Решение № 193 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500179 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 463 ОТ ГПК, ВР. ЧЛ. 278

ОТ ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от И. И. П. , ЕГН **********, А. И. П., ЕГН ********** и Д. И. П., ЕГН **********, като наследници по закон на баща си И. И. П. , и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., ч р е з адвокат В. А. В., САК, Съдебен адресат: София, 1404, кв. „Манастирски ливади-Б“, бл. 48, ет. 5, aп. 19А, против РЕШЕНИЕ № 6520 от 27.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12417/2024 г. на III В с-в на СГС, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 55064 от 14.06.2024 срещу предявеното на 11.06.2024 г. Разпределение по изп.д. № 20248630401123 по описа на ЧСИ С. Х., peг. № *** за 2024 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на извършените действия от съда, респ. от ЧСИ, по отношение на извършеното разпределение.

В частната жалба се твърди, че за да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че жалба срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съотвените им привилегии. Това обаче противоречи на другия основен мотив, за да се остави без уважение жалбата, а именно, че съдебният изпълнител следвало само да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми съгласно чл. 136 ЗЗД. В настоящото производство по обжалване на разпределение следва да се държи сметката и 1 за специалния Закон за особените залози (ЗОЗ), доколкото едно от вземанията, по които се изпълнява не е такова, произтичащо от изпълнителен лист, издаден от съда, а е извънсъдебно изпълнително основание - вписано пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 и сл. от ЗОЗ, съгласно който заложният кредитор с първи по ред залог може да впише пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение. Твърди се, че няма такова неизпълнение спрямо взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, т.е. че вземането на банката не е изискуемо за сумата от 1 800 000 лева, поради което и не са налице основанията на чл. 32 и сл. от ЗОЗ и следователно неправилно съдебният изпълнител е разпределил сумите в полза на заложния кредитор съгласно чл. 136, т. 1 ЗЗД. Софийски градски съд по тълкувателен път сам ограничил правомощията си в настоящото производство като приел, че няма право на преценка дали заложният кредитор е имал право да пристъпи към изпълнение, предвид обстоятелството, че вземането му се е погасявало редовно спрямо погасителния план. Това възражение се правело не от длъжника по заложеното вземане, а от присъединен кредитор съгласно чл. 459 ГПК, но той имал такова право по арг. от чл. 134, ал. 3 ЗЗД, с оглед възражението от жалбоподателите за това, че между заложен кредитор и длъжник е организиран симулативен процес по ЗОЗ с пристъпване към изпълнение върху неизискуемо вземане единствено с цел осуетяване ефекта от наложения обезпечителен запор в полза на И., А. и Д. П..

Ако се установи, че вземането на заложния кредитор не е изискуемо и няма непогасена част от главницата, обезпечена със залог, то и разпределението в този му вид би било неправилно като постановено в нарушение на чл. 136 ЗЗД. Тези доводи не противоречат на чл. 10, ал. 3 ЗОЗ, защото в случая принудителното изпълнение е било започнато не по искане на жалбоподателите, а по искане на заложния кредитор, т.е. този заложен кредитор следва да има изискуемо вземане - арг. от чл. 32 ЗОЗ. Ако обаче друг кредитор беше пристъпил към изпълнение, то заложният кредитор би бил присъединен за цялата сума по разпределението, независимо дали вземането му е изискуемо или не.

Жалбоподателите считат, че поради гореизложеното неправилно СГС е оставил без уважение доказателственото искане за експертиза, доколкото поисканата ССЕ щяла да установи изискуемо ли е вземането на заложния кредитор или не, а въз основа на това съдът да прецени на основание чл. 32 ЗОЗ и чл. 136 ЗЗД правилно ли е обжалваното разпределение.

Посочва се, че основното възражение в жалбата се свежда до това, че вземането на УниКредит по договор за банков кредит 0013 7/840 от 29.10.2020 г. се обслужва редовно от длъжниците по договора и не е настъпила изискуемост дори на част от сумата като настоящото принудително изпълнение е един симуативен процес между взискател и длъжник, организиран с цел да бъде осуетен ефектът от наложените обезпечения в полза на жалбоподателите, заради които те са и присъединен взискател.

