Решение № 48 от 08.01.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1892/2020
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 08.01.2021
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Наталия Неделчева, ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Други актове по делото
- Определение № 2395 от 13.08.2020 · Наталия Панайотова Неделчева, Ирена Николова Петкова, Лазар Кирилов Василев
- Протокол № 308 от 09.10.2020 · Наталия Панайотова Неделчева, Ирена Николова Петкова, Лазар Кирилов Василев
- Протокол № 1096 от 14.12.2020
- Разпореждане № 606 от 25.02.2021 · Наталия Панайотова Неделчева
- Разпореждане № 971 от 26.03.2021 · Наталия Панайотова Неделчева
- Разпореждане № 1256 от 19.04.2021 · Наталия Панайотова Неделчева
- Разпореждане № 1423 от 05.05.2021 · Наталия Панайотова Неделчева
- Разпореждане № 2112 от 17.06.2021 · Наталия Панайотова Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.472 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53а, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- Чл. 54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Варна , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев
Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100501892 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №35589/10.06.2020г. на А. Е. А., ЕГН ********** и П. П. А., ЕГН ********** срещу решение №1597/22.03.2020г., постановено по гр.дело №19313/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от тях срещу Н. Г. Н. ЕГН ********** и М.
Х. Н.,ЕГН **********, и И. С. Ц., ЕГН **********, иск за приемане за установено между страните, че те са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 143 кв. м. /по скица/, а по документ за собственост 1 100 кв. м., находящ се в гр.
Варна, р-н „Приморски”, „Франта дере и Кокарджа”, местност „Кемер дере”, с номер по предходен план: 227, а не ответниците поради грешка в заснемането и вписване в кадастралните регистри, като неоснователен и недоказан. Жалбоподателите считат решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради което молят да бъде отменено. Жалбоподателите твърдят, че са предявили установителен иск за собственост на ПИ с идентификатор *** по КК, одобрена със заповед № РД-1892/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с обща площ от 1143 кв., при наведено твърдение, че именно те са собственици на имота, а не вписаните ответници. Считат, че ответниците не са собственици на процесния 1 имот, независимо от вписването, тъй като никога не са владели и не владеят имота, а той се владее от ищците. Излагат, че първоинстанционният съд е обосновал решението за отхвърляне на иска единствено на заключението по СТЕ, че липсва идентичност на имотите, но не е съобразил останалите събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и по отделно.
Твърдят, че от показанията на разпитаните свидетели може да се направи извод какви имоти са придобили ищците и ответниците, и да се съпостави дали те отговарят на отразеното в кадастралната карта и регистри. В заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск, като се приеме за установено, че А. Е. А., ЕГН ********** и П. П. А., ЕГН ********** са собственици на имот с идентификатор *** по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с обща площ от 1143 кв. м., находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски", „Франга дере и Кокарджа", местност Кемер дере, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване, с номер по предходен план: 227, а не И. С. Ц., ЕГН **********, и Н. Г. Н., ЕГН ********** и М. Х. Н., ЕГН **********, поради грешка в заснемането и вписване в кадастралните регистри на осн. Чл.
