Определение № 1071 от 03.09.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 466/2018
- Вид
- Определение № 1071
- Подписан
- 03.09.2019
- Състав
- ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 1940 от 04.09.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 2479 от 31.10.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 47 от 02.01.2019 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 213 от 18.01.2019 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 1367 от 10.05.2019 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 1533 от 30.05.2019 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 2089 от 23.07.2019 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Решение № 17 от 15.01.2020 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Определение № 331 от 25.03.2020 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 1071
03.09.2019г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На трети септември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Иво Добрев като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 466 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Г.Т., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В. против „Мед и Ко“ ЕООД в ликвидация с ЕИК *********, представлявано от ликвидатора адв. М.Х., със съдебен адрес:***, офис 6 и „Уни Фрейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Божанка Георгиева Драгиева, със съдебен адрес:***, офис 8, за признаване за нищожен, като привиден на основание чл.26, ал. 2 от ЗЗД, на сключения между ответниците договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 75, том. 2, рег. № 5135, дело № 160/2016 г. на нотариус Емилия Бакалова с рег. № 342 на НК, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, в промишлена зона „Север“, с площ от 1 805 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект,при съседи ПИ с идентификатори: *** и ***., а при условията на евентуалност да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца сключения между ответниците договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 75, том. 2, рег. № 5135, дело № 160/2016 г. на нотариус Емилия Бакалова с рег.
№ 342 на НК, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, в промишлена зона „Север“, с площ от 1 805 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, при съседи ПИ с идентификатори: *** и ***. Претендира разноски. Представя и ангажира доказателства.
Книжата по делото са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна процесуална легитимация за предявяването му. Не са направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Твърди се в исковата молба, че през 2015 г. ищецът и ответникът „Мед и Ко“ ЕООД сключили договор за заем, по силата на който ищеца дал на този ответник сумата от 80 000 евро. Като гаранция за изпълнение задължението на заемополучателя от него бил подписан и запис на заповед за посочената сума и с падеж – падежа, уговорен в договора.
При настъпването на падежа, ищецът предявил на първия ответник записа на заповед, но той помолил за отсрочка, поради финансови затруднения. При извършени от ищеца проверки, същият установил, че дружеството е обявено в ликвидация и на 17.11.2016 г. заемополучателят е продал процесния имот на „Уни фрейт“ ЕООД. Като плащане на цената в нотариалния акт било уговорено, че купувачът ще погаси дълг на продавача към „Интернешънъл Асет Банк“ АД, възлизащ на 64 814,84 лева. Ищецът се свързал с първия ответник, който го уверил, че сделката е сключена, за може да бъде изтеглен нов кредит, което действително се случило и била вписана нова ипотека върху имота на 04.04.2017 г., но заетите пари не били върнати.
Впоследствие при направена справка в търговския регистър, ищецът установил, че е вписана промяна по отношение на втория ответник, като собственика се бил разпоредил с дяловете си и бил вписан нов управител на „Уни Фрейт“ ЕООД - Божанка Георгиева Драгиева. Този факт го провокирал да провери какво се случва с процесния имот, при което установил, че на оградата му са поставени табели, свидетелстващи за намеренията на собственика му да го продаде. Ответникът отново се свързал със заемополучателя си, който признал, включително и в нарочно писмо, че изначално сделката е сключена, за да се избегне вписването на възбрани от кредитори, включително от ищеца. Твърди се от ищеца, че била налице договорка между първия ответник и трето лице – Николай Кенов да осъществяват общ бизнес. С тази цел процесния имот бил прехвърлен на близък на Кенов, а именно предходния собственик на „Уни Фрейт“ ЕООД – Иван Михайлов, който се явявал т. нар. „сламен човек“. Впоследствие, чрез подставено лице – Божанка Драгиева, Кенов придобил дружеството „Уни Фрейт“ ЕООД, включително и собствеността върху имота. Заявява се, че Божанка Драгиева е майка на Николай Кенов.
Изтъква се от ищеца, че при изповядване на процесната сделка, двете ответни дружества били представлявани от едно и също лице, което било счетоводител на фирмите на Божанка Драгиева и Николай Кенов. От този посочен факт се прави извод, че към момента на изповядване на сделката, ответникът „Уни Фрейт“ ЕООД е знаел, че уврежда кредиторите на „Мед и Ко“ ЕООД, какъвто бил и целения с нея резултат, поради което били налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД.
На следващо място се навеждат и твърдения, че процесната сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради наличие на абсолютна симулация при сключването й – страните не са желаели настъпването на правните последици на сключения договор. Единствената желана правна последица била избягване на удовлетворяването на кредиторите на „Мед и Ко“ ЕООД от процесния имот, като този ответник продължавал да бъде собственик, да владее имота и да се разпорежда с него.
Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Ответникът
„Уни Фрейт“ ЕООД в постъпилия отговор на исковата молба оспорва основателността на предявените искове и счита същите за симулативни, целящи единствено развалянето на процсния договор за покупко – продажба. Оспорва качеството на кредитор на ищеца и твърдението му, че е дал на първия ответник заем в размер на 80 000 евро като твърди, че представените в тази връзка писмени доказателства са съставени за целите на настоящото производство. Излага съображения за липса на достоверна дата на представените частни документи, липса действия за събиране на вземането от ищеца, липса на осчетоводяване на заема от ответника „Мед и Ко“ ЕООД, липса на данни за произхода на парите, липса на деклариране пред компетентните органи на договора за заем от ищеца.
