Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 22.02.2023, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 105/2022
Вид
Решение № 24
Подписан
22.02.2023
В сила
23.02.2024
Състав
Веселина Любенова Павлова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Оряхово, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100105 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на О. М. Р., ЕГН ********** от с. ...... срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ....., представлявано от Изпълнителния директор В.Г.С. за осъждане на дружеството ответник да заплати на ищеца сумата от 2138,98 лв., представляваща неправомерно събрани вноски по принудително изпълнение по ИД № ...... г. по описа на ЧСИ М.Н. в полза на „Макроадванс“ АД за периода от 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г., при наличие на настъпила перемпция на изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3182,04 лв. – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с поръчителство № ..... г., за която сума е издаден изпълнителен лист от ..... г. по ч. гр. дело № .... г. на РС Враца, поради изтекла 5-годишна погасителна давност.

Предявени са отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

От името на ищеца се твърди, че между него и „....“ АД е сключен Договор за потребителски кредит с поръчителство № ..... г. С цитирания договор на ищеца е отпуснат кредит в размер на 7 000 лв., със срок на изплащане 59 равни месечни вноски в размер на 154 лв., с краен падеж – на ... г. Поради неплащане в срок на кредита, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и в полза на същата е издаден изпълнителен лист срещу ищеца по гр. д. № .... г. по описа на РС Враца. Въз основа на този ИЛ е образувано изпълнително дело № .... г. по описа на ДСИ Оряхово, което на осн. чл. 324 от ГПК е прекратено и изпратено на ЧСИ Момчил Нелов с рег.

№ 723, с район на действие Окръжен съд гр. Враца, където е образувано изпълнително дело № ...... г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов.

1

Сочи се, че на 30.03.2007 г. страните са сключили допълнително споразумение към договора за кредит, с нов погасителен план и последна вноска по него на 25.03.2011 г. Междувременно – на 15.11.2010 г. вземането по издадения срещу ищеца и поръчителите изпълнителен лист е цедирано на ответното дружество - „Макроадванс“ АД, ЕИК ...., за което ищецът е надлежно уведомен. Последният твърди, че за периода от м. 12.2010 г. до края на 2018 г. е извършвал плащания по кредита към взискателя по изпълнителното дело - „Макроадванс“ АД и по сметка на ЧСИ.

Твърди се, че през м. май 2019 г. ЧСИ М.Н. е прекратил ИД № ...... г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а на 04.02.2022 г. ищецът е узнал, че същият ЧСИ е образувал ново ИД № .... г. срещу него, въз основа на молба на ответното дружество по същия изпълнителен лист, издаден по гр. д. № .... г. по описа на РС Враца. Изложени са подробни твърдения за образувано пред РС Оряхово гражданско дело за недължимост на сумите по този изпълнителен лист и по образуваното преди това ИД № ...... г., който е отхвърлен с решение на съда, потвърдено от ОС Враца по в. гр. дело № .... г.

Твърди се, че от съдържанието на решението, за ищеца е станало ясно, че плащанията, които е извършвал по ИД № ...... г. по принудителен ред в размер на 2138,98 лв. към ответното дружество след дата 03.11.2008 г. са невалидни, незаконосъобразни и сумите следва да му бъдат върнати, тъй като на 03.11.2008 г. е настъпила перемпцията на изпълнителното производство спрямо него, без значение, че не е своевременно обявена от ЧСИ (обявена е едва през 2019 г.). Именно затова се твърди, че ответното дружество не е имало право да образува ново изпълнително дело – ИД № .... г. за събиране на сумата от 3182,04 лв. по изпълнителния лист от 2006 г., въпреки че е имало сключени с ищеца споразумения към договора за кредит, след настъпилата по закон перемпция по ИД № ...... г.

Въз основа на изложените съображения ищецът желае връщане на сумата от 2138,98 лв. от ответното дружество, платена от него чрез ЧСИ в полза на „Макроадванс“ АД за периода от 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г. без основание – по перемирано спрямо него изпълнително производство от 03.11.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Също така е заявено искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3182,04 лв. – неизплатена главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от ..... г. по ч. гр. дело № .... г. на РС Враца и е образувано ново ИД № .... г. по описа на ЧСИ М.Н., поради изтекла 5-годишна погасителна давност на вземането в полза на ищеца към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Макроадванс“ АД, ЕИК ...., действащо чрез юрисконсулт Нарин Ибрям, с който се оспорват предявените искове като неоснователни, а искът относно изтекла погасителна давност за сумата от 3182,04 лв. – се оспорва и като недопустим. Признават се следните факти: че между ищеца и „....“ АД (сега „УниКредит Булбанк“ АД“) е сключен Договор за потребителски кредит с поръчителство № ..... г., че в полза на банката е издаден изпълнителен лист от ..... г. по ч. гр. дело № .... г. на РС Враца, че е било образувано ИД № ...... г. по описа на ЧСИ М.Н., което е прекратено поради настъпила перемпция, обявена от ЧСИ през 2019 г., че вземането по изпълнителния лист е цедирано в полза 2 на „Макроадванс“ АД на 15.11.2010 г. и дружеството е било конституирано като взискател по ИД № ...... г. по описа на ЧСИ М.Н., че на 30.06.2015 г. и на 04.11.2016 г. между страните са били сключени споразумения за разсрочено плащане на кредита и че на 20.10.2021 г. на основание същия изпълнителен лист (издаден на ..... г. по ч. гр. дело № .... г. на РС Враца) е образувано ИД № .... г. по описа на ЧСИ М.Н., с взискател ответното дружество и длъжник ищецът за принудително събиране на сумата от 3182,04 лв. неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с поръчителство № ..... г.