54, ал.2 ЗКИР. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез подадения писмен отговор в срока по чл.263 ГПК и в о.с.з. чрез пълномощника си, въззиваемият И. С. Ц. оспорва въззивната жалба, като излага становище за нейната неоснователност. Моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
Въззиваемите Н. Г. Н. и М. Х. Н. не са депозирали писмен отговор срещу въззивната жалба в предоставения им за това срок За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по иск, предявен от А. Е. А., ЕГН ********** и П. П. А., ЕГН ********** срещу ответниците Н. Г. Н. ЕГН ********** и М. Х. Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 143 кв.м./по скица/, а по документ за собственост- 1100 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски”, „Франта дере и Кокарджа”, местност „Кемер дере”, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване, с номер по предходен план: 227, при съседи имоти с идентификатори:
***,
***,
***,
2
***, *** и ***, поради допусната грешка в заснемането и вписване в кадастралните регистри. Ищците твърдят, че на 05.03.1991г., в режим на СИО закупили от Тодор Балабанов и Янка Георгиева недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ с площ от 1100 кв.м., в землището на гр.Варна, местност „Кемер дере“, като в нотариален акт № 67, том 5, дело № 1382/1991г., обективиращ договора за покупко –продажбата, като номер на имота не бил посочен. Твърдят още, че са получили владението върху същия след изповядване на сделката, като в него нямало постройка, а само останки от основи. Ищците излагат, че от придобиването на имота владеят същия, плащат и данъци за него, но когато през 2017г. решили да го застроят и направили справка в АГКК, установили, че имотът е с идентификатор ***, но като собственици на същия са записани ответниците: като за отв. Ил.Ц. били записани 590 кв.м. идеални части и без данни за идеални части за другите ответници. Сочат още, че при разговор със съседи установили, че отв. Ил.Ц. владее имот, номер ***, находящ се през един от имота на ищците, но този имот с номер 182 в КККР бил записан на праводателите на вторите ответници Н. и М. Н.– лицето С.И.Й.. Във връзка със своето придобивно основание, ищците твърдят, че на 19.12.1928 год.
Н.Т.Б. и Я.Т.Б. купили от М. Г.Е. 6,5 дка лозе, находящо се във Варненските лозя, местност „Кемер дере”, за което бил съставен нотариален акт №193, т.ХIII, рег. №14 878, дело №2286/1928г. на нотариус при Варненски окръжен съд. На 2.5.1959г. Я.Т.Б. дарил на дъщеря си Я.Я.Б. 1 декар идеални части от цялото лозе с площ от 6,5 дка, находящо се във Варненско, местност „Кемер Дере”, като бил съставен нотариален акт № 193, т.I, дело 320/1959 г. на нотариус при Варненски народен съдия, като именно този имот ищците на 5.3.1991 закупили /по НА - лозе от 1100 кв.м. в землището на гр.Варна, местност „Кемер дере”/ от Т.Я.Б. и Я.Я.Г., по нотариален акт № 67, том 5, дело № 1382/1991 по наследство. Във връзка с правата на ответниците излагат, че на 8.9.1994г. Я.Я.Г. продала на С.И.Й. 600 кв.м. идеални части от място с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на град Варна, местност „Кемер дере”, представляващ имот с планоснимачен номер 227, като бил съставен нотариален акт № 124, том ХХХVI, дело № 13474/1994 г. на нотариус при Варненски районен съд. От своя страна, на 25.8.2000г. С.И.Й. продал на ответника Н.Г.Н. 600 кв.м. идеални части от мястото с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, местност „Кемер дере”, представляващ имот с планоснимачен номер 227 ведно със сезонна постройка със застроена площ от 35 кв. м., като бил съставен нотариален акт №23, том ХХIV, дело № 5415/2000 г. на СВ Варна. На 10.09.2014г. ответниците Н. първоначално дарили 10 кв. м. ид.ч., след което продали 590 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, на първия ответник –И. Ц., за което били съставени нотариален акт № 90, т.LII, дело № 10844/2014 г. на АВ СВ Варна и нотариален акт № 93 , т.LII, дело № 10847/2014 г. на АВСВ Варна. При направената справка в АГКК се установило, че имот с идентификатор *** е записан на праводателя на вторите ответници- С.И.Й., като 3 била отразена и постройка и като основание за вписване в регистрите бил посочен нотариален акт № 124, том ХХХVI, дело №13474/1994 г. на нотариус при Варненски районен съд. С оглед изложеното, ищците считат, че С.И.Й. е придобил от Я.Я.Г. имот с идентификатор 10135.2552. 182, който имот съответствал на имот с пл. № 229, а НЕ имот с пл. №227, който в последствие е прехвърлил на ответниците. Твърдят, че са отправили искането да бъде поправена тази грешка до Началник СГКК относно имота с идентификатор ***, но получили ОТКАЗ, т.к. бил налице материален спор за право на собственост и възражения на ответниците против исканата поправка.