Акцентира се от ответника, че заемната сума е дадена без каквото и да е реално обезпечение. Заявява се, че атакуваната сделка е извършена осем месеци след настъпилия падеж на вземането на кредитора - ищец и през това време той е можел да се удовлетвори от имота, както и да насочи претенциите си към управителя на „Мед и Ко“ ЕООД, който се явявал солидарен длъжник по записа на заповед. Счита, че ищецът и управителя на първия ответник са предприели целенасочени действия, с които целят да го увредят, а именно: разваляне на процесния договор за покупко – продажба.
На следващо място се прави оспорване на твърденията на ищеца за симулативност на атакуваната сделка, като се твърди, че прехвърлянето на собствеността е настъпило реално. В тази връзка се заявява, че реалната платена от ответника цена процесния имот, възлизала на сумата от 220 000 лева, а записаната в нотариалния акт цена била занижена с цел спестяване на нотариални и местни такси. Твърди се от ответната страна, че след заплащането на продажната цена, владението на имота било предадено на купувача, който го бил и декларирал в данъчната служба. Наред с това от новия собственик били предприети и действия по промяна на ПУП на имота, с цел реализиране на инвестиционни намерения на ответника. В последствие спорния терен бил обявен за продажба, като именно ответникът водел преговори с потенциални купувачи.
Заявява се от ответното дружество, че процесната сделка не уврежда кредитора - ищец, тъй като с нея е погасено задължение на ответника „Мед и Ко“ ЕООД към „Интернешънъл Асет Банк“ АД, поради което дори тя не беше сключена, ищецът нямаше да може да се удовлетвори, предвид наличието на привилегирован кредитор.
В подадения отговор на исковата молба, ответникът „Мед и Ко“ ЕООД – в ликвидация оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Оспорва договора за заем, сключен между него и ищеца. Счита, че страна по този договор е управителя на фирмата- Антоний Стоянов, в лично качество като физическо лице, а не представляваното от него дружество, поради което търговецът не е обвързан от последиците на този договор. Подчертава обстоятелството, че заетата сума не е осчетоводена от дружеството и тя е получена от управителя в лично качество. От изложеното се прави извод, че ищецът няма качеството на кредитор на първия ответник, поради което сделката няма увреждащ характер.
По отношение на предявения иск за нищожност на процесната сделка, поради нейната привидност, се излагат съображения, че за да е налице това основание е необходимо страните да разполагат с т. нар. обратно писмо. Липсата на такова, водело до извода, че няма привидност в отношенията.
В допълнителни искови молби, подадени в срок след отговорите на ответниците, ищецът уточнява и допълва фактическите си твърдения, като аргументирано оспорва възраженията им. Твърди, че представените от ответника „Уни Фрейт“ ЕООД декларация и два броя РКО са антидатирани, и представляват неистински и неавтентични писмени доказателства. Посочва, че сумата с РКО от 08.12.2016 г. не била изплатена сума на дружеството- продавач, а на физическо лице. Обръща внимание на противоречиви, според него, твърдения на този ответник като счита, че не са наведени правни аргументи, а е направен емоционален анализ на възможностите на ищеца да удовлетвори вземането си. По отношение на наведените от ответника „Мед и Ко“ ЕООД твърдения, се изтъква обстоятелството, че същите са голословни и несъстоятелни.
В допълнителен отговор на исковата молба, ответникът „Уни Фрейт“ ЕООД пояснява и допълва твърденията и възраженията си. Прави искане за прогласяване на нищожността на договора за заем от 31.10.2015 г.
Ответникът
„Мед и Ко“ ЕООД не е подал допълнителен отговор.
Претенцията има правното си основание в чл.
26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, а евентуално предявения иск в чл. 135 от ЗЗД.
Относно въведените искания по доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ищецът и ответникът „Уни Фрейт“ ЕООД са направили искане за допускане до разпит на свидетели за установяване на твърдените от тях обстоятелства, без да конкретизират кои са обстоятелствата, за които се иска разпит на свидетели, поради което следва да направят уточнение на искането си за всеки от свидетелите.
Допустимо и относимо е направеното искане от ищеца и ответника „Уни Фрейт“ ЕООД за допускане до разпит като свидетел на управителя на „Мед и Ко“ ЕООД- Антоний Г. Стоянов. По принцип ГПК не изключва възможността представителят на страната в процеса да бъде разпитван като свидетел, като й се предостави и възможността да откаже това, като показанията следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК. /Решение №136/25.07.2016 по дело №6323/2015 на ВКС, ГК, III г.о./ В тази връзка на ищеца следва да бъде указано да посочи адрес, на който да бъде призовано лицето.
По искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза, съдът ще се произнесе след събиране на поисканите от страните и допуснати по делото доказателства, с оглед преценка необходимостта от назначаване на такава експертиза.
Съдът намира за неотносимо към предмета на спора направеното от ответника искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се установи произхода на средства на ищеца и дали процесния заем е деклариран в НАП.
Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f7491b1-27d3-45fd-a046-2813dbda1d78