Определение № 25309 от 13.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4875/2025
- Вид
- Определение № 25309
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 83079 от 27.05.2025 · СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА
- Определение № 20609 от 03.06.2026 · ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
- Разпореждане № 102555 от 25.08.2026 · ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
- Разпореждане № 110237 от 14.09.2026 · ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25309 гр. София, 13.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110104875 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Т. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ********** чрез пълномощника си Адвокат С. Л. Й., от ВАК, ЛН 1000011530, със служебен адрес за книжа и съобщения: **************** срещу „ДРИТА 94“ ЕООД, ЕИК 121291407. Твърди се в исковата молба, че въз основа на Запис на заповед, издаден на 05.07.2012г., с падеж на 05.05.2013г., от СРС, 46 състав, по ч.гр.д. № 6035/2014г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.03.2014г. На същата дата е издаден и изпълнителен лист срещу длъжника Т. Б. С. и А.М. С.а, при условията на солидарност, за сумата от 2 499 (две хиляди четиристотин деветдесет и девет) евро, ведно със законна лихва за периода от 05.02.2014г. до изплащане на задължението и 98 лв. (деветдесет и осем лева) разноски по делото. Въз основа на който издаден изпълнителен лист с молба вх. №01537 от 15.07.2014г. взискателят „ДРИТА 94“ ЕООД е образувал изпълнително дело при ЧСИ М. Делибозов, с рег. №7387 на КЧСИ.
22.05.2008г., като от 18.12.2014г. до 16.04.2018г. по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия и с молба вх. №00446 от 16.04.2018г. взискателят е поискал от ЧСИ Делибозов делото да бъде изпратено на ЧСИ Георги Николов, с рег.№923 на КЧСИ за продължаване на изпълнителните действия, като е образувано изпълнително дело № 54 от 2018г.
Ответникът „ДРИТА 94“ ЕООД, ЕИК 121291407 чрез управителя си, в срока за отговор е депозирал такъв. В същия твърди, че вземането е изискуеми и все още не е събрано от съдебния изпълнител по отношение на длъжника Т. С.. Представя писмени доказателства за изискуемостта на вземането.
По делото е представена молба с вх. № 01537/15.07.2014 г., приложена на л.1 от представения по делото препис от изпълнителното дело № 20149230400230 на ЧСИ М.
Делибозов, с рег. №7387 на КЧСИ, „ДРИТА 94“ ЕООД, чрез своя пълномощник, от която се установява, че дружеството е поискало от съдебния изпълнител да образува изпълнително дело по листа от 21.03.2014 г., като на съдебния изпълнител е възложено да изготви покана за доброволно изпълнение и да направи справки.
Видно от представената на л. 24 от преписа от изпълнителното дело № 20149230400230 на ЧСИ М. Делибозов, приложен по делото, покана за доброволно изпълнение с изх. № 01963/11.09.2014 г., същата е без данни за връчването й на ищеца.
Видно от протокол за предаване на изпълнително дело, с изх. № 00523/18.04.2018 г. приложен на л.1 от представения по делото препис от изпълнителното дело № 2018923040054 на ЧСИ Г.Николов изпълнителното дело № 20149230400230 на ЧСИ М.
Делибозов му е било предадено.
Видно от поканата за доброволно изпълнение с изх. № 2282/13.05.2022 г. до ищеца Т. Б. С.
1
/л. 44/ не се установява последният да е бил уведомен за задълженията си.
От следващата покана за доброволно изпълнение с изх. № 4804/03.09.2024 г. до ищеца Т.
Б. С. /л. 95/ се установява последният да е бил уведомен за задълженията си на 03.09.2024 г.
Съгласно приложена молба с вх. № 4047 от 30.09.2024 г. на л. 117 от приложения препис от изпълнителното дело № 2018923040054 на ЧСИ Г.Николов, ищецът, чрез пълномощника си адв. Й, посочва, че тъй като поканите за доброволно изпълнение, с изх. номера, както следва: № 01963/11.09.14 г. и № 2282/13.05.2022 г. са върнати като неполучени, едва на 03.09.2024 г., поканата е надлежно връчена на пълномощника на ищеца, с която моли производството да бъде прекратено.
С постановление от 18.10.2024 г., същата молба е оставена без уважение.
Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това означава, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
В случая горепосочените изисквания не са спазени, поради което производството е недопустимо, а съображенията за това са следните:
Процесната заповед за изпълнение е връчена на ищеца в настоящото производство на 03.09.2024 г., в който смисъл е и извънсъдебното му признание, обективирано в молба с вх.
№ 4047 от 30.09.2024 г.
В случая оспорването на вземането по изпълнението се основава на факти (за периода 18.12.2014 г. – 16.04.2018 г., а за лихви 26.06.2017 г. до 26.06.2020 г.), които са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК да се стабилизира окончателно. Следователно, предявените искове се основават на факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК, поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим (решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. o., определение № 635 от 30.11.2015 г. по ч. т. д. № 2032/2015 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
Изложените в исковата молба факти, на които са основани предявените искове не са от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК възниква за ответника. Последният обаче не е претендирал такива, поради което не следва да му се присъждат.
2
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ДАДЕНИЯ ХОД ПО СЪЩЕСТВО с определение от 06.07.2026г. по гр. д. № 4875/2025 г. на СРС, 142 с-в по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Т. Б. С., ЕГН **********, с адрес:
********** чрез пълномощника си Адвокат С. Л. Й., от ВАК, ЛН 1000011530, със служебен адрес за книжа и съобщения: **************** срещу „ДРИТА 94“ ЕООД, ЕИК 121291407, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на следните суми: 2 499 (две хиляди четиристотин деветдесет и девет) евро, ведно със законна лихва за периода от 05.02.2014г. до изплащане на задължението и 98 лв. (деветдесет и осем лева) разноски по делото, произтичащи от запис на заповед и влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 6035/2014 г. на Софийския районен съд, 46 състав като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3