Ищците излагат, че тъй като е допусната грешка в КККР относно имот № 180, то имат правен интерес да защитят правото си на собственост посредством иска по чл.54,ал.2 ЗКИР и против тримата ответника, тъй като те неправилно са вписани като собственици на имота в кадастралните регистри, а при положително решение ще е налице основание за вписване на промяна в КККР.
Ответниците Н. чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си оспорват исковите претенции като недопустими, тъй като процесният имот не бил изключителна собственост на ищците, а бил СЪСОБСТВЕН с други лица. Твърди се, че нотариалният акт на ищците е НИЩОЖЕН на основание чл.472 ГПК, тъй като не било посочено местожителството на лицата, участващи в нотариалното производство.
Твърдят, че и разделянето и обособяването на процесните имоти било нищожно, защото било извършено незаконосъобразно. Считат, че не би трябвало да фигурират в имотния регистър на процесния имот, т.к. били прехвърлили правото си на собственост през 2014г., но твърдят, че не следва да отговорят вместо длъжностното лице, което не е изпълнило задълженията си.
Чрез депозирания писмен отговор ответникът И. Ц. оспорва предявеният иск. Твърди, че неговите праводатели –ответниците Н. и М. Н. са закупили имот ***, през 2014г., което е удостоверено с нотариален акт № 24 и нотариален акт № 25, вписани в АВ СВ, и копия от тях са били представени в СГКК Варна за пререгистрация в кадастралния регистър. На база на цитираните документи, ответникът Ил.Ц. счита, че има пълното основание да присъства в имотните регистри като единствен законен собственик на въпросния имот. Оставянето на Н. и М. Н. като собственици намира за нередно, но счита, че това няма пряко отношение към делото. Щом ищците не фигурирали в кадастралните и в имотния регистър като собственици на процесния имот, то най – вероятната причина е, че след покупката ищците не са вписали имота си в регистрите на Службата по геодезия и картография, което било тяхно задължение. В заключение ответникът излага становище за неоснователност и недопустимост на така предявения иск.
4
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото нотариален акт №193/28 г., се установява, че на 19.12.1928г. Н. и Я.Т.Б. закупуват ЛОЗЕ, находящо се във Варненските лозя, местност Кемер дере, състоящо се от 6,5 декара при граници: Т.Б., И.Ш., Д.Н. и наследници на И.Н. и дере.
Видно от нотариалния акт №193, дело №320/1959г., на 02.04.1959г., Я.Б. дарява на дъщеря си -Я.Б. ЕДИН декар идеална част от собствено ЛОЗЕ, находящо се в местност „Кемер Дере“, цялото състоящо се от 6,5 дка, при съседи по стария нотариален акт за целия имот: Т.Б., И.Ш., Д.Н., наследници на И.Н. и дере и при сегашни граници – горните граници или съседи и залесителен план
От приобщения нотариален акт №67, том V, дело №1382/91, се установява, че на 05.03.1991г. Т.Я.Б. и Я.Я.Г. продават на А.Е.А. следния свой прибодит по наследство недвижим имот а именно: ЛОЗЕ в землището на гр.Варна, местност Кемер дере, с пространство от 1,100 кв.м., заедно с подобренията и насажденията в него, при граници: юг –Ж.М., от запад – Т.Б., от изток и север – залесителен пояс.
Видно от нотариален акт № 124, дело №1347/1994 год., Я.Я.Г. продава на С.И.Й. 600 кв.м. идеална част от място, цялото с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, местност Кемер Дере, представляващо имот с пл.№ 227, попадащо в зона отредена за земеделско ползване, при граници: 228, 231, път, гора, път.
От нотариален акт №2, том III, рег. №4250, дело №409/2000г., се установява, че на 25.08.2000г. Н. Г. Н. закупил от С. Ив. Й. 600 кв.м. идеална част от място, цялото с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, местност Кемер дере, представляващо имот с пл.№227, при граници: 228, 231, път, гора, гора, в едно със сезонна постройка със застроена площ от 35 кв.м.
Разпечатката съдържа 37 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1cd21233-25f2-4aab-bdd8-1ba708533c47