Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 51268 от 16.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41055/2025
Вид
Определение № 51268
Подписан
16.12.2025
В сила
16.12.2025
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51268

*********, 16.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110141055 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от ****************, искова молба против С. С. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9278,58 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба 21.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 28.01.2025 1 г. между страните е сключен трудов договор № *** по силата на който ответницата се е задължила да изпълнява длъжността „с*********************“, при пълен работен ден /8 часа/ и 5-дневна работна седмица. Сочи, че съгласно чл. 2.1. от трудовия договор, основното трудово възнаграждение е било в размер 3092,86 лв., а съгласно чл. 7.2, срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор бил 3 месеца.

Твърди, че ответницата на 12.05.2025 г. е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1 КТ, а на 21.05.2025 г. подала молба за прекратяване на трудовия договор, считано от 24.05.2025 г. по чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ – прекратяване без предизвестие, т.к. е редовен студент в

Стопанска академия

********************** Излага, че въпреки заявеното в молбата, в хода на разговори със служители на ищцовото дружество, ответницата посочвала, че действителната причина за прекратяване на трудовия договор е намерение за работа в чужбина – бригада в САЩ. Ищецът твърди, че ответницата пребивава постоянно в *********, както и че не посещава реално учебни занятия в Стопанската академия. Освен това обръща внимание, че в трудовия договор ответницата е посочила, че има висше образование, респ. счита, че същата е представила грешна информация. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326 КТ. Твърди, че ответницата не е спазила тримесечното предизвестие, поради което претендира обезщетение за неспазено предизвестие. Аргументира, че разпоредбата на чл. 327, ал.1, т. 6 КТ касае случаите на продължаване на образованието от по-ниска степен към по-висока, а в случая към момента на сключване на трудовия договор ответницата била студентка, поради което счита, че цитираната разпоредба е неприложима. Излага също и че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т. 6 КТ представлява злоупотреба с право, като в тази връзка отново сочи, че при сключването на трудовия договор ответницата е посочила, че притежава висше образование, като не е уведомила работодателя, че степента на образование е в процес на получаване. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответницата не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор със соченото от ищеца съдържание. Твърди, че в началото на м. Май 2025 г. е уведомила представител на работодателя, че иска да прекрати трудовото си правоотношение, т.к. продължавала висшето си образование и била записана за текущата учебна година като студент в редовна форма на обучение в Стопанска академия ****************************** Твърди, че работодателят се е съгласил и на 12.05.2025 г. поискал ответницата да подпише и подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ. Молбата била изготвена при работодателя с негова помощ. След депозиране на молбата, работодателят не издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. След консултация с юрист, ответницата била посъветвана да подаде 2 нова молба за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ, което било и коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди, че в дена на депозиране на новата молба, ищецът е издал заповед № 115/21.05.2025 г. на основание чл. 327, ал.1, т.6 от КТ, с която било прекратено трудовото правоотношение, считано от 22.05.2025 г. Сочи, че заповедта е връчена същия ден. На 22.05.2025 г. била оформена и върната трудовата книжка, в която били отразени датата на постъпване на работа, датата на която е прекратено трудовото правоотношение, както и правното основание, а именно: чл. 327, ал.1, т.6 от КТ - по молба на служителя без предизвестие. Оспорва твърдението на ответника, че причина за прекратяване на трудовия договор е намерение за работа в чужбина. Твърди, че при сключването на трудовия договор, работодателят е бил наясно, че ответницата е в процес на обучение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответната страна, съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен Трудов договор № 261 на 28.01.2025 г.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже, че трудовият договор е прекратен на основание, изискващо отправяне на предизвестие от служителя, както и размерът на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже плащане на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие в пълен размер. Ответникът следва да докаже и наведените с отговора на исковата молба твърдения, че трудовото правоотношение между страните е прекратено без предизвестие, в частност на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ.

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да представи в цялост трудовото досие на С.

С. С.. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

3

ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза изпълнима от вещо лице – икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след като направи справки, там където намери за необходимо, да отговори на следните въпроси: 1/ Какъв е размерът на евентуално дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено ли е същото? при депозит в размер на 350.00лв., платим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Ф. В., като експертът да се уведоми за поставените му задачи след внасяне на определения депозит.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.02.2026 г. от 09.40часа, за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника и приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4