Решение № 5587 от 29.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16090/2023
- Вид
- Решение № 5587
- Подписан
- 29.03.2025
- Състав
- Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3, и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3, и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3, и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5587 гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20231110116090 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано заедно от ........., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против А. М. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че относно топлоснабден имот - магазин №1/фитнес център/, находящ се в гр. С е консумирана и незаплатена топлинна енергия от А. М. Д. за сумата от 1482,40лв., от които 1242,84лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.01.2020г. до м.04.2022г., както и суми отразени в изравнителни сметки №1022587671/30.09.2022г. за периода м.08.2021г. до м.04.2022г., 210,86лв. - законна лихва за забава от 05.03.2020г. до 23.02.2023г., както и 23,60лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2020г. до м.09.2021г. и 5,10лв. законна лихва за забава за периода от 31.03.2020г. до 23.02.2023г.
Твърди се, че между А. М. Д. и “Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, поради което се твърди, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължи да върне онова, с което се е обогатила неоснователно до размера обедняването.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
Твърди се, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Сочи се, че в глава IV от ОУ „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. I е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача 1 данъчна фактура. Твърди се, че задължението на А. М. Д., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до 20 число на следващия месец. Сочи се, че с изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл,86, ал.1 от ЗЗД. Навеждат се доводи, че в случай, че А. М. Д. е имала възражение относно стойността на начислената сума за топлинна енергия, то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ Твърди се, че до настоящия момент не е постъпвало такова възражение в деловодството на ищеца, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.
Твърди се, че ищцовото дружеството е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако ответницата А. М. Д., не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, ищецът “Топлофикация София” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис” ЕООД
Твърди се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния периодм.01.2020г. до м.04.2022г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./.
Твърди се, че за имота на ответницата са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, за които се твърди, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А. М. Д., да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1482,40лв., от които 1242,84лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.01.2020г. до м.04.2022г., както и суми отразени в изранителни сметки №1022587671/30.09.2022г. за периода м.08.2021г, до м.04.2О22г., 210,86лв. - законна лихва за забава от 05.03.2020г. до 23.02.2023г., както и 23,60лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2020г. до м.09.2021г. и 5,10лв. - законна лихва за забава за периода от 31.03.2020г. до 23.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Прави се искане за присъждане на разноски за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.
След отговора на исковата молба и Разпореждане № 29073/22.02.2024г., с което съдът указва на ищеца да посочи дали поддържа заявения иск като има възможност да заяви оттегляне или отказ от иска изцяло или в една част.
Ищецът с молба с вх.№ 64541/27.02.2024г., заявява, че поддържа предявените искове.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили споразумение за разсрочване, като до настоящият момент ответницата е заплатила сумата в размер на 344,12 лева. Ищецът сочи, че остават неизплатени 1266,44 лева - главница, ведно със законната лихва, както и 101,49 лева - мораторна лихва и юрисконсултско възнаграждение.
2
С отговора на исковата молба А. Д. не оспорва исковите претенции. Предвид това моли съда да спре настоящето производство, тъй като зaявява, че процесните суми ще изплати, съгласно сключеното споразумение. Ищцата признава изцяло дължимостта на процесните суми.
Ищцата не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода по основания и размер.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на ищеца – „Директ“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Слатина”, ул.
“Николай Коперник” № 21, ет. 2, офис 3.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, предоставени от третото лице помагач, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:
Доказва се и не се спори, че ответникът А. М. Д., ЕГН: ********** е собственик на отопляем имот с адрес: гр. С – така по завещателно разпореждане – лист 41 от делото и удостоверение за наследници – лист 40 от делото. Доказва се, че сградата, в която се намира имотът е в режим на етажна собственост, и Етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила Договор с “Техем Сървисиз” ЕООД за доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътришно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Установи се, че за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. са съставяни индивидуални справки за отопление и топла вода.
От анализа на доказателствата се установява, че ответникът е сключил споразумение с ищеца, по силата на което се е задължил за плаща разсрочено на вноски от по 49,16 лева общото задължение в периода от 28.7.2023 година до 28.06.2026 година, от които са платени 49,16 лева на 28.7.2023 година.
Ищецът признава, че ответникът е платил общо от сумите по споразумението – 786,56 лева, като са останали неплатени – главница в размер на 983,34 лева за периода от 1.1.2020 година до 30.4.2022 година, като са платени сумите за дялово разпределение и лихва за забава – така в признание на ищеца в съдебно заседание на 6.11.2024 година.
По същество
В предмета на делото е включен осъдителен иск, предявен от кредитор за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за сумата от 1482,40лв., от които 1242,84лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.01.2020г. до м.04.2022г., както и суми отразени в изравнителни сметки №1022587671/30.09.2022г. за периода м.08.2021г, до м.04.2022г., 210,86лв. - законна лихва за забава от 05.03.2020г. до 23.02.2023г., както и 23,60лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2020г. до м.09.2021г. и 5,10лв. - законна лихва за забава за периода от 31.03.2020г. до 23.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетика регламентира, че продажбата 3 на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди.
Ищецът поддържа, че като собственик на процесния имот ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
С оглед на доказаното от фактическа страна и сторените от съда правни изводи се следва ответникът да бъде осъден да плати сумата от 983,34 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща цена на доставена топлинна енергия.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковите претенции на ищеца се дължат разноски за заповедното и исковото производство, съобразно уважения размер. Доколкото исковата претенция е уважена частично на ищеца се дължат разноски съобразно уважения размер на иска на стойност от общо сторените – за заплатена държавна такса 200,00 лева и юрисконсултско възнаграждение – 150,00 лева – сумата от 232,17 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3, и ал.8 от ГПК, съдът
Разпечатката съдържа 41 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7290fb7-c1ed-4b6d-ad90-ec205be35238