Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 22.12.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 634/2025
Вид
Решение № 338
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Перник, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500634 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 692/10.07.2025 г., постановено по гр. дело № 826/2025 г. по описа на Районен съд – Перник на основание чл. 79, ал. 1, пр. І-во и чл. 86, ал. 1 ЗЗД К. Б. Т., ЕГН:**********, адрес: *** е осъдена да заплати на Частно средно училище „Евлоги и Христо Г.еви“ ЕООД, ЕИК:204684252, с адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 224 сумите в размер на 300 лева, представляваща неизплатен дължим остатък от годишни такси за обучение по договор за обучение № 260/16.08.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 70 лева, начислени върху сумата от 300 лв. в периода от 06.06.2023 г. до 27.02.2025 г.; 2 850 лева, представляваща неизплатен дължим остатък от годишни такси за обучение по договор за обучение № 260/10.06.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 280 лева, начислени върху сумата от 2 850 лв. в периода от 06.06.2024 г. до 27.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба (27.02.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 1 044 лева – разноски по делото.

К. Б. Т. е подала въззивна жалба вх. на ПРС № 17319/23.07.2025 г., уточнена с жалби вх. № 20156/25.08.2025 г. – п.к. 22.08.2025 г. и вх. № 21555/05.09.2025 г.

Жалбоподателката твърди, че поради късно уведомяване била лишена от фактическа 1 възможност да присъства в съдебното заседание пред първата инстанция. Поддържа, че договорът с ЧСУ „Евлоги и Христо Г.еви” бил прекратен по взаимно съгласие (чл. 15, ал. 1, т. „а“ от договора) още през април, след разговори с принципала на училището. Не дължала такса за месец май (около 1200-1400 лв., но с жалбата вх. №21555/05.09.2025 г. уточнява, че сумата е около 900 лв.), тъй като детето вече не посещавало училището и било записано в друго учебно заведение, където били платени съответните такси. Оспорва присъдените разноски в размер на 1 044 лв., в каквато връзка твърди, че със съпруга й многократно предлагали извънсъдебно споразумение (преди и по време на делото), което им било отказвано. Счита, че делото било „натрапено“ и изкуствено оскъпено заради адвокатския хонорар, като спорът бил лесно разрешим чрез разговор. Ищецът действал с цел генериране на разноски, а не за бързо събиране на дълга. Оспорва да дължи заплащане за период, в който услугата по обучение не била реално получена и договорът бил фактически прекратен. Оспорва сумата от около 300 лв. за забава по съображения, че не била своевременно информирана за претендираните разлики в сумите.

Поради това, жалбоподателката моли окръжния съд да не се присъжда таксата за месец май и да се отменят изцяло разноските от 1 044 лв. Изразява готовност да преведе веднага сумата, която съдът определи като реален „неизплатен остатък“ (извън спорната такса за май и разноските) и моли за актуална банкова сметка.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Частно средно училище „Евлоги и Христо Г.еви“ ЕООД чрез адвокат Г. М. от САК е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да я остави без уважение, респективно да потвърди решението в обжалваната му част.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката редовно призована не се явява. Представлява се от пълномощникя й – съпругът й А.Т. който поддържа въззивната жалба. Въззиваемото Частно средно училище „Евлоги и Христо Г.еви“ ЕООД редовно призовано не изпраща представител, а чрез адвокат Г. М. е подало становище вх. № 7282/17.11.2025 г., с което поддържа отговора си на въззивната жалба. Моли окръжния съд да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и приложени към него доказателства за извършването им. Прави възражение за прекомреност на евентуално претендирани от жалбоподателката разноски.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба на Частно средно училище „Евлоги и Христо Г.еви“ ЕООД срещу К. Б. Т., с която молба се претендира 2 ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца, както следва: сумата от 300 лева, представляваща неизплатен дължим остатък от годишни такси за обучение по договор за обучение № 260/16.08.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 70 лева, начислени върху сумата от 300 лв. в периода от 06.06.2023 г. до 27.02.2025 г.; 2 850 лева, представляваща неизплатен дължим остатък от годишни такси за обучение по договор за обучение № 260/10.06.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 280 лева, начислени върху сумата от 2 850 лв. в периода от 06.06.2024 г. до 27.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 16.08.2022 г. с ответника сключила договор за обучение с № 260 за обучението на детето А.Т. за учебната 2022/2023 г., със срок от 15.09.2022 г. до 30.06.2023 г. На 10.06.2023 г. между същите страни, за обучението на същото дете, бил сключен нов договор за обучение № 260 за учебната 2023/2024 г., със срок от 15.09.2023 г. до 30.06.2024 г.

