Решение № 17 от 15.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 558 гр. Бургас 15.01.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : Иво Добрев

Секретар: Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.

№ 466 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К.Г.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Вълканова, против „Мед и Ко“ ЕООД в ликвидация с ЕИК *********, представлявано от ликвидатора адв. Миглена Христова, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ***, ет. 2, офис 6 и „Уни Фрейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б Г Д, със съдебен адрес Бургас, ул. „Гурко“

№ 7, вх. А, ет. 3, офис 8 за признаване за нищожен, като привиден на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, на сключения между ответниците договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 75, том. 2, рег. № 5135, дело № 160/2016г. на нотариус Е Б с рег. № 342 на НК, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, в промишлена зона „Север“, с площ от 1 805 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект,при съседи ПИ с идентификатори:

*** и ***., а при условията на евентуалност да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт *, том. *, рег. № *, дело № * г. на нотариус Е Ба с рег. № 342 на НК, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас, в промишлена зона „Север“, с площ от 1 805 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, при съседи ПИ с идентификатори: *** и ***.

Твърди се в исковата молба, че през 2015 г. ищецът и ответникът „Мед и Ко“ ЕООД сключили договор за заем, по силата на който първият предоставил на втория сумата от 80 000 евро. Като гаранция за изпълнение задължението на заемополучателя от него бил подписан и запис на заповед за посочената сума и с падеж- падежа, уговорен в договора.

При настъпването на падежа, ищецът предявил на първия ответник записа на заповед, но той помолил за отсрочка, поради финансови затруднения. При извършени от ищеца проверки, същият установил, че дружеството е обявено в ликвидация и на 17.11.2016 г. заемополучателят е продал процесния имот на „Уни фрейт“ ЕООД. Като плащане на цената в нотариалния акт било уговорено, че купувачът ще погаси дълг на продавача към „Интернешънъл Асет Банк“ АД, възлизащ на 64 814,84 лева. Ищецът се свързал с първия ответник, който го уверил, че сделката е сключена, за да може да бъде изтеглен нов кредит, което действително се случило и била вписана нова ипотека върху имота на 04.04.2017 г., но заетите пари не били върнати.

Впоследствие при направена справка в търговския регистър, ищецът установил, че е вписана промяна по отношение на втория ответник, като собственика се бил разпоредил с дяловете си и бил вписан нов управител на „Уни Фрейт“ ЕООД - Б Г Д. Този факт го провокирал да провери какво се случва с процесния имот, при което установил, че на оградата му са поставени табели, свидетелстващи за намеренията на собственика му да го продаде. Отново се свързал със заемополучателя си, който признал, включително и в нарочно писмо, че изначално сделката е сключена, за да се избегне вписването на възбрани от кредитори, включително от ищеца. Твърди се от ищеца, че била налице договорка между първия ответник и трето лице- Н. К да осъществяват общ бизнес. С тази цел процесния имот бил прехвърлен на близък на К, а именно предходния собственик на „Уни Фрейт“ ЕООД- И М, който се явявал т. нар. „сламен човек“. Впоследствие, чрез подставено лице- Б Д, К придобил дружеството „Уни Фрейт“ ЕООД, включително и собствеността върху имота. Заявява се, че Б Д е майка на Н. К.

Изтъква се от ищеца, че при изповядване на процесната сделка, двете ответни дружества били представлявани от едно и също лице, което било счетоводител на фирмите на Б Д и Н. Кенов. От този посочен факт се прави извод, че към момента на изповядване на сделката, ответникът „Уни Фрейт“ ЕООД е знаел, че уврежда кредиторите на „Мед и Ко“ ЕООД, какъвто бил и целения с нея резултат, поради което са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД.

На следващо място се навеждат и твърдения, че процесната сделка е нищожна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради наличие на абсолютна симулация при сключването й- страните не са желаели настъпването на правните последици на сключения договор. Единствената желана правна последица била избягване на удовлетворяването на кредиторите на „Мед и Ко“ ЕООД от процесния имот, като този ответник продължавал да бъде собственик, да владее имота и да се разпорежда с него.

Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Ответникът

„Уни Фрейт“ ЕООД в постъпилия отговор на исковата молба оспорва основателността на предявените искове и счита същите за симулативни, целящи единствено развалянето на процсния договор за покупко – продажба. Оспорва качеството на кредитор на ищеца и твърдението му, че е дал на първия ответник заем в размер на 80 000 евро като твърди, че представените в тази връзка писмени доказателства са съставени за целите на настоящото производство. Излага съображения за липса на достоверна дата на представените частни документи, липса действия за събиране на вземането от ищеца, липса на осчетоводяване на заема от ответника „Мед и Ко“ ЕООД, липса на данни за произхода на парите, липса на деклариране пред компетентните органи на договора за заем от ищеца.

Акцентира се от ответника, че заемната сума е дадена без каквото и да е реално обезпечение. Заявява се, че атакуваната сделка е извършена осем месеца след настъпилия падеж на вземането на кредитора - ищец и през това време той е можел да се удовлетвори от имота, както и да насочи претенциите си към управителя на „Мед и Ко“ ЕООД, който се явявал солидарен длъжник по записа на заповед. Счита, че ищецът и управителя на първия ответник са предприели целенасочени действия, с които целят да го увредят, а именно: разваляне на процесния договор за покупко- продажба.

На следващо място се прави оспорване на твърденията на ищеца за симулативност на атакуваната сделка, като се заявява, че прехвърлянето на собствеността е настъпило реално. В тази връзка се сочи, че реалната платена от ответника цена за процесния имот, възлизала на сумата от 220 000 лева, а записаната в нотариалния акт такава била занижена с цел спестяване на нотариални и местни такси. Твърди се от ответната страна, че след заплащането на продажната цена, владението на имота било предадено на купувача, който го бил и декларирал в данъчната служба. Наред с това от новия собственик били предприети и действия по промяна на ПУП на имота, с цел реализиране на инвестиционни намерения на ответника. Впоследствие спорния терен бил обявен за продажба, като именно ответникът водел преговори с потенциални купувачи.

