Определение № 3403 от 19.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 179/2025
- Вид
- Определение № 3403
- Подписан
- 19.12.2025
- Състав
- Жаклин Комитова, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Други актове по делото
- Решение № 193 от 26.02.2025 · Жаклин Комитова, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3403 гр. София, 19.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова
Членове:
Петя Алексиева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500179 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 8380/27.03.2025 г. от „ИЗОЛА П.“ ООД, с ЕИК 831537045, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Нови Искър“, ж.к. „Чепинци”, ул. „Стара планина“ № 64, представлявано от управителя Д. И. П., чрез „Еднолично адвокатско дружество К.“, с ЕИК по Булстат 180805625, представлявано от управляващия съдружник адв. М. П. К., съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен” № 10, ет. 2, за допълване и изменение на постановеното на 26.02.2025 г. Решение № 193/26.02.2025 г. по ч.гр.д. 179/2025 г. по описа на 8-ми състав на САС, в частта за разноските.
Направено е искане за допълване на Решение № 193 от 26.02.2025 г. по делото в частта за разноските. Твърди се в молбата, че в диспозитива на постановеното решение липсва произнасяне по същество на направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, поради. Липсата на изричен диспозитив по искането за присъждане на разноски представлява липса на произнасяне по своевременно заявеното искане за присъждане на разноски.
На следващо място, моли съда да присъди направените разноски, за които са представени доказателства за действителното им извършване. Не споделя мотивите, изложени в Решение № 193 от 26.02.2025 г. по делото, че в производството не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Самата молба с вх.
№ 2500 от 30.01.2025 г. представлява по своята същност и списък по чл. 80 от ГПК, защото съдържа в себе си всички реквизити на този списък. Дори да се приеме, че в производството не е представен списък по чл. 80 от ГПК, то това не е основание съдът да не се произнесе по искането за присъждане на разноски и не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Последното твърдение е напълно съобразено с дадения отговор по т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС.
На следващо място, жалбоподателите не са направили възражения по 1 искането за присъждане на сторените в производството разноски, в каквато връзка са изложените мотиви, които цитира: „Плащането към адвокатското дружество е направено от трето лице — „Изола П. Ястребец”, което не е страна в настоящото производство. Защо последното дружество е направило това плащане е въпрос, стоящ извън предмета на спора, но не може да бъде основание да се претендира възстановяване на платени суми от лице, което реално не е направило този разход.” Отговорът на въпроса, защо трето лице плаща разноските на ответника по жалбата, се съдържа в Определение № 1153 от 19.11.2021 г. по т.д. № 1878/2021 г. на СГС, VI-11 с-в, с което банковите сметки на „Изола П.” ООД са запорирани за по 17 000 000 лева в полза на всеки от ищците И., А. и Д. П.и или общо в размер на 51 000 000 лева. Ако се възприеме логиката, че ответникът по жалбата „Изола П.” ООД няма право на разноски само, защото се плащат от трето лице, то жалбоподателите ищци И., А. и Д. П.и ще бъдат облагодетелствани от собственото си противоправно поведение да наложат неоснователни запори на банковите сметки за 51 000 000 лева, т.е. ще черпят облага от собственото си противоправно поведение.
Последното ще се установява в основното производство по т.д. № 1878/2021 г. на СГС и до неговото приключване не смята, че съдилищата трябва да отказват присъждане на разноските на „Изола П.” ООД, тъй като банковите му сметки са запорирани за 51 000 000 лева за обезпечаване на абсурдните искове на И., А. и Д. П.и.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от И. И. П., ЕГН **********, А. И. П., ЕГН ********** и Д. И. П., ЕГН **********, като наследници по закон на баща си И. И. П. и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адвокат В. А. В., САК, съдебен адресат: София, 1404, кв. „Манастирски ливади-Б”, бл. 48, ет. 5, ап. 19А, с който се оспорва молбата. Твърди се, че подадената молба е процесуално недопустима, а по същество и неоснователна. На стр. 14 от мотивите на Решение № 193 от 26.02.2025 по в.ч.гр.д. № 179/2025 на САС има изрично произнасяне по искането за присъждане на разноски на „ИЗОЛА П.“ ООД, в този смисъл искането за „допълване” на решение, по което има произнасяне за разноските е на това самостоятелно основание лишено от смисъл. В хипотеза, в която не се уважава претенцията за присъждане на разноски съдът не дължи отделен диспозитив в този смисъл. Съгласно т. 9 от ТР № 6 от 2012 на ОСГТК молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В случая, е налице тази хипотеза като на стр. 14 от мотивите към Решение № 193 от 26.02.2025 има изрично произнасяне в този смисъл и апелативният съд е приел, че след като молителят не е представил списък с разноските, то той няма право на присъждането им. В случая, молбата по чл. 248 ГПК е подадена без да има представен списък с разноските, а такъв следва да бъде представен дори само, когато се претендира една разноска (ТР № 6/2012 г.), затова и молбата е недопустима. Самата молба за допълване на решението в частта за разноските е неоснователна. Допълване на решение може да има в хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по дадено искане. Настоящият случай не е такъв, като има изричен отказ от апелативния съд да се присъждат разноски в настоящото производство. На следващо място, претенцията за разноски е заявена от „ИЗОЛА П.