Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1932 от 15.12.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 855/2021
Вид
Определение № 1932
Подписан
15.12.2021
Състав
ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.117 ал.1,т.2 б."д" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117 ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.120 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.120 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 1932 Година 2021, 15.12.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав в закрито заседание на 15.12.2021г. в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 855 по опи­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­са за 2021 година и като обсъди :

Постъпила е молба от жалбоподателя В.Й. от гр.Съедине­ние с искане в нея за изменение на Решението на съда от 03.12.2021г., в ЧАСТТА за разноските, като и се присъдят и разноските, понесени от нея при проведеното задължително административно обжалване пред Ръководител ТП на НОИ – Пловдив в размер на 400 лева, а също така и платена ДТ в размер на 10 лева.

Ответникът – Ръководител ТП на

НОИ – Пловдив оспорва молбата.

Настоящият състав намира, че искането следва да се разгледа по същест­во, доколкото страната е представила списък на разноските в уста­новения за това срок по делото. Молбата обаче е неоснователна.

Това е така, защото от една страна се счита, че следва в присъдените разноски да се включи сумата от 10 лева, платена за ДТ от Й. за обра­зуване на делото пред Административен съд, но страната е пропуснала да съобрази, че съгласно новелата на чл.120 ал.1 КСО същата(като осигурено лице) не дължи внасяне на каквото и да държавна такса за делото. Или в казуса внесената такава се явява платена без основание, поради което няма как съдът да осъжда ответника да заплаща нещо като разноски, което не е дъл­жимо, т.е. страната(поради пропуск да съобрази правната уредба) е пла­тила.

На второ място, по отношение направените разноски за защита пред административния орган.

Следва да се посочи, че правната уредба на разноските по АПК, а и самото правило на чл.120 ал.2 КСО имат предвид само и единствено съдеб­ните разноски, т.е. разноските направени с оглед обжалване на администра­тивния акт пред съда(напр. внесената дължима ДТ) и понесените такива в неговия ход(за експертизи, свидетели, за адвокат и т.н.).

От страна на Й. се сочи, че сумата от 400 лева била платена ка­то хонорар на адв.Д. за осъществената защита в производството по задъл­жително административно обжалване на разпореждането на Ръково­ди­теля на контрола по разходите в съответното поделение на НОИ.

В случая обаче следва да се посочи, че според посоченият вече по горе чл.120 ал.2 КСО при уважаване на жалбата оспорващият има право да полу­чи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защи­та, съразмерно на уважената част. Не е регламентиран въпросът за разнос­ки­те във фазата на административното обжалване. Според чл.117 ал.5 КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и иска­нията се изготвят по реда на АПК, а в него въпросът с разноските в адми­нист­ративното производство също не е уреден, като този въпрос не е засег­нат в глава шеста "Оспорване на административните актове по администра­тивен ред". Налице е законова празнота и в КСО, и в АПК относно понесе­ните от страната разноски в това административно производство. С оглед това единснен ред за присъждане остава само този по чл.1 ал.1 ЗОДОВ(в този смисъл е напр. Решение №8234 от 25.06.2020г. на ВАС по адм. д. № 11414/2019г., III о. и Решение №7622 от 24.06.2021г. на ВАС по адм. д. № 1795/2021г., III о.).

Или и това основание за изменение на решението в частта за разнос­ките не може да се уважи.

Консеквентно това обосновава извода на настоящия състав за оставя­не молбата без уважение.

Съгласно чл.248 ал.3 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, настоящото определение „може да се обжалва по реда, по който подле­жи на обжал­ване решението“. Доколкото решението е необжалваемо съглас­но чл.119 във вр. с чл.117 ал.1,т.2 б.“д“ КСО, то и определението в посочената хипотеза също е окон­чателно.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VІІ състав :

О

П Р Е

Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ молбата на В.Й. от гр.Съедине­ние с искане в нея за изменение на Решението на съда от 03.12.2021г., в ЧАСТ­ТА за разноските, като и се присъдят и разноските, понесени от нея при проведеното задължително административно обжалване пред Ръководител ТП на НОИ – Пловдив в размер на 400 лева, а също така и платена ДТ в раз­мер на 10 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :