Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 02.02.2021, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 758/2020
Вид
Решение № 73
Подписан
02.02.2021
В сила
29.09.2021
Състав
КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.171, т.2а, б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1, т. 2 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37, ал. 1, т. 2 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 и ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 и ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 7 · Закон за пътищата
  • чл. 10а, ал. 7 · Закон за пътищата
  • чл.638 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 73 гр.Плевен, 02.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура –Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №758 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от В.Н.Л. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.О.Л. *** със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения гр.Плевен, ул „Св.Св.Кирил и Методий“ №18, оф.7, против Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 3048,50 лева. Претендира се обезщетение за вреди от отменена, с влязло в сила съдебно решение по адм. дело №2061/2020 год. на АССГ, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0938-002211/17.12.2019 год.

Първоначално заявената цена на исковата претенция в размер на 3048,50 лева е увеличена в хода на съдебното производство, като е заявена претенция в размер на 5048,50 лева, като увеличението е допуснато с протоколно определение в съдебното заседание на 21.01.2021 год.

Сочи се в исковата молба, че с договор № 22909 / 10.09.2019 г. „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД е придобило собствеността и предоставило на ищеца за ползване при условията на финансов лизинг лек автомобил АУДИ A6AVANT 3.0 TDI quatro, рама № WAUZZZ4G0FN074522, per. № *****, срещу месечна вноска от 474.17 евро (395.14 евро без ДДС) за срок от 60 месеца. Със заповед №

19-0938-002211/ 17.12.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен (Заповедта) е била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.

2а, б. А от Закона за движение по пътищата — прекратяване на регистрацията на същото МПС за срок от шест месеца, както и са отнети регистрационните табели на автомобила. Позовава се на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, според която заповедта се ползва с незабавно изпълнение, въпреки обжалването й пред съд.

Поради това и принудителната мярка е била приложена ефективно за целия период, като регистрацията на автомобила е била възстановена на 18.06.2020 г. Твърди, че срещу заповедта за ПАМ е подадена жалба от собственика на автомобила „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, по която в АССГ е образувано адм.дело № 2061/2020 г. С решение № 3249 от 25.06.2020 г. (т.е. след възстановяване на регистрацията) АССГ е отменил административния акт като незаконосъобразен с окончателно съдебно решение.

Ищецът твърди, че прекратената регистрация на лекия автомобил и изземването на регистрационните му табели го е лишило изцяло от възможността да ползва лизинговата движима вещ през срока на действието на ПАМ, но не го е освободило от задължението по договора за лизинг и той продължил да заплаща следващите се лизингови вноски. Твърди, че през периода 17.12.2019г.- 17.06.2020 г. е заплатил сумата от 6429.72 лева, за което е представил редовни платежни документи към исковата молба.

Счита, че след като Заповед № 19-0938-002211 от 17.12.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен е призната за незаконосъобразна и отменена по надлежен ред, а нейното издаване е в упражнение на властнически правомощия на административен орган, които пряко произтичат от закона, т.е. съставлява акт на длъжностно лице от администрацията при изпълнение на неговите функции, е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Твърди, че от незаконосъобразния административен акт за ищеца са произлезли имуществени вреди, съставляващи пропуснатата полза от ползване на лизннговия лек автомобил. Вредата е пряка и непосредствена, защото съдържанието и целта на приложената принудителна мярка (временна дерегистрация и изземване на табелите) е насочена именно към спирането от движение на превозното средство. Твърди, че искът е предявен срещу Областна дирекция на МВР-Плевен в качеството й на юридическо лице, в чиято структура се намира издателят на Заповедта, на основание чл. 205 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди Областна дирекция на МВР- Плевен да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ общо сумата от 3048.00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на този иск до окончателното й заплащане, съставляваща обезщетение за причинени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед № 19-0938-002211 от 17.12.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, разпределени, както следва: 3000.00 лв., изразяващи се в противоправното лишаване от ползване на движима вещ - лек автомобил АУДИ А6 AVANT 3.0 TDI quatro, рама № WAUZZZ4G0FN074522, per. № ***** за периода 17.12.2019 г. — 17.06.2020 г. и 48.50 лева, съставляващи половината от стойността на платената годишна винетна такса от 97 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Л. с пълномощно на л.26 от делото, който поддържа исковата молба на заявените в нея основания, с оглед заявеното увеличение на цената на исковата претенция в с.з. на 21.01.2021 год., претендира присъждане на сума в размер общо на 5048,50 лева , от които 5000.00 лв., изразяващи се в противоправното лишаване на от ползване на лекия автомобил за периода 17.12.2019 г. — 17.06.2020 г. и 48.50 лева, съставляващи половината от стойността на платената годишна винетна такса от 97 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък. Развива подробни съображения в писмени бележки. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника счита, че в случая следва да бъдат приложени Закона за правната помощ и Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, в какъвто смисъл прави възражение за размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника.

Ответникът- ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.38 от делото, която оспорва исковата молба като недопустима, алтернативно –като неоснователна и недоказана. Счита, че реално не е бил сключен договор за отдаване под наем на процесния автомобил и в конкретния случай не може да се предполага пропусната полза, т.к. тези ползи не могат да бъдат хипотетични, а следва да бъдат реални и доказани. Сочи, че договорът за лизинг е продължил своето действие и автомобилът е все още собственост на ищеца. Тази възможност да придобие автомобила не е била осуетена с оглед издадения незаконосъобразен административен акт от страна на администрацията и в този случай не може да бъде доказано, че има налице реални вреди по отношение на имуществото на ищеца. Счита, че ако бъде присъдено исканото обезщетение, ще е налице неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на държавата, т.к.същият не е имал никакво намерение да отдава автомобила под наем, а го е ползвал само и единствено за лични нужди. Ако той е имал намерение да отдава автомобила под наем, то същият е щял да обяви това свое намерение и съответно да търси клиенти, с които да сключи договори за отдаване под наем. Счита, че вреди не са били доказани в конкретния случай – нито имуществени, нито неимуществени, които да са пряка и непосредствена последица от отменената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Неоснователна според ответника е и претенцията в размер на 48,50 лв., която се явява половината стойност от платената винетна такса. Счита, че плащането на винетна такса е по желание на ищеца, който не е имал задължение в началото на годината да плати за цял едногодишен период, можел е да плаща тази такса и на съответните части, като ищецът е продължил да използва автомобила и след връщането му.. Поддържа представените в хода на делото писмени бележки.. Моли, ако съдът счете, че са налице доказани вреди от страна на държавата, да се направи преценка дали е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, като се вземе предвид и виновното поведение на водача на МПС-то Н.В. Л., което е изцяло причина за издаването на административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Ако съдът се произнесе в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Участващият в делото прокурор от

Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че предявения иск е изцяло неоснователен и недоказан. Според прокурор Рачева не е осъществен в цялост фактическия състав на отговорността на държавата, т.к. в хода на делото не е доказано настъпването на реални вреди от отменения незаконосъобразен акт. Претендират се предполагаеми вреди, като не е ясно дали се претендират вреди от това, че автомобилът е трябвало да бъде отдаден под наем или от това, че ищецът е трябвало да наеме друг автомобил, който да ползва, от същия вид. Твърди, че няма доказателства нито в едната, нито в другата насока и счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, за да се произнесе по исковата молба, намери за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото дело административно дело №2061/2020 год. на АССГ. се установява, че на 17.12.2019 г., около 01. 10 часа, в гр.Плевен, жк“Сторгозия“, на кръстовище, образувано от ул.“Цар Самуил“ и път към бл.5, с посока на движение към хотел „Сторгозия“ Н. В. Л. управлявал лек автомобил "Ауди А 6" с рег. *****. При завой лицето навлязло и преминало през описаното кръстовище, като не съобразило поведението си с пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се с предимство!. Последният е спрян за проверка от служители на ОДМВР –Плевен, които в хода на проверката и относно правоспособността на водача да управлява МПС са констатирали, че свидетелството му за управление на МПС е обявено за изземване на основание влязло в сила Наказателно постановление № 18-0938-003456/18.07.2018 г., с което е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Свидетелството за управление на МПС на водача Н.Л. не било иззето физически и не е предадено на органите на МВР за изпълнение на наложеното му административно наказание към момента на извършената проверка.

Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 137178/17.12.2019 г., от младши автоконтрольор в ОДМВР-Плевен, сектор "Пътна полиция" за извършени нарушения Н. В. Л. съответно по чл. 6, ал. 1 от ЗДВП и на чл. 150а ал. 1 от ЗДВП.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0938-002211/17.12.2019 г. от началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Плевен, с която по отношение на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети Свидетелство за регистрация на МПС №*********, както и 2 бр. регистрационни табели с №******.

Против издадената

Заповед за прилагане на ПАМ, е подадена жалба от „Порше лизинг БГ“ ЕООД, по която в АССГ е образувано адм.дело №2061/2020 год. По жалбата е постановено Решение №3249/25.06.2020 год., с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0938-002211/17.12.2019 г. от началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Плевен, с която по отношение на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети Свидетелство за регистрация на МПС №*********, както и 2 бр. регистрационни табели с №******.

Решението като необжалваемо, е влязло в законна сила на 25.06.2020 год.

След отмяната на горната заповед , пред настоящия съд е предявена исковата молба на В.Н.Л., поставила началото на настоящото производство.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

На първо място ответникът е направил възражение за недопустимост на исковата претенция, поради факта, че отменения административен акт, от който се претендират вреди, е с адресат „Порше лизинг БГ“ ЕООД, а искът е предявен от физическото лице В.Н.Л.. Съдът намира възражението за недопустимост на исковата претенция за неоснователно.