Определение № 20383 от 16.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16090/2023
- Вид
- Определение № 20383
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 16.05.2024
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 81910 от 03.07.2023 · ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 108249 от 01.09.2023 · ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 29073 от 22.02.2024 · ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
- Определение № 28478 от 12.07.2024 · ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
- Решение № 5587 от 29.03.2025 · Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20383 гр. С., 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110116090 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров - изпълнителен директор против Е.
Т. Г. - М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. С., ул. (АДРЕС) и срещу А. М. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. С. общ. В.”, ул. (АДРЕС) След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
В указания на ответницата по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се признават заявените искови претенции и дължимостта на процесните суми.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.§
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че относно топлоснабден имот- магазин №1/фитнес център/, находящ се в гр. С., общ.“.Л“, ж.к.“Л. **“, бл*** е консумирана и незаплатена топлинна енергия от А.
М. Д. за сумата от 1482,40лв., от които 1242,84лв. - главница, представляваща стойност на незаллатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.01.2020г. до м.04.2022г., както и суми отразени в изранителни сметки №1022587671/30.09.2022г. за периода м.08.2021г. до м.04.2022г., 210,86лв. - законна лихва за забава от 05.03.2020г. до 23.02.2023г., както и 23,60лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2020г. до м.09.2021г. и 5,10лв. - законна лихва за забава за периода от 31.03.2020г. до 23.02.2023г.
Твърди се, че между А. М. Д. и “Топлофикация С.” ЕАД не е подписан договор за 1 продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, поради което се твърди, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължи да върне онова, с което се е обогатила неоснователно до размера обедняването.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
Твърди се, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Сочи се, че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал.
I е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Твърди се, че задължението на А. М. Д., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец.
Сочи се, че с изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл,86, ал.1 от ЗЗД. Навеждат се доводи, че в случай, че А. М. Д. е имала възражение относно стойността на начислената сума за топлинна енергия, то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. Твърди се, че до настоящия момент не е постъпвало такова възражение в деловодството на ищеца, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.
Твърди се, че ищцовото дружеството е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако ответницата А. М. Д., не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, ищецът “Топлофикация С.” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис” ЕООД
Твърди се, че съгласно чл.***, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния периодм.01.2020г. до м.04.2022г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./.
Твърди се, че за имота на ответницата са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, за които се твърди, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са 2 начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А. М. Д., да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1482,40лв., от които 1242,84лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.01.2020г. до м.04.2022г., както и суми отразени в изранителни сметки №1022587671/30.09.2022г. за периода м.08.2021г, до м.04.2О22г., 210,86лв. - законна лихва за забава от 05.03.2020г. до 23.02.2023г., както и 23,60лв.представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2020г. до м.09.2021г. и 5,10лв. - законна лихва за забава за периода от 31.03.2020г. до 23.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Прави се искане за присъждане на разноски за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.
След отговора на исковата молба и Разпореждане № 29073/22.02.2024г., с което съдът указва на ищеца да посочи дали поддържа заявения иск като има възможност да заяви оттегляне или отказ от иска изцяло или в една част.
Ищецът с молба с вх.№ 64541/27.02.2024г., заявява, че поддържа предявените искове.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили споразумение за разсрочване, като до настоящият момент ответницата е заплатила сумата в размер на 344,12 лева. Ищецът сочи, че остават неизплатени 1266,44 лева - главница, ведно със законната лихва, както и 101,49 лева - мораторна лихва и юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба А. Д. не оспорва исковите претенции. Предвид това моли съдът да спре настоящето производство, тъй като зaявява, че процесните суми ще изплати съгласно сключеното споразумение. Ищцата признава изцяло дължимостта на процесните суми.
Ищцата не оспорва размера на начислената топлиннна енергия за периода по основания и размер.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:
За ищеца:
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответниците е тежестта да докажат точно изпълнение на задължението за плащане.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно 3 доказване, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия, както и количеството доставена топлинна енергия и цената му, като установи в условията на пълно главно доказване твърдяното обогатяване от ответницата без правно основание и размера на обедняването си.
За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответницата е имала достъп и е потребила реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период.
Ищецът следва да докаже, че ответницата е изпаднал в забава – съответно да докаже периода на забава.
За ответницата:
Ответницата носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.
По доказателствените искания
По искането за допускане на съдебно-техническа експертиза –така заявеното искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.
По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза –така заявеното искане е неотносимо и недопустимо и не следва да бъде уважено.
По искането съдът да задължи “Техем сървисис” ЕООД, да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период - така заявеното искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.
По искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ищецът е заявил искане като трето лице да бъде привлечена фирмата за дялово разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД, фирмата извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия на топлоснабдения имот, като се твърди, че това е дружеството, което е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Сочи се, че ищецът и това трето лице имат сключен договор при общи условия - за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. Сочи се, че през процесния период „Топлофикация С.” ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от това дружество.
Сочи се, че доколкото търговецът разпределя потребената топлинната енергия между потребителите в сградата за “Топлофикация С.” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец има право на регресен иск срещу това дружество.
При така заявените твърдения на ищеца, за наличието на правен интерес от привличането на трето лице-помагач на страната на ищеца, съдът е мотивиран, като съобрази и спазването на процесуалния срок – да уважи това искане и допусне до участие на страната на ищеца трето лице – помагач, посоченото от ищеца.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.219 от ГПК, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до участие и конституира като трето лице помагач на ищеца - “Техем Сървисис“ ЕООД.
До третото лице – помагач на ищеца - да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от отговора на исковата молба на ответника, като му указва, че може да изрази становище и заяви доказателствени искания – не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите ще бъдат приети от съда за просрочени и като такива неизвършени.
Разпечатката съдържа 55 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b33659a-03c5-478a-a28d-a9d9ae399f0d