“ ООД с молба от 30.01.2025 г., препис от която никога 2 не е връчван на насрещната страна, че да може да направи възражение срещу присъждането им, в този смисъл, пространните доводи в молбата, че понеже нямало възражение, съдът следвало да присъди разноски, не са относими към конкретното дело. На трето място, правилно е прието от апелативния съд, че в случая разноски са сторени не от „ИЗОЛА П.“ ООД, а от трето лице – „ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ“, като това плащане от трето лице в полза на адвоката на „ИЗОЛА П.“, не може да се приеме като сторени разноски от „ИЗОЛА П.“. На четвърто място, претенцията за разноски е неоснователна, защото длъжникът по изпълнението няма право на разноски в производството по обжалване на действията на съдебен изпълнител и по-конкретно на разпределение на суми за твърдени изискуеми негови задължения. На пето място, при наличието на неприкрито симулативен процес, в който самият длъжник плаща авансовите такси за изпълнително дело срещу себе си, претенцията за разноски срещу присъединените взискатели е само още едно потвърждение, че настоящото изпълнително дело е образувано само с една цел - осуетяване на ефекта от наложен обезпечителен запор и получаване на запорирани суми от трето лице посредством изпълнение по ЗОЗ на неизискуемо вземане. Затова и претенцията за разноски от длъжника, който ползва особен залог по неизискуемо вземане, за да заобиколи ефекта от наложените обезпечителни мерки, е злоупотреба с права. На шесто място, счита претенцията за разноски за прекомерна. Твърди, че по делото няма доказателства за реално извършени разноски, като изрично оспорва сумата от 1 200 лева да е била платена на ЕАД К.. Представеното извлечение за движение по сметка е неподписана таблица, която дори не е заверена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на частна жалба, депозирана от И. И. П., ЕГН **********, А. И. П., ЕГН ********** и Д. И. П., ЕГН **********, като наследници по закон на баща си И. И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адвокат В. А. В., САК, Съдебен адресат: София, 1404, кв. „Манастирски ливади-Б”, бл. 48, ет. 5, ап. 19А, против РЕШЕНИЕ № 6520 от 27.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12417/2024 г. на III В с-в на СГС, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 55064 от 14.06.2024 г. срещу предявеното на 11.06.2024 г. Разпределение по изп.д. № 20248630401123 по описа на ЧСИ С. Х., рег. № *** за 2024 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на извършените действия от съда, респ. от ЧСИ, по отношение на извършеното разпределение.
С молба вх. № на АС-София 2500/30.01.2025 г. „ИЗОЛА П.“ ООД, с ЕИК 831537045, чрез „Еднолично адвокатско дружество К.“, представлявано от управляващия съдружник адв. М. П. К., е направил искане за присъждане на разноски и е представил договор за правна помощ, фактура, извлечение от банкова сметка, от която се установява, че плащането е извършено от дружество различно от „Изола П.“ ООД и акт за регистрация по ДДС на „Еднолично адвокатско дружество К.“.
С Решение № 193 от 26.02.2025 г. настоящият съдебен състав е потвърдил Решение № 6520 от 27.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12417/2024 г., III В 3 с-в на СГС, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 55064 от 14.06.2024 г. от И. И. П., ЕГН **********, А. И. П., ЕГН ********** и Д. И. П., ЕГН **********, като наследници по закон на баща си И. И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адвокат В. А. В., САК, срещу предявеното на 11.06.2024 г. Разпределение по изп.д. № 20248630401123 по описа на ЧСИ С. Х., рег. № *** за 2024 г. По отношение на разноските са изложени подробни мотиви в решението като е посочено, че такива не следва да се присъждат по изложените подробни мотиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По отношение молбата по чл. 250 от ГПК
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде осъществено това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.
В настоящия случай не е налице пропуск на въззивния състав да се произнесе по целия спорен предмет и всички релевирани от страните доводи и възражения, вкл. и в частта на разноските, като в тази част са изложени подробни мотиви поради какви причини съдът приема, че не следва да бъдат присъждани разноски. В случая, тъй като разноски не следва да се присъждат, съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив.
Поради това молбата в тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По отношение искането за изменение на решението в частта за разноските, съдът приема следното:
Нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.283 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение да допълни или измени същото в частта за разноските.
В случая искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските е своевременно направено от ищеца, в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.283 ГПК срок.
Молбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, т. 8, нормата на чл. 248 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на постановения съдебен акт в частта за разноските. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието за разглеждане искане за разноските, а втората хипотеза е налице, когато съдът е определил дължимите разноски, но искането на страната е те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за присъждане на сторените по делото разноски, не се преклудира възможността да се допълни решението в частта за разноските при липса на представен списък на разноските. Когато обаче съдът се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждане на разноските по делото и е разпределил отговорността за 4 разноските, представянето на списък по чл.80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството по изменение на решението в частта за разноските.
Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d161faf-dcb4-4442-b964-8fbf606182a7