Детето било обучавано в училището през целия срок на договора. Ищецът изпълнил своите задължения, срещу които му се дължало възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договор за обучение № 260/16.08.2022 г. вр. чл. 52, т. 2 от Правилника за дейността на „ЧСУ Евлоги и Христо Г.еви“ ЕООД, дължимата годишна такса за обучението на детето през учебната 2022/2023 г. била в размер на 7 878 лв., платима на десет вноски със съответно посочени падежи. Признава, че по този договор ответникът заплатил общо 7 578 лв., като непогасена останала сумата от 300 лв. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от договор за обучение № 260/10.06.2023 г. вр. чл. 52, т. 2 от Правилника за дейността на „ЧСУ Евлоги и Христо Г.еви“ ЕООД, дължимата годишна такса за обучението на детето през учебната 2023/2024 г. била в общ размер на 9 600 лв. също платима на десет вноски. Отделно от тази сума ответникът дължал заплащането и на сумата от 250 лв. за такса „Учебни ресурси“ съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от договора. Признава, че по този договор ответникът заплатил общо 7 000 лв., като непогасена останала сумата от 2 850 лв. С оглед твърдяната забава, се претендира и обезщетение за същата в размер на законната лихва. Конкретните претенции са за 70 лв., начислени върху сумата от 300 лв. в периода от 06.06.2023 г. до 27.02.2025 г. (датата на исковата молба) по договора от 2022 г. и 280 лв., начислени върху сумата от 2850 лв. в периода от 06.06.2024 г. до 27.02.2025 г. (датата на исковата молба) по договора от 2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който признава сключването на договорите и обучаването на детето при ищеца, но до м. април 2024 г. включително, след което детето било напуснало училище по семейни причини. Твърди, че задълженията били погасявани съобразно указанията на ищеца. Била проведена среща и въпроса разликата над 7 000 лева до 9 600 лева останал неизяснен. В края на 2024 г. ответникът бил информиран от ищеца, че има непогасени задължения и била проведена среща, но конкретна договореност не била постигната. Счита, че може да се постигне споразумение.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в 3 императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо в обжалваната му част, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І-во и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а относно правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените в обжалваното решение изводи от фактическа страна. А въз основа на установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира така предявените от Частно средно училище „Евлоги и Христо Г.еви“ ЕООД срещу К. Б. Т. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

І-во и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изцяло основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в пълния им размер. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства и установените чрез тях факти и обстоятелства, поради което напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло и към тях.

С оглед възраженията по въззивната жалба на К. Б. Т., въззивният съд отбелязва и следното:

Неоснователно жалбоподателката възразява, че не била редовно призована поради късно уведомяване и поради това била лишена от възможността да присъства в съдебното заседание пред първата инстанция. Видно от приложената по делото разписка за връчване на призовка (л. 50), ответницата е редовна призована на 15.05.2025 г. за първото насрочено открито съдебно заседание на 29.05.2025 г. при спазване едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 ГПК, а за следващото съдебно заседание, проведено на 27.06.2025 г., същата е редовно призована на основание чл. 56, ал. 2 ГПК.

По същество на спора следва да се има предвид, че по делото е доказано, което не е и спорно между страните, наличието на валидно облигационно правоотношение между ищцовото частно училище и ответницата, възникнало въз основа на два договора за обучение на детето й А.Т. - съответно за учебната 2022/2023 г. и за учебната 2023/2024 г. като ответницата не оспорва и размера на дължимите по договорите такси за обучението.

Ответницата нито е направила твърдение, нито е представила доказателства за неизпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения, а същевременно по делото се установи, че ответницата не е изпълнила в цялост задълженията си за плащане на съответните суми, дължими за обучението на детето й в училището – макар да и е указано, че носи доказателствена тежест за това обстоятелство (с определение на районния съд от 4

25.04.2025 г.), ответницата не е представила доказателства за заплащането от нейна страна на други суми, извън посочените от ищеца в исковата му молба.

Необосновано е твърдението на жалбоподателката, че договорът за обучение за учебната 2023/2024 г. бил прекратен по взаимно съгласие и поради това не се дължала такса за месец май 2024 г. Освен че за проведени разговори между страните в тази насока не са ангажирани каквито и да било доказателства, следва да се има предвид, че прекратяването на договор по взаимно съгласие трябва да бъде изразено в писмена форма, след като самият договор е сключен в такава, а в случая ответницата не твърди и не представя писмено споразумение между страните за прекратяване на сключения между тях договор по взаимно съгласие. Видно е че ответницата е прекратила едностранно договора без да отправи писмено предизвестие към другата страна.