По отношение на сумата от 2138,98 лв., за която се твърди, че е платена в периода от 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г., се сочи, че в посочения период са постъпвали само доброволни вноски от страна на ищеца, а не събрани по принудителен ред суми, поради което не подлежат на връщане съгласно чл.

118 ЗЗД. Също така по отношение на непогасеното вземане в размер на 3182,04 лв. се твърди, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, имайки предвид влязлото в сила съдебно решение на РС Оряхово по гр. дело № .... г.

Твърди се също, че след подписване на последното споразумение между страните от 04.11.2016 г., на 01.12.2016 г. и на 20.10.2017 г. са подавани молби от ищеца, с които се е задължил да изплаща разсрочено задължението си, но не са изпълнени. Поради това на 20.10.2021 г. е образувано ИД № .... г. по описа на ЧСИ М.Н. и на 25.01.2022 г. е наложен запор на сметката на ищеца в „Банка ДСК“ АД.

Сочи се, че 5-годишната давност на вземането от 3182,04 лв. не е изтекла, поради многократни признания на вземането от страна на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД, а именно на датите 30.03.2017 г., 16.10.2010, 30.06.2015 г., 17.11.2015 г., 04.11.2016 г., 01.12.2016 и 20.10.2017 г.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото, с приложен списък за такива за юрисконсултско възнаграждение.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С Определение № .... г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между ищеца и „....“ АД (сега „УниКредит Булбанк“ АД“) е сключен Договор за потребителски кредит с поръчителство № ..... г.; че в полза на банката е издаден изпълнителен лист от ..... г. по ч. гр. дело № .... г. на РС Враца за вземанията по Договор за потребителски кредит с поръчителство № ..... г.; че за събиране на вземанията по цитирания изпълнителен лист е било образувано ИД № ...... г. по описа на ЧСИ М.Н., което е прекратено спрямо ищеца поради настъпила перемпция, обявена през 2019 г.; че вземането по изпълнителния лист е цедирано в полза на „Макроадванс“ АД на 15.11.2010 г. и дружеството е било конституирано като взискател по ИД № ...... г. по описа на ЧСИ М.Н.; че на 30.06.2015 г. и на 04.11.2016 г. между страните са били сключени споразумения за разсрочено плащане на кредита;

3 че на 20.10.2021 г. на основание същия изпълнителен лист (издаден на ..... г. по ч. гр. дело № .... г. на РС Враца) е образувано ново ИД № .... г. по описа на ЧСИ М.Н., с взискател ответното дружество и длъжник ищецът, за принудително събиране на сумата от 3182,04 лв. неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с поръчителство № ..... г.

В подкрепа на горните обстоятелства са представени и приети по делото и уведомление за цесия, молба до ответното дружество от 07.02.2022 г., отговор на ответника към ищеца от 10.02.2022 г. с 2 броя счетоводни справки, Решение № 134/16.12.2021 г. по ВГД .... г. на ОС Враца и Допълнително споразумение от 30.03.2007 г. , Договор за цесия от 15.11.2010 г., с приложение № 1 към него и пълномощно, уведомление за прехвърляне на вземания от 02.12.2010 г., с известие за доставяне към него, Допълнително споразумение от 30.03.2007 г. към договор за кредит с поръчителство от 05.04.2005 г., заявление от ищеца от 16.12.2010 г., Споразумение с ищеца от 30.06.2015 г., заявление от ищеца от 01.11.2016 г., Споразумение с ищеца от 04.11.2016 г., Решение на ОРС по гр. дело № .... г., Решение на ВрОС по в. гр. дело № .... г., Определение на ВрОС по ч. гр. дело № .... г., Определение на Апелативен съд София по в. ч. гр. дело № 1828/2022 г., Определение на ВрОС по в. ч. гр. дело № .... г., молба за образуване на изпълнително дело № .... г. по описа на ЧСИ М.Н. от 20.10.2021 г., счетоводна справка от „Макроадванс“ АД и удостоверение от ЧСИ М.Н. по ИД № ...... г.

Със Решение по гр. дело № .... г. по описа на РС Оряхово, потвърдено и с Решение на ОС Враца по в. гр. дело № .... г., съдът е отхвърлил иск на ищеца по чл. 439 от ГПК поради това, че от датата на последното действие, прекъсващо давността, до момента на завеждане на иска на ищеца – 29.09.2020 г., не е изтекла 5-годишна погасителна давност по отношение на вземането по процесната сума от 3182,04 лв. В настоящото производство ищецът се позовава на изтекъл период от време след постановяване на цитираните съдебни решения, образувано е срещу него ново изпълнително дело за събиране на тази сума, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска за недължимост на претендираната от него главница в размер на 3182,04 лв., респ. съдът дължи произнасяне по него и искът се явява допустим.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С предявяването на иска за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от „Макроадванс“ АД материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Установи се безспорно, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от ..... г. по ч. гр. дело № .... г. на РС Враца, като на 14.04.2006 г. е било образувано изпълнително дело при ДСИ РС Оряхово, изпратено на ЧСИ М.Н. и образувано при него под № ...... г. По време на образуване на изпълнителното производство е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС. Към момента посоченото 4 постановление е обявено за изгубило силата си с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Въпреки това обаче съществува противоречива практика по въпросите, чийто отговор е различен с двата акта и е образувано т. д. № 3/2020г. по описа на ВКС, ОСГТК, по което към настоящия момент все още няма постановено решение.