Определение № 732 от 07.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1073/2024
- Вид
- Определение № 732
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 , ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 732 гр. Варна, 07.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501073 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. №16993/02.07.2024г. на адв. К. Т., пълномощник на Я. Н., за изменение на постановеното по делото Определение № 2497/20.06.2024г., в частта за разноските, чрез присъждане на хонорар на адвоката на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна е изразила становище за неоснователност на молбата с довода, че Я. Н. е материално затруднено лице.
С разпореждане 3719/19.07.2024г. по настоящото дело съдът е отложил произнасянето по молбата по чл.248 от ГПК до произнасянето от ВКС по частна касационна жалба вх. № 18084/12.07.2024г. на Н. Н., при отчитане че се касае до частно производство във връзка с привременни мерки за дете.
С влязло в сила Определение №5767/11.12.2024г., постановено по ч. гр. д. №4542/2024г. на ВКС е потвърдено Определение №4711/18.10.2024г. по ч. гр. д. №3817/2024г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане горепосочената частна касационна жалба.
С писмо изх. № 992/30.01.2025г. делото е върнато на ВОС, което налага разглеждане на молбата по чл.248 от ГПК.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по 1 следните съображения:
Производството пред ВОС е образувано по две жалби на Н. Н. Н., както следва:
1. срещу Определение № 4467/15.04.2024г. по гр. д. № 2523/2024г . на ВРС, 39-ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата на ищцата Н. Н. за постановяване на привременни мерки по делото пред ВРС, което е с предмет искове по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определените с Решение № 1187/27.04.2022г. по гр. д. №1905/2022г. на ВРС мерки относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето Никола Н., предявени срещу отв. Я.
Н.;
2. срещу Определение №4465/15.04.2024г. по гр. дело № 2523/2024г . на ВРС, 39-ти състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 389 ГПК на ищцата Н. Н. за допускане на обезпечение на предявените искове по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определените с Решение № 1187/27.04.2022г. по гр. д. № 1905/2022г. на ВРС мерки относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето Никола Янчев Н., предявени срещу бащата Я. Н., чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп. д. № 328/2024г. на ЧСИ при ВОС Даниела ПетроваЯнкова, образувано по изп. лист по Решение № 1187/27.04.2022г. по гр. д.
№ 1905/2022г. на ВРС относно предаване на детето на бащата.
С Определение № 2497/20.06.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без уважение исканията на Н. Н.: за изслушване на детето от ВОС; за изискване на справки и протоколи от ОД на МВР-Варна; и за назначаване на социален доклад от ДСП, всичките – в рамките на частното производство пред настоящия съд, като по същество е потвърдил Определение № 4467/15.04.2024г., както и Определение № 4465/15.04.2024г., двете по гр. д. № 2523/2024г. на ВРС, 39-ти състав. Съдът не е присъдил разноски пред ВОС.
Съобразно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл.80 ГПК страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, респ. с жалбата или отговора при частно въззивно производство.
В случая искането за присъждане на разноски е своевременно заявено. В частното производство пред ВОС Я. Н. е бил представляван от адв. К. Т.. От представения по делото договор за правна защита (л.19) е видно, че е била договорена безплатна правната помощ при условията на чл.38 , ал.1, т.2 от ЗАдв – на материално затруднено лице. Доколкото насрещната по делото страна на общо основание би дължала разноски при неблагоприятен за нея изход от производството, тя има право да оспори предпоставките на чл.38, т.2 от ЗАдв, стига това да не е бланкетно, а обосновано с данни от делото. В последния случай и съдът има право на преценка за наличие или за липса на 2 материална затрудненост на спечелилата делото страна, отново въз основа на данните по делото, без да изисква последваща информация по въпроса.
В настоящия случай вързажението на Н. Н. не е бланкетно, а е обосновано с обстоятелства по делото, поради което следва да се разгледа от съда. Видно от представените пред ВРС свидетелство за регистрация на МПС и застрахователен сертификат, отв. Я. Н. притежава МПС „Мерцедес ЦЛС 400 4матик“ на застрахователна стойност 48 000лв.; в отговора на исковата молба по делото на ВРС отв. Я. Н. изразява възможност и съгласие да закупи на сина си скъпоструващ лаптоп; а в касационното частно производство срещу определението, чието допълване в момента се иска, Я. Н. е заплатил възнаграждение на адв. Т. в размер на 500лв. При тези данни по делото се налага извода, че Я. Н. не е материално затруднено лице, поради което и предпоставките по чл.38 , ал.1, т.2 от ЗАдв за пълномощника му не са налице.
В този случай рискът от договорената безплана правна помощ е за адвоката, който защитава ответника и в исковото производство пред ВРС и в касационното такова, данните от които са обсъдени по-горе.
Отделен е въпросът дали се дължат разноски за производството само за привременни мерки в рамките на исковото такова по спорна администрация.
Предвид изложеното и в конкретиката на случая съдът намира молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
Определението не подлежи на обжалване предвид приетото от ВКС във връзка с частното обжалване на крайния съдебен акт по настоящото дело.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №16993/02.07.2024г. на адв. К.
Т., пълномощник на Я. Н. Н., за изменение на Определение №2497 от 20.06.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №1073/2024г. по описа на ВОС, IV ГО състав, в частта за разноските, с присъждане на хонорар на адвоката пред ВОС на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв и на осн. чл.248 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3