Решение № 10357 от 29.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52732/2025
- Вид
- Решение № 10357
- Подписан
- 29.05.2026
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Други актове по делото
- Разпореждане № 181556 от 27.11.2025 · Мария Стоянова Танева
- Определение № 6513 от 16.02.2026 · Мария Стоянова Танева
- Разпореждане № 40854 от 30.03.2026 · Мария Стоянова Танева
- Разпореждане № 81160 от 03.07.2026 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за пътищата
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10357 гр. София, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110152732 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от Б В И Г, ЕИК: ***** срещу С о.
Ищецът твърди, че на 15.05.2025г. в ***** е станало пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Н Л“ с peг. № *****, който е бил застрахован в Б В с полица за застраховка „Каско“ № ****, със срок на покритие от 08.02.2025г. до 07.02.2026г. Посочва, че настъпилото ПТП е поради преминаването на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ****, с посока от ****. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП за застрахования автомобил са настъпили вреди по предна и задна лява гума, както и по предната лява джанта. Във връзка с настъпилото ПТП е била образувана щета № *****, във връзка с която ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 446,88 лв. Счита, че инцидентът е настъпил по вина на ответника, който не е изпълнил задължението си да стопанисва и поддържа в изправност улиците и общинските пътища, да организира движението така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване. Посочва, че отправил покана до ответника, която била получена на 26.08.2025 г., но ответникът отказал да извърши плащане. С оглед гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сумата 446,88 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по щета № *****, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба (21.11.2025 г.) до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и че към 15.05.2025 г. на **** е налично необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – 1 дупка с конкретни размери. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, който не съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка. Оспорва иска по размер, като счита заплатеното от ищеца обезщетение за силно завишено. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Правна квалификация:
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от установяване от ищеца на следните предпоставки: 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество;
2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен;
4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите.
В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя, както и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдяните от него основания за изключване или намаляване на отговорността му в т. ч. и обстоятелствата, на които се основава възражението му за съпричиняване.
По основателността на иска:
САТЕ установява следния механизъм на ПТП - На 15.05.2025 г., около 15:25 часа, лек автомобил „Н Л“, с рег.№ ****, се движи по **** превозното средство преминава през дупка на платното за движение. Последното се подкрепя и от свидетелските показания. Видимите щети по лек автомобил „Н Л“, с рег.№ ****, отразени в Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, са: Предна лява гума с джанта, Задна лява гума с джанта.
Щетите по лек автомобил „Н Л“, срег.М****, се намират в пряка и причинно — следствена връзка с настъпилото на 15.05.2025 г. произшествие в гр, София. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Н Л“, с 2 рег.№ ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТЕГ е 598,15лв.
По дело се установи, че автомобилът е бил увреден поради попадането му в необезопасена дупка, намираща се на общински път.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата пътищата са републикански и местни, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Именно това е и основанието на законодателя да възложи на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от Закона за пътищата.
Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на общински път, отговорността за поддръжката и ремонта на който принадлежи на ответника - С о.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т. е налице е неизпълнение на законово задължение, в резултат на което са причинени вреди.
По отношение на възражението за съпричиняване:
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. А освен това, от показанията на водача на л.а. , се установява, че първият не е могъл да предотврати попадането в дупката. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Възраженият на ответника за неоснователност на иска не се доказаха.
Искът е доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Право на разноски има само ищеца, по представения списък - л. 61.
3
Адвокатското възнаграждение е в минимума, няма основания на намаляването му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД, С о, ЕИК: ***, гр. СОФИЯ, *** ДА ЗАПЛАТИ на Б В И Г, ЕИК: *****, сумата от 228,49 евро /446,88 лв./ - изплатено застрахователно обезщетение по щета № *****, във връзка с ПТП от 15.05.2025г. осъществено в *****, при което са нанесени щети на л.а. „Н Л“ с peг. № *****, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба (21.11.2025 г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С о,ЕИК: ***, гр. СОФИЯ, *** ДА ЗАПЛАТИ на Б В И Г, ЕИК: *****, сумата от 495,95 евро, представляваща извършени от ищеца разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4