Посочва се, че жалбоподателите са кредитори за стойността на дружествения дял на покойния си баща И. И. П., бивш жител на гр. София, починал на ******** г., който към момента на смъртта имал 25 процента дялово участие в следните дружества: „СЕНИД” ООД, ЕИК 130419394, „ИЗОЛА П.” ООД, ЕИК 831537045, „ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ“ ООД, ЕИК

2

102848716, „ВЕСЕЛЕЦ“ ООД, ЕИК 102887915 „ИЗОЛА КОМЕРС“ ООД, ЕИК

131153511. Жалбоподателите сезирали СГС с искови молби с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, по които били образувани дела срещу съответните дружества. По две от делата били допуснати обезпечения - съгласно Определение № 2671 от 13.10.2021г. по ч.гр.д. № 2912/2021г. на САС било допуснато обезпечение - запор на сметки и възбрана имоти на „СЕНИД“ ООД.

Запор на сметките на „СЕНИД“ ООД спрямо „УниКредит Булбанк“ АД бил наложен със запорно съобщение с изх. № 35042 от 13.10.2021г. по изп.дело 2889/2023г. на ЧСИ С. Х.. peг. № ***. С последвало Определение № 1153 от 19.11.2021г. по т.д. № 1878/2021г. на СГС, VI-11 с-в на СГС било допуснато обезпечение и на исковете срещу „ИЗОЛА П.“ ООД, като бил наложен запор на вземания по договор за наем спрямо „ЕВРОПА ВН“ ООД (с правоприемник ФАНТАСТИКО ГРУП). По молба за налагане на обезпечителна мярка с вх. № 61537 от 22.11.2021 по изп. дело № 3201/2021 на ЧСИ С. Х., peг. № ***, бил наложен запор върху вземанията на „ИЗОЛА П.“ ООД спрямо „ЕВРОПА ВН“ ООД, видно от запорно съобщение с изх. № 40753 от 22.11.2021 по същото изпълнително дело. След направеното уведомление третото задължено лице, добросъвестно започнало да изпълнява задълженията си по чл. 508 от ГПК като започнало да задържа при себе си дължимите от него наеми, чакайки изхода на исковото дело Твърди се в жалбата, че банката сключила поредица от сделки, увреждащи жалбоподателите, като съдействала на законния представител на петте посочени по-горе дружества да се осуети ефектът от наложените обезпечения от съда, а същевременно да се източват значителни средства от целевия банков кредит за строителство на хотел, като в тази връзка се твърди, че част от кредита бил станал изискуем и непогасен в настоящото изпълнително производство, което жалбоподателите считат за симулативно. В резултат от тези действия, извършени от взискателя УниКредит и длъжниците от групата „ИЗОЛА“, единственото реално наложено обезпечение, чийто ефект не е бил осуетен, останал въпросният запор на вземания спрямо трето лице – „ЕВРОПА-ВН“ ООД с универсален правоприемник „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД. Настоящият симулативен процес бил образуван и организиран така, че ефектът и от това обезпечение да бъде осуетено.

Търсена сума от 1 800 000 лева не съответствала на погасителния план, освен ако това не било направено привидно само за нуждите на този изпълнителен процес, чиято единствена цел била да се накара третото задължено лице „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД да преведе събраните у него 3 416 495.78 лева, което на практика би обезсмислило и наложения обезпечителен запор в полза на жалбоподателите, а пък длъжниците по кредита щели да си освободят близо 3,5 милиона лева - парите отивали формално в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, но кредитополучателите щели да се освободят от задължението си да плащат вноски до размер същия размер.

В жалбата се твърди, че разпределението е неправилно тъй като заложният кредитор с първи по ред залог (което не се оспорва), е вписал пристъпване към изпълнение симулативно, доколкото обезпеченото със залог вземане по договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020 се погасява регулярно и в срок съгласно приложения като доказателство погасителен план. Твърди се също, че всички длъжници по кредита, в това число и 3

„встъпилият като съкредитополучател“ ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ, разполагат със средства да погасят посочената в декларацията по чл. 10 ал. 3 ЗОЗ изискуема главница от 1 800 0000 лева като банката умишлено не си събирала парите, за да може да „услужи“ на длъжника и да осуети ефекта от наложения обезпечителен запор със Запорно съобщение с изх. № 40753 от 22.11.2021 г. по изп.д. № 3201/2021 на ЧСИ ***. Отделно от изложеното, взискателят се възползвал и от нормата на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОЗ, съгласно която: обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението като така при изискуеми 1 800 000 лева, в полза на УниКредит се разпределят 3 335 516 лева, с което 1 535 516 лева неизискуеми задължения вместо да останат заделени за жалбоподателите отиват в полза на техните длъжници, които могат да ги ползват за други нецелеви разходи.

С жалбата се заявява оспорване на частният свидетелстващ документ декларация по чл. 10, ал. 3 ЗОЗ с нотариално удостоверен подпис с peг. № 1710 от 28.03.2024г., като се излага твърдение, че няма изискуеми вземания по договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020г., а алтернативно - че длъжниците по договора разполагат със средства да ги погасят, но поради организираната симулация между Банката и ИЗОЛА П. това не се правело с цел да се осуетят правата по бъдещото осъдително решение на жалбоподателите срещу ИЗОЛА П. ООД, по което дело самият ответник признал дължимост на 3 128 000 лева.

Направено е искане съдът да назначи съдебно счетоводна експертиза, в заключението по която вещото лице, след като извърши съответните проверки в „УниКредит БУЛБАНК“ АД и по банковите сметки на „СЕНИД“ ООД, ЕИК 130419394, „ИЗОЛА П.“ ООД, ЕИК 831537045, „ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ“ ООД,

ЕИК 102848716, „РАКИТА-Р“ ЕООД, ЕИК 112615810 и „ИЗОЛА П.

ЯСТРЕБЕЦ“ ЕООД, ЕИК 131076851, да даде отговор на въпросите за наличието на просрочени вноски по кредита, изискуемост, респ. предсрочна изискуемост на суми. Жалбоподателите считат, че доказателственото искане е допустимо, относимо и необходимо, противно на приетото от СГС, тъй като съдът, разглеждащ жалбата срещу разпределението, дължи да формира становище по въпроса дали съществува изискуемо вземане, подлежащо на изпълнение, което е включено в разпределението. В случая жалбоподателите твърдят, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД не съществува изискуемо вземане за главница от 1 800 000 лева по договор за банков кредит от 29.10.2020, обезпечен с особен залог върху вземания спрямо ФАНТАСТИКО ГРУП, защото съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗОЗ, право на пристъпване към принудително изпълнение има само заложният кредитор в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение.

С поисканата експертиза жалбоподателите се домогват да установят, че между главният взискател УниКредит Булбанк АД и заложния длъжник „ИЗОЛА П.“ ООД се води симулативен изпълнителен процес като в действителност не са налице никакви основания за частично пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, а вземанията на банката по договор за банков кредит № 00137/840/29.10.2020г., в който договор ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ е встъпил като съкредитополучател, се обслужват изцяло редовно от длъжниците. Целта на симулативния процес е законният представител на всички дружества Д. И. П. - чичо на жалбоподателите, да си освободи паричен ресурс от 3 335 516 лева, както и да осуети изцяло ефекта от допуснатото и 4 наложено обезпечение - запор на вземания спрямо „ЕВРОПА – ВН“ ООД (с универсален правоприемник ФАНТАСТИКО ГРУП), което обезпечение е наложено още през 2021 г. и средствата следвало да бъдат заделени за жалбоподателите. Същевременно жалбоподателите нямат друг способ за защита да разкрият симулацията освен настоящата жалба.