Определение № 2497 от 20.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1073/2024
- Вид
- Определение № 2497
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Други актове по делото
- Разпореждане № 3439 от 04.07.2024 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 3655 от 17.07.2024 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 3719 от 19.07.2024 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 4372 от 21.08.2024 · Николай Свиленов Стоянов
- Определение № 732 от 07.02.2025 · Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
- Разпореждане № 729 от 10.02.2025 · Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.323 · Граждански процесуален кодекс
- чл.389 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396, ал.2, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.23-24 · Закон за закрила на детето
- чл.23-24 · Закон за закрила на детето
- чл.25 и сл. · Закон за закрила на детето
- чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.130 · Закон за съдебната власт
- чл.127, ал.3 · Семеен кодекс
- чл. 133, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.50 · Семеен кодекс
- чл.59 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.10 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2497 гр. Варна, 20.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501073 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по две жалби на Н. Н. Н., с ЕГН **********:
1/ срещу Определение №4467/15.04.2024г. по гр. дело №2523/2024г . на ВРС, 39-ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата на ищцата Н.
Н. за постановяване на привременни мерки по делото пред ВРС, което е с предмет искове по чл.59, ал.9 от СК за изменение на определените с Решение №1187/27.04.2022г. по гр. дело №1905/2022г. на ВРС мерки относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения (РЛО) и издръжката на детето Никола Н., предявени срещу отв. Я. Н.;
2/ срещу Определение №4465/15.04.2024г. по гр. дело №2523/2024г . на ВРС, 39-ти състав, с което е оставена без уважение молбата по чл.389 от ГПК на ищцата Н. Н. за допускане на обезпечение на предявените искове по чл.59, ал.9 от СК за изменение на определените с Решение №1187 от 27.04.2022г. по гр. дело №1905/2022г. на ВРС мерки относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения (РЛО) и издръжката на детето Никола Янчев Н., предявени срещу бащата Я. Н., чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп. д.
№328/2024г. на ЧСИ при ВОС Даниела Петрова-Янкова, образувано по изп. лист по Решение №1187/27.04.2022г. по гр.д. №1905/2022г. на ВРС относно предаване на детето на бащата.
В жалбата срещу определение №4467/15.04.2024г. на ВРС се поддържа, че постановяването на привременни мерки при предявен иск (искане) с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на определените с предходно влязло в сила съдебно решение е винаги допустимо, в интерес на детето.
Позовава се на съдебна практика на първоинстанционни и въззивни съдилища 1 за това. Сочи и практика на ВКС относно целта на привременните мерки в производства по предоставяне на родителските права. Поддържа, че характерът на всички дела с предмет администриране на отношенията по повод отглеждането на детето, местоживеенето му и РЛО с другия родител, предполагат привременни мерки, както и че производството по изменението на вече постановени такива не разкрива никакви отлики от това за началното им определяне, което означава приложимост на чл.323 от ГПК, респ. на чл.127, ал.3 от СК. Поради което счита за неправилно и незаконосъобразно приетото от ВРС по процесуалния въпрос.
По съществото на искането за привремени мерки поддържа твърденията си пред ВРС за съществено изменение на обстоятелстватата, спрямо момента на постановяване на решението от 2022г. на ВРС по чл.50 СК, изразяващо се в: изнасяне на бащата от семейното жилище и заживяване с нова партньорка, при които детето е длъжно да живее по една седмица по съдебно решение, но при неподходящи за момчето условия и без обещание за ежедневни грижи; от това момчето се почувствало излъгано и разочаровано и отказало да преспива и да живее по една седмица при баща си и новата му жена; а бащата вместо диалог започнал да подава жалби и да осъществява правата си на личен контакт чрез принудително изпълнение по изп. дело; всичко изложено е против желанията и интересите на детето, поради което с привременните мерки следва правата да бъдат предоставени на майката, при която то да живее, а на бащата да бъде предоставен РЛО. Във връзка с тези твърдения са направени доказателствени искания пред въззивния съд (за изслушване на детето, за изискване на справки и материали от МВР и за социален доклад от ДСП).
По същество отправеното с жалбата искане е за отмяна определението на ВРС, с което молбата за постановяване на привременни мерки е оставена „без разглеждане“, вместо което въззивният съд да постанови замолени такива за първи път.
