Решение № 569 от 02.05.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2536/2022
- Вид
- Решение № 569
- Подписан
- 02.05.2023
- В сила
- 08.07.2025
- Състав
- Таня Яворова Букова
Други актове по делото
- Протокол № 2256 от 14.12.2022 · Кръстина Любенова Димитрова
- Решение № 580 от 04.05.2023 · Таня Яворова Букова
- Решение № 1067 от 14.07.2023 · Таня Яворова Букова
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 569 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 569 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20225300102536 по описа за 2022 година
Ищецът Н. Д. И. с ЕГН **********, от гр. ******, ул. “*****“ № ***, вх. „**“, ет. **, ап. *, представляван от пълномощника му адвокат В. И.-С. твърди по време на брака му с П. Б.Б., прекратен през **** г., за нужди на семейството сключили като солидарни длъжници - заематели с „*****“ АД /понастоящем „******“ АД/ договор за кредит № ***** г. за сумата от 33 000 лева, обезпечен с договорна ипотека върху собствения им недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, находящ се в гр. ****, ул. „******“ № *, ет. *, ап. *, с част от средствата по който са погасени задълженията по договор за заем за текущо потребление, сключен от ищеца през 2003 г. с „*******“ ЕАД.
На 06.03.2008 г. ищецът сключил с последното договор за заем за сумата от 40 000 лв., с част от които на 24.03.2008 г. погасил предсрочно остатъчния дълг по Договор № ***** г. в размер на 20 625 лв. /съставляващи 51,65% от получените заемни средства по договора за кредит от 06.03.2008 г./, към който момент по него бил направил вноски за главница, лихви и такси в общ размер на 22 733.42 лв., като след 06.03.2008 г. само той погасявал задълженията по договора за кредит от 06.03.2008 г.
На 25.09.2012 г. ищецът сключил договор за кредит за текущо потребление с „*****“ ЕАД за сумата от 40 000 лв., с част от които на 25.09.2012 г. погасил остатъчния дълг по договора за кредит от 06.03.2008 г. в общ размер на 26 454.61 лв.
От посочената сума 51,56%, равняващи се на 13 640 лв. представляват плащане на 1 лихва и главница на рефинансирания с договора за кредит от 06.03.2008 г. заем от „****“ АД, при което остатъкът по последния след направените погашения през периода 06.03.2008 г. – 25.09.2012 г. възлиза на 13 229.41 лв., равняващи се на 33,07% от дълга по договора за кредит от 25.09.2012 г.
Остатъкът по последния в размер на 27 819.41 лв. бил погасен предсрочно на 25.09.2015 г. със заемни средства получени по договор за кредит за сумата от 50 000 лв., сключен с „*****А“ ЕАД на 25.03.2015 г., към който момент по договора за кредит от 25.09.2012 г. били погасени общо 15 858 лв., от които 33,07% или 5244.24 лв. представляват плащане на лихви и главница на рефинансирания с договора за кредит от 06.03.2008 г. договор за заем № ****** г. Същевременно с платените вноски по главницата за периода 25.09.2012 г. – 2.03.2015 г. в общ размер на 12 180.59 лв. 33,07 % или 4028.55 лв.съставляват плащане по главницата по Договор № ***** г., при което остатъкът по него към 25.03.2015 г. възлиза на 9200.86 лв., което представлява 18,40% от дълга по договора за кредит от 25.03.2015 г.
Дългът по него бил погасен предсрочно на 18.10.2019 г. със сума в размер на 31 556.83 лв., към който момент от 25.03.2015 г. по него били платени общо 64 136.24 лв., от които 18,40% или 11 801.07 лв. представляват плащане на задължения по Договор за кредит № ***** г.
Или за времето от 18.04.2004 г. до 18.10.2019 г. по Договор № ***** г. са направени плащания за банкови такси, лихви и главница в общ размер на 53 418.73 лв., от които : 22 733.42 лв. към „****“ АД; 13 640 лв. чрез „*****“ ЕАД по договор за кредит от 06.03.2008 г.; 5 244 лв. чрез „*****“ ЕАД по договор за кредит от 25.09.2012 г. и 11 801.07 лв. чрез „*****“ ЕАД по договор за кредит от 25.03.2015 г.
Кредитното задължение към „****“ АД, по отношение на което ищецът и ответницата са солидарни длъжници, към 18.10.2019 г. е в размер на 53 418.73 лв., поради което ответницата отговоря за него до размер на ½ ид. ч., възлизаща на 26 709.37 лв., като с оглед на трайната съдебна практика, че когато един кредит е погасен чрез теглене на друг кредит се счита, че кредитът е изплатен с изплащането на рефинансиращия кредит, то следва да се приеме, че с плащането на дълга по договора за кредит от 25.03.2015 г. окончателно е погасен и дългът по Договор № ****** г. Ето защо и тъй като ответницата по никакъв начин не е участвала в погасяването на дълга по последния ищецът моли съда да я осъди да му заплати разликата, надвишаваща неговата част от общия дълг, равняваща се на ½ или 26 709.37 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.06.2020 г., до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Регресен иск с правно основание чл. 127, ал. 2, изр. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответницата П. Б. Б. с ЕГН **********, от гр. ****, ул. “****“ № ***, ет. *, ап.
2
**, представлявана от адвокат М. Т., не оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи, чийто брак прекратен с решение постановено по гр. д. № 219 по описа на Районен съд – ***** за 2017 г., влязло в сила на **** г., но оспорва предявения иск, тъй като : получените заемни средства не са използвани за задоволяване нужди на семейството; договорите за кредит от 10.04.2003 г., от 06.03.2008 г., от 25.09.2012 г. и от 25.03.2015 г. са сключени между „*****“ ЕАД и ищеца, последният е усвоявал сумите по тях по своя разплащателна сметка, разходвал ги е както намери за добре, включително е ползвал финансиране чрез овърдрафт кредити, кредитни карти и други финансови инструменти без знание на ответницата и нейно съгласие, тези кредити не са целеви – за погасяване на дълга по Договор № ****** г., а последният не е погасен изцяло с последващо рефинансиране по преценка на ищеца като кредитополучател – според получената от ответницата информация през 2005 г. със средства от друг изгоден кредит ищецът е погасил дълга към „****“ АД и ипотеката върху имота – СИО е заличена; частта от заема към „****“ АД, издължена по време на брака чрез вноски по кредитна сметка или чрез рефинансиране като поето за задоволяване на нужди на семейството солидарно задължение по закон е неделимо и е платено с общи семейни средства независимо от формалното титулярство на съпрузите по правените вноски, с оглед на което никой от съпрузите няма своя част от дълга по смисъла на чл. 127 ЗЗД, съответно иск срещу другия за надплатеното – в този смисъл е ирелевантно към спора твърдението на ищеца, че по време на брака единствено и само той е погасявал кредитните вноски; тъй като искът е по чл. 127 ЗЗД ирелевантен е и въпросът кой от двамата бивши съпрузи е получавал по-висок доход, но въпреки това невярно е твърдението на ищеца, че ответницата по никакъв начин не е участвала в погасяване на изтегления кредит от „******* ****“ АД, тъй като по време на брака тя е работила по трудови правоотношения, по граждански договори като преводач в чужбина, отгледала е двете си деца, полагала е грижи за домакинството, участвала е в задоволяване на нуждите на семейството, поради което моли съда да го отхвърли. В случай на пълното му или частично уважаване ответницата моли да бъде извършено прихващане на вземането й срещу ищеца за връщане на преведена му от нея по банкова сметка с IBAN : ******* сума в размер на 1 600 лева при липса на основание, намиращо своето правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД срещу задължението ѝ, предмет на настоящото дело. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Страните не спорят, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че : с решение № 17/26.07.2017 г. постановено от Районен съд – ***** по гр. д. № 219/2017 г., влязло в сила на **** г., е прекратен сключеният помежду им на ****** г. граждански брак, по време на който – на ****** г., ищецът е сключил с 3
„*****“ АД Договор за кредит за текущо потребление, по който банката, в качеството на кредитор, му е отпуснала кредит за текущо потребление в размер на 26 800 лв. със срок за издължаване 84 месеца, с част от средствата по който е закупено и семейното им жилище, съставляващо апартамент № *, на петия етаж в жилищна сграда с административен адрес – гр. *****, ул. „*****“ № *, като сделката е сключена във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **, рег. № ***, дело № *****г. на Е. К. - Нотариус рег. № **** по Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – *****, в който като продажна цена на жилището е посочена сумата от 18 752 лева.
В случая, обаче, ищецът основава иска си на последващ договор за кредит, наименуван : „Договор за кредит № ****** г.“, по който твърди страни да са той и бившата му съпруга, от една страна, в качеството им на солидарни длъжници и от друга – третото лице „****“ АД, препис на който документ не е приет като доказателство по делото, тъй като не само ищецът, но и банката, чието наименование понастоящем е „**********“ АД, не разполагат с такъв видно от изпратеното от последното писмо изх. № 0890-49-004380/25.01.2021 г., в което е посочено, че задълженията по Договор за кредит № ****** г. са погасени през 2008 г., както и е изтекъл срокът на съхранение на договора съгласно Наредба за съхранение на кредитни досиета.
Съдържанието на този договор, обаче, е възпроизведено в приетия като доказателство заверен препис на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***от *** г. на К. Д. – Нотариус рег. № ***по Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – *****, видно от който на *****г. в кантората на нотариуса са се явили К.
Г. П. в качеството на директор на „****“ АД – филиал *****и пълномощник на законните представители на банката, последната в качеството ю на заемодател – кредитор, от една страна и от друга – Н. Д. И. в качеството му на кредитополучател и съпругата му П. Б. Б.-И., в качеството на солидарен длъжник, които заявили че сключват следния договор : „1. „****“ АД … отпуска на Н. … И. и съпругата му П. … Б.-И. кредит за рефинансиране, ремонт и реконструкция в размер на 33 000 /…/ лв. със заплащане на лихва в размер на основен лихвен процент плюс 5.05 /…/ пункта годишно, което към момента е 8.88% /…/ със срок на погасяване 10 /…/ години, която сума заемателите – длъжници ще изплатят чрез месечни погасителни вноски в размери и срокове съгласно сключения Договор за кредит № *** от *****г., като неплащането на която и да е вноска прави изискуемо цялото вземане. 2. За обезпечаване на вземането – главница, лихви, такси, комисионни и разноски Н. … И. и съпругата му П.
…Б.-И. учредяват в полза на „****“ АД …ипотека върху следния собствен недвижим имот, представляващ апартамент № *** /…/, