Решение № 2481 от 20.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15286/2025
- Вид
- Решение № 2481
- Подписан
- 20.05.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Други актове по делото
- Решение № 3256 от 24.06.2026 · Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4, ал. 1, т. 6 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2481 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330115286 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, претендирани по делото, ще бъдат посочени в евро след извършено превалутиране съобразно установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.
Съдът е сезиран с искова молба от С. В. К., ЕГН **********, против „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата на параграф 5 от Договор за потребителски кредит от 01.11.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили 1
Договор за потребителски кредит от ******г. за сумата от 400 лв./ 204,52 евро, при ГЛП от 52,68 % и посочен ГПР от 67,46 %. Твърди се още, че в параграф 4 от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение на кредита, изрично посочено в договора и общите условия към него, като при неизпълнение на това задължение, същия дължал неустойка по параграф 5 от договора в размер на 134,04 лв., дължима разсрочено с месечните вноски по погасителния план. Ищецът поддържа, че бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане на неустойката. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неустойката представлявала допълнителна печалба, извън възнаградителната лихва. Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер излиза извън присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, и цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Неустойката в случая се явява източник на скрита печалба за кредитора, а не целяла реална защита на кредиторовия интерес от непредоставяне на обезпечение на кредита от страна на длъжника. В тази насока се развиват съображения и се заключава, че така уговорена неустойката не била отчетена в договора като част от ГПР по кредите, то последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалния лихвен процент съответствал на посочения в договора.
По тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „София Комерс Кредит Груп” АД, с който се оспорва ищцовата претенция, като неоснователна. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит при визирано в исковата молба съдържание. Възразява се срещу основателността на твърдения за недействителност на разглежданата неустойка и в частност относно противоречието на същата с императивните разпоредби на ЗПК. В тази връзка се излагат съображения, че ЗПК не намира приложение при настоящата хипотеза, доколкото договорът за кредит попадал в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, изключваща действието на този закон по отношение на кредитни правоотношение с продължителност до 3 месеца и без значителни разходи. Поддържа, че неустойка не била начислявана, респ. и клаузата не била произведа действие. Счита, че уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави, като същата целяла мотивиране на кредитополучателя да обезпечи задължението си, както и да обезщети кредитора за вреди при липса на обезпечение. В тази връзка счита още, че размерът на неустойката не е прекомерен. Развиват се допълнителни съображения, че договорът и клаузите в него са уговорени при спазване на 2 принципа на свобода на договарянето, като кредитополучателят е имал възможност да се откаже от кредит, респ. като не е сторил това, то постигнатото съгласие следвало да се приеме за задължително между страните. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
С определение № 466/13.01.2026 г. по делото е приет на основание чл.
211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производството по гр.д.
№ 15286/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, предявения насрещен осъдителен иск от „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, срещу С. В. К., ЕГН **********, обективиран в насрещна искова молба с вх. № 126494/08.12.2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, и уточнена с молба вх. № 2764/12.01.2026 г. по описа на същия съд за сумата от 204,52 евро, с левова равностойност от 400 лв. - неизплатена главница по Договор за потребителски кредит от ******г., сключен между страните, сумата от 18,22 евро, с левова равностойност от 35,63 лв. - възнаградителна лихва за периода 02.11.2023 г. - 01.02.2024 г., сумата от 54,49 евро, с левова равностойност от 106,58 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 02.12.2023 г. - 04.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в насрещната искова молба, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от *******г. по който е усвоена от заемополучателя сумата 400 лв., при ГЛП от 52,68 % и посочен ГПР от 67,46 %. Срокът на кредита бил изтекъл понастоящем, като кредитополучателят не бил извършил плащания по сделката. Поради това се дължали 400 лева/204,52 евро главница, 35,63 лева/18,22 евро възнаградителна лихва, общо 106,58 лева/54,49 евро мораторна лихва за забава. Поради неизпълнението на задължените на кредитополучателя по процесния договор за кредит се предявява настоящия насрещен иск, като се моли ответникът по него да бъде осъден да заплати неизплатените задължения по кредита.
В указания срок е постъпил отговор на насрещния иск от С. В. К. със становище за неоснователност на претенцията в пълния й предявен размер.
Поддържа, че на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита, а именно само главницата. Моли за произнасяне в този смисъл.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен процесният Договор за потребителски кредит от ******г., с визирано в исковата молба съдържание; както и че неустойката по параграф 5, не е включена като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора за кредит.
3
Съгласно договора на ищеца, като кредитополучател, е отпусната сумата от 400 лв./ 204,52 евро от ответното дружество, като кредитодател, която сума е изцяло усвоена, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 52,68% и посочен годишен процент на разходите – 67,46%. В договора е уговорена и клауза за неустойка - § 5, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на сумата от 134,04 лв./ 68,53 евро. За длъжника е предвидено задължение - § 4 от Договора, в рамките на три дни от сключване на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на поръчителството на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати; или поръчителството на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не понисък от 1.5 минимални работни заплати. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка, като същата била дължима на 3 равни части на падежите на вноските по погасителния план.
Така регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка за недействителна, като се споделя изложеното от ищцовата страна в тази насока и се намират за неоснователни възраженията на ответника в обратния смисъл.
Уговорената в § 5 от Договор за потребителски кредит от ******г. неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението - до три дни след сключването на договора, и специфичните изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя/поръчителите, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договорът.
Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че процесната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са задължителните указанията в 4 т. 3 от ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
При съобразяване с гореизложеното за основателно се намира възражението, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.
От друга страна сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита, като възраженията на ответното дружество в обратна насока се намират за неоснователни. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в § 5 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че неустойката не е включена при изчисляване на процента на разходите. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c93952b-6207-4b2a-8db0-64e1a14b112b