кош; контузия на лява подбедрица и коляно.

Според посоченото от вещото лице, описаните травматични увреждания са причинили на ищцата болки и страдания, като през първите 10 дни, болките са били с по- голям интензитет. Вещото лице посочва, че възстановителният период на причинените на ищцата травматични увреждания, описани непосредствено след инцидента, е около 1520 дни. На 23.02.2023 г., ищцата е била на преглед при ортопед- травматолог, където била установена лезия на вътрешна странична връзка и медиален мениск. Насочена за извършване на ЯМР, който не бил направен, тъй като ищцата имала поставени метални импланти по повод друго счупване. На 26.06.2023г. ищцата била приета в МБАЛ „***“ с диагноза: травма на няколко структури на коляното. От направената рентгенова снимка е описано- депресия на латералното плато- образ, корелиращ с фрактура тип Schatzker III. При направената артроскопия е установено: хондропатия 3та степен на медиален бедрен кондил. Лезия в задна трета и рог на медиален мениск. хроничен синовит.

За диагностицираното увреждане на вътрешната странична връзка на 23.02.2023 г. няма данни за проведено лечение и възстановителен период. За диагностицираното увреждане на медиалния мениск на 23.02.2023 г. е проведено артроскопско оперативно лечение на 26.06.2023 г. За описаното в приложената епикриза от 26.06.2023г. счупване на латералния кондил на лява колянна става, няма данни за проведено лечение. Според посоченото от вещото лице, при личния преглед на ищцата, извършен на 04.12.2025г., не се установява функционален дефицит на лява колянна става, а от приложените документи и извършеният преглед не се установяват усложнения и необходимост от допълнителни процедури и интервенции. В доклада си в открито съдебно заседание вещото лице поддържа, че от представените медицински документи не може да се направи категоричен извод дали извършената последваща операция на ищцата на 26.06.2023 г. се дължи на настъпили вследствие на травмата усложнения или се касае за възрастови промени.