Заявява се от ответното дружество, че процесната сделка не уврежда кредитора - ищец, тъй като с нея е погасено задължение на ответника „Мед и Ко“ ЕООД към „Интернешънъл Асет Банк“ АД, поради което дори тя не беше сключена, ищецът нямаше да може да се удовлетвори, предвид наличието на привилегирован кредитор.

В подадения отговор на исковата молба, ответникът „Мед и Ко“ ЕООД – в ликвидация оспорва предявените претенции като неоснователни и недоказани. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Оспорва договора за заем, сключен между него и ищеца. Счита, че страна по този договор е управителя на фирмата- А.С., в лично качество като физическо лице, а не представляваното от него дружество, поради което търговецът не е обвързан от последиците на този договор. Подчертава обстоятелството, че заетата сума не е осчетоводена от дружеството и тя е получена от управителя в лично качество. От изложеното се прави извод, че ищецът няма качеството на кредитор на първия ответник, поради което сделката няма увреждащ характер.

По отношение на предявения иск за нищожност на процесната сделка, поради нейната привидност, се излагат съображения, че за да е налице това основание е необходимо страните да разполагат с т. нар. обратно писмо. Липсата на такова, водело до извод, че няма привидност в отношенията.

В допълнителна искова молба, подадена в срок след отговорите на ответниците, ищецът уточнява и допълва фактическите си твърдения, като аргументирано оспорва възраженията им. Твърди, че представените от ответника „Уни Фрейт“ ЕООД декларация и два броя РКО са антидатирани, и представляват неистински и неавтентични писмени доказателства. Посочва, че сумата отразена в РКО от 08.12.2016г. не била изплатена на дружеството- продавач, а на физическо лице.

Обръща внимание на противоречиви, според него, твърдения на този ответник като счита, че не са наведени правни аргументи, а е направен емоционален анализ на възможностите на ищеца да удовлетвори вземането си. По отношение на наведените от ответника „Мед и Ко“ ЕООД твърдения, се изтъква обстоятелството, че същите са голословни и несъстоятелни.

В допълнителен отговор на исковата молба, ответникът „Уни Фрейт“ ЕООД пояснява и допълва твърденията и възраженията си. Прави искане за прогласяване на нищожността на договора за заем от 31.10.2015 г.

Ответникът

„Мед и Ко“ ЕООД не е подал допълнителен отговор.

Претенцията има правното си основание в чл.26 ал.2 предл. пето ЗЗД, а евентуално предявения иск в чл.135 ЗЗД.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Според настоящия състав и след внимателно обсъждане на приетите по делото доказателства главния иск за признаване за нищожен, като привиден на основание чл.26 ал.2 предл. пето ЗЗД сключения между ответниците договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт *, том. *, рег. № *, дело № * г. на нотариус Е Б с рег. № 342 на НК се явява недопустим.

Безспорно е разбирането на закона и съдебната практика, че нищожността е най-тежкият порок на сделките като гражданско правни волеизявления, тя е изначална и порокът, независимо от това, кой от предвидените от закона е установен, съществува още към момента на сключване на сделката, като е незаздравим. Конкретно, за да е налице привидност на сделка, който единствен порок е изтъкнат като основание за нищожност в настоящия процес, е необходимо да се установи по делото по несъмнен начин, че към датата на изповядване на договора за покупко-продажба, страните по него не са желали да се породят последиците му- не са желаели да бъде прехвърлено правото на собственост и да бъде заплатена цената. Правен интерес от установяването на посочените обстоятелства безспорно имат страните по договора. В случая обаче искът е предявен от трето лице, което не е страна по договора, поради което е необходимо да се установи налице ли е за него правен интерес от обявяване на нищожността и доколко това ще рефлектира в неговата правна сфера, тъй като няма съмнение, че такова прогласяване ще се отрази в правната сфера на сключилите сделката лица. Интерес от установяване на действителното правно положение в този случай е налице, когато с предявяването на иска от ищеца, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие, т.е. то трябва да намери отражение в неговата правна сфера и той да не разполага с друг по- ефективен способ за защита.

Наличието на правен интерес от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете, за която предпоставка съдът следи служебно. Ищцовата страна следва да има интерес и да черпи изгодни правни последици от установяване наличието на даден факт. Съдът констатира, че ищецът няма правен интерес от предявения иск за признаване за нищожен на сключения между ответниците договор като привиден. В случая ищецът не твърди, а и от доказателствата по делото не се установява, той да е носител на спорно материално право, или негово право да е било засегнато от атакувания договор. Не се заявяват права на собственост, съсобственост или на ограничено вещно право върху предмета на сделката, не се твърди ищеца да е наследник, срещу когото сделката е насочена. Правният си интерес ищеца извлича от твърдението, че е кредитор на длъжника. Когато едно трето лице твърди, че има качеството на кредитор и атакува с иск по чл. 26 ЗЗД разпоредителна сделка, извършена с имуществото на неговия длъжник, той свързва правния си интерес с възможността да насочи принудителното изпълнение върху това имущество на длъжника. При предявяване на такъв иск въпросът за вземането на кредитора се явява преюдициален, тъй като ако вземането не съществува, то намесата на ищеца в чуждата правна сфера ще се окаже неоправдано, защото той не притежава материалното право, което спорното правоотношение да засяга или застрашава и което да се нуждае от търсената с иска защита. Съгласно практиката на