В жалбата срещу определение №4465/15.04.2024г. на ВРС се поддържа, че са налице всички предпоставки на молбата по чл.389 от ГПК за обезпечение на предявените искове по чл.59, ал.9 от СК за изменение на определените с предходно влязло в сила съдебно решение мерки относно родителските права, чрез спиране на изпълнението по изп. дело, образувано въз основа на изп. лист по решението на ВРС от 2022г. по чл.50 от СК.
Искането е допустимо, за което сочи практика на ВРС. Искането е и основателно, защото е в интерес на детето да не бъде принуждавано да посещава баща си с преспиване в новото жилище на ответника и в присъствието на новата партньорка на бащата. Момчето ясно е заявило и пред майка си, и пред служителите на МВР, че не желае да отива в дома на баща си, поради което принуждаването му за това чрез изпълнително дело и чрез полицията поставя в риск емоционалното му и психично здраве. С оглед на това е налице и обезпечителна нужда за ищцата (майката на детето) и замолената мярка е подходяща. Моли се за отмяна на определението на ВРС и вместо него за допускане на обезпечението чрез спиране на изпълнението 2 по изп. дело №328/2024г. на ЧСИ Янкова, образувано по изп. лист по Решение №1187/27.04.2022г. по гр. дело №1905/2022г. на ВРС.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна депозира отговор по жалбата срещу срещу Определение №4467/15.04.2024г. на ВРС. Счита същата за недопустима, евентуално за напълно неоснователна и базирана на неверни интерпретации на действителните отношения между страните. Определението на ВРС счита за правилно и законосъобразно, за което излага съображения.
По същество моли за неговото потвърждаване.
На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от другата частна жалба не е връчван на насрещната страна.
По съществото на жалбите, като взе предвид изложените в тях доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна регламентация за случая, съдът намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Н. Н., с правно основание чл.59, ал.9 от СК, за изменение на определените с Решение №1187/27.04.2022г. по гр. д. №1905/2022г. на ВРС мерки относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения (РЛО) и издръжката на детето Никола Янчев Н., предявени срещу бащата Я. Н., като: правата бъдат предоставени на майката, при която бъде определено и мястото на живеене на детето, а на бащата бъде предоставен РЛО и бъде осъден той за издръжка на момчето.
Представено е цитираното Решение №1187/27.04.2022г. по гр. д. №1905 за 2022г. на ВРС, с което на осн. чл.50 СК е одобрено споразумението между съпрузите за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, за споделяне на родителските права и задължения спрямо детето Никола след развода, което да живее при баща му, като прекарва по една седмица при всеки родител, както и е регламентирано лично време на момчето с всеки от родителите му за през лятната ваканция.
Сезиращата съда молба е обоснована с твърдения (обобщено) за голямо изменение на важните обстоятелствата спрямо момента на постановяване на решението от 2022г. на ВРС по чл.50 СК, изразяващо се в: изнасяне на бащата от семейното жилище и заживяване с нова партньорка, при които детето е длъжно да живее по една седмица по съдебно решение, но при неподходящи за момчето условия и без обещание за ежедневни грижи от бащата; от това момчето се почувствало излъгано и разочаровано и отказало да преспива и да живее по една седмица с баща си и новата му жена; но вместо диалог бащата започнал да подава жалби и да осъществява правата си на личен контакт чрез принудително изпълнение по изп. дело; всичко изложено е против желанията и интересите на детето и му създава стрес и тормоз.
Представени са документи в съответствие с твърдения, отправени са и доказателствени искания пред първоинстанционния съд.
3
Поради горното с молбата за привременни мерки се претендира правата на непосредствено отглеждане на детето да бъдат предоставени на майката, при която то да живее, а на бащата да бъде предоставен РЛО.
С уточняваща молба се твърди и се сочат доказателства, че ответникът Я. Н. се е снабдил с изп. лист по решението от 27.04.2022г. по гр. д.
№1905/2022г. на ВРС и е образувал изп. дело №328/2024г. на ЧСИ Янкова за предаване на детето на бащата. Поради категоричния отказ на детето да бъде с баща си и да спи в новия му дом, където живее и новата му жена, принудата му чрез съдебното изпълнение е против интересите му, създава му тормоз и стрес, поради което моли за спиране на изпълнението по изп. дело.
След процедура по чл.131 от ГПК е подаден отговор от ответника, с който той оспорва всички твърдения за променени обстоятелства или за вредоносно негово поведение към детето, като твърди, че исковата молба интерпретира личното отношение на майката след раздялата на ответника с нея и след като той е започнал нова връзка.Предявява насрещни искове за правата над детето.
