Решение № 3950 от 28.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3950 гр. София, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110141055 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „П.Т.“ ЕАД, искова молба против С. С. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

220, ал. 1 КТ, с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4744.06евро, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба 21.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 28.01.2025 г. между страните е сключен трудов договор № 261, по силата на който ответницата се е задължила да изпълнява длъжността „специалист логистика“, при пълен работен ден /8 часа/ и 5-дневна работна седмица. Сочи, че съгласно чл. 2.1. от трудовия договор, основното трудово възнаграждение е било в размер 1581.35евро, а съгласно чл. 7.2, срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор бил 3 месеца. Твърди, че ответницата на 12.05.2025 г. е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1 КТ, а на 21.05.2025 г. подала молба за прекратяване на трудовия договор, считано от 24.05.2025 г. по чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ – прекратяване без предизвестие, т.к. е редовен студент в Стопанска академия „Д.А.Ц“, гр. С. Излага, че въпреки заявеното в молбата, в хода на разговори със служители на ищцовото дружество, ответницата посочвала, че действителната причина за прекратяване на трудовия договор е намерение за работа в чужбина – бригада в САЩ. Ищецът твърди, че ответницата пребивава постоянно в гр. София, както и че не посещава реално учебни занятия в Стопанската академия. Освен това обръща внимание, че в трудовия договор ответницата е посочила, че има висше образование, респ. счита, че същата е представила грешна информация. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326 КТ. Твърди, че ответницата не е спазила тримесечното предизвестие, поради което претендира обезщетение за неспазено предизвестие. Аргументира, че разпоредбата на чл. 327, ал.1, т. 6 КТ касае случаите на продължаване на образованието от по-ниска степен към по-висока, а в случая към момента на сключване на трудовия договор ответницата била студентка, поради което 1 счита, че цитираната разпоредба е неприложима. Излага също и че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т. 6 КТ представлява злоупотреба с право, като в тази връзка отново сочи, че при сключването на трудовия договор ответницата е посочила, че притежава висше образование, като не е уведомила работодателя, че степента на образование е в процес на получаване. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответницата не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор със соченото от ищеца съдържание. Твърди, че в началото на м. Май 2025 г. е уведомила представител на работодателя, че иска да прекрати трудовото си правоотношение, т.к. продължавала висшето си образование и била записана за текущата учебна година като студент в редовна форма на обучение в Стопанска академия „Д. А. Ц’’ - гр. С. Твърди, че работодателят се е съгласил и на 12.05.2025 г. поискал ответницата да подпише и подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ.

Молбата била изготвена при работодателя с негова помощ. След депозиране на молбата, работодателят не издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. След консултация с юрист, ответницата била посъветвана да подаде нова молба за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ, което било и коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди, че в деня на депозиране на новата молба, ищецът е издал заповед № 115/21.05.2025 г. на основание чл. 327, ал.1, т.6 от КТ, с която било прекратено трудовото правоотношение, считано от 22.05.2025 г. Сочи, че заповедта е връчена същия ден. На 22.05.2025 г. била оформена и върната трудовата книжка, в която били отразени датата на постъпване на работа, датата на която е прекратено трудовото правоотношение, както и правното основание, а именно: чл. 327, ал.1, т.6 от КТ - по молба на служителя без предизвестие. Оспорва твърдението на ответника, че причина за прекратяване на трудовия договор е намерение за работа в чужбина. Твърди, че при сключването на трудовия договор, работодателят е бил наясно, че ответницата е в процес на обучение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

В тежест на ищеца е да докаже, че трудовият договор е прекратен на основание, изискващо отправяне на предизвестие от служителя, както и размерът на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже плащане на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие в пълен размер. Ответникът следва да докаже и наведените с отговора на исковата молба твърдения, че трудовото правоотношение между страните е прекратено без предизвестие, в частност на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен Трудов договор № 261 на 28.01.2025 г.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, намират опора в приложеното на л. 5 по делото копие на Трудов договор № 2

261/28.01.2025г., от които се установява, че между страните са възникнали трудовоправни отношения по силата на които ответникът е престирал труд в полза на ищеца на длъжност „специалист логистика“.

В Раздел VII, чл. 7.2 от договора е уговорено между страните, че срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е три месеца и е еднакъв за двете страни.

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 33 копие на Заповед № 115/21.05.2025г., се установява, че трудовото правоотношение е прекратено от ищцовото дружество, след депозирана от ответника молба, на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура.

Правната норма на чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно и изчерпателно изброени като извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление, като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма /решение № 495 о т 03.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 527/2009 г., IV ГО/. Трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало /т. е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му/ и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено, може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване впоследствие от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица /например обезщетение за причинена вреда/.

Съгласно трайната практика на ВКС, трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ. Правният ред не допуска злоупотреба с право. Основно правно задължение според Конституцията на Република България е да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове /напр. чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 6 ДПК, 173 КЗ, 187, ал. 2 КСО, чл. 29 ЗЗК и пр. /. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. До злоупотреба с право може да се стигне, когато едно право се упражнява в нарушение на чужда свобода; когато правото се упражнява, за да се изключи или да не се осъществи друга правна възможност; когато правото се упражнява, за да се увредят чужди права и интереси и пр. В чл. 8, ал. 1 КТ също е изрично разписана забрана за злоупотреба с права трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно от страните по трудовото правоотношение, съобразно изискванията на законите. /в този смисъл са решение № 507 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV ГО, решение № 130 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 150/2016 г., IV ГО/. Преценката за наличието на твърдяната злоупотреба с право е конкретна и е съобразно установените за всеки отделен случай обстоятелства. Във всички случаи обаче, страната, която обосновава претенцията си с наведени доводи за злоупотреба с право, следва да обоснове иска си, 3 като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за допусната злоупотреба. За да обоснове нарушение на принципа за добросъвестост по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява дали наведените от ищеца факти и обстоятелства обосновават наличие на злоупотреба. Това е така, защото добросъвестността по чл. 8, ал. 2 от КТ се предполага до установяване на противното. Наличието на оборима презумпция налага тежестта на доказване да е за страната, която се позовава на нея /в този смисъл решения на ВКС по гр. д. № 1659/2018 г., III ГО; по гр. д. № 846/2016 г., ІV ГО; по гр. д. № 13/2011 г., ІІІ ГО; по гр. д. № 870/2012 г., ІІІ ГО; по гр. д. № 284/2012 г., ІV ГО; по гр. д. № 2600/2014 г. и гр. д. № 4531/2016 г., ІV ГО и др. /.

В случая ищцовото дружество навежда доводи, че е налице злоупотреба с право от страна на работника, което се изразявало в заблуждаване на работодателя за степента на образование, която С. С. притежава към датата на възникване на трудовоправната връзка между страните. Сочи се, че самата служителка е дала напълно грешна информация, като е посочила, че притежава степен на образование „висше“, като не е уведомила ищцовото дружество, че степента на образование е в процес на получаване.

Настоящият съдебен състав намира доводите на ищеца за неоснователни поради следните съображения.

От приложеното на л. 65 и сл. копие на диплома за висше образование на С. С.

С., се установя, че същата към 25.04.2023г., е имала степен на образование „Бакалавър“ по специалност „Бизнес информатика и комуникации с преподаване на Английски език“.