Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3307 от 17.08.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10248/2025
Вид
Решение № 3307
Подписан
17.08.2026
В сила
17.08.2026
Състав
Станислав Мирославов Ангелов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3307 гр. Варна, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110110248 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба от ищеца „Юробанк България“ АД, чрез юрк. Н. К., с която е направено искане за допълване на постановеното по делото Решение № 1285 от 02.04.2026 г. като се присъди и законна лихва върху главницата, по реда на чл. 250 ГПК. Направено е искане за присъждане на сторените от страната съдебно-деловодни разноски, по реда на чл. 248 ГПК.

Излага се от молителя, че валидно заявената акцесорна претенция от страната за присъждане на законна лихва към претендираната главница, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, не е намерила израз в постановеното по делото решение, макар същото да е в полза на ищцовото дружество. Посочено е, че в решението липсва и произнасяне относно претендираните от страната съдебно-деловодни разноски.

В предоставения на насрещната страна „Х. Т.“ ЕООД срок за отговор на искането, такъв не е постъпил.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

По делото е постановено неприсъствено Решение № 1285 от 02.04.2026 г., с което предявения от ищеца „Юробанк България“ АД срещу ответника „Х.

Т.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е уважен.

Видно от изготвения по делото доклад по чл. 140 ГПК, обективиран в Определение № 1299 от 23.01.2026 г., намерил израз и в постановеното по делото решение, настоящият съдебен състав е приел, че е сезиран с иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 300 лв., 1 представляваща получена от ответното дружество без основание парична сума вследствие на 5 неразрешени платежни операции - банкови преводи от платежна сметка, открита при ищцовото дружество на титуляря Н. С. Р., ведно със законната лихва върху главницата от 11 300 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

При съобразяване с процесуалното поведение на ответното дружество съдът е формирал мотиви за постановяването на неприсъствено решение по делото, като се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски за платената държавна такса в размер на 452 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., или общо 461,18 евро.

На основание чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив. Непълно съдебно решение по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото.

Предвид това, когато в мотивите на съдебното решение, съдът е формирал воля по целия спорен предмет, вкл. по всички предявени по делото съединени искове, но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на съдебното решение.

Следователно, след като съдът е приел в мотивите си, че исковете следва да се уважат, в т.ч. приетата за разглеждане акцесорна претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, но липсва отразяване на това в диспозитива на решението, настоящият състав намира, че съдът следва да се произнесе по реда на чл. 247 от ГПК, а не по реда на чл. 250 от ГПК.

По същият начин съдът намира, че стои и въпросът във връзка с искането на молителя за произнасяне по сторените от него разноски в производството. Видно от мотивите на решението, предвид основателността на предявените искове, е прието, че на присъждане в полза на ищцовото дружество подлежат и направените в хода на процеса съдебно-деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 461,18 евро. Пропускът на съда да постанови нарочен диспозитив в този смисъл също следва да бъде саниран по реда на поправката на очевидната фактическа грешка по изложените съображения.

В този смисъл, предвид основателността на сезиралата съда молба, постановеното по делото решение следва да бъде поправено в искания от молителя смисъл, като в диспозитива на акта бъде посочена дължимостта на законна лихва върху присъдената главница, както и бъде постановен осъдителен диспозитив за дължимостта на разноски в полза на ищеца в размер на 461,18 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа греша в Решение № 1285 от 02.04.2026 г., постановено по гр.д. № 10248/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 31 състав, като след думите „…на осн. чл. 59 от ЗЗД…“, ДА СЕ ЧЕТЕ „ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението“, както и

ОСЪЖДА „Х. Т.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ НА ответното дружество „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

“Околовръстен път“ №260, сумата в размер на 461,18 евро /четиристотин шестдесет и едно евро и осемнадесет евроцента/, представляваща съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО съставлява неразделна част от Решение № 1285 от 02.04.2026 г., постановено по гр.д. № 10248/2025 г. по описа на Районен съд Варна, 31 състав и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3