С определение №4467/15.04.2024г. е оставена без разглеждане молбата на ищцата за постановяване на привременни мерки по делото,поради преценка за недопустимост на искането в производство по чл.59, ал.9 от СК.
С другото от обжалваните определения (№4465) е оставена без уважение молбата по реда на чл.389 ГПК, поради преценка за липса на предпоставките за уважаването й.
По жалбата срещу определение №4467/15.04.2024г. на ВРС : Дължимата от въззивния съд проверка за правилност на този акт се свежда до въпроса за процесуалната допустимост на молбата за постановяване на привременни мерки във висящо производство по чл.59, ал.9 от СК, след като съдът вече се е произнесъл и с влязъл в сила съдебен акт по предишно дело определил мерки относно родителските права спрямо детето. Отговор на именно на този въпрос е даден в Определение №4420/21.12.2022г. по ч.гр.д. №4522/2022г. на 3-то ГО на ВКС и в Определение №93/10.02.2022г. по гр.д. №2003/2021г. на 3-то ГО на ВКС, както и в казуалната практика на Окръжен съд-Варна – Определение №1701/17.06.2020г. по в.ч.гр.д. №1144/2020г. на ВОС и Определение №3779 от 16.11.2020г. по в.ч.гр.д. №3171/2020г. В нея е прието, че доколкото целта на привременните мерки във висящ спор за родителски права е да се защити интереса на децата чрез регламентиране на негови параметри, подлежащи на спазване от родителите или на принудително изпълнение при неспазването им, то таз цел е изпълнима само когато относно спорните родителски права и РЛО все още няма трайна уредба.
Привременните мерки са изключение, при което на по-ранен и често предварителен етап от разглеждане на спорно право може да бъде допуснато непосредственото му изпълнение до решаването на спора от съда. Ето защо то е допустимо само когато е изрично предвидено, когато не е налице друга възможност за изпълнение на предвидената цел и когато това е в интерес на детето. Случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са 4 изрично посочени от законодателя в разпоредбите на чл.323 от ГПК, чл.127, ал.3 от СК и чл. 133, ал.3 от СК и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с децата. Нормите са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително. Следователно в случаите, когато са вече определени мерките относно упражняването на родителските права, РЛО, местоживеенето и издръжката, с влязло в сила съдебно решение, недопустимо е тази правораздавателна воля, макар и по спорна съдебна администрация, да бъде дерогирана чрез нови привременни мерки в рамките на ново спорно дело, при това на много ранен етап от него. Същото следва и от нормата на чл.59, ал.9 СК, в която няма изрично допускане на привременното произнасяне при искове за изменение на родителските права, няма и препращане към правилата на чл.323 от ГПК и чл.127, ал.3 от СК.
Точно обратното – в ал.8 и ал.10 на чл.59 от СК са предвидени изрично приложимите от съда защитни за детето мерки по СК и/или по ЗЗДт, сред които не са „привременните мерки“ по чл.323 от ГПК и чл.127, ал.3 от СК.
Поради това в случаите като настоящия, при които вече е налице трайна уредба на родителските права и на личните отношения между родителите и детето, установена с влязло в законна сила решение на съд, тази уредба действа докато не бъде установено, отново с решение на съд, наличие на новонастъпили важни обстоятелства, даващи основание за промяната им. Ето защо молбата за определяне на привременни мерки по спор по чл.59, ал.9 от СК е процесуално недопустима, още по-малко преди преди събирането на всички необходими и относими към сочената промяна доказателства и преди съвкупния им анализ от първоинстанционния съд. В обратния случай би могло да се достигне до прибързаното и необоснованото дерогиране действието на влязло в сила съдебно решение преди извършване на предвидената в закона преценка за наличие или липса на предпоставките за това, което не може да бъде допуснато. В тези случаи евентуалната нужда от закрила на децата се осъществява по друг ред, а именно по чл.22а – чл.22ж от ЗЗДт вр. чл.59, ал.10 от СК, по чл.23-24 от ЗЗДт, по чл.25 и сл. от ЗЗДт, чрез полицейска закрила и други. Следва на последно място да се съобрази, че под „интерес на детето“ всяка страна по спор за родителски права има различни разбирания, поради което преценката е на съда и само след цялостно отчитане на всички относими доказателства и обстоятелства с крайния съдебен акт.
Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1bd33dfa-fda3-4146-a8b2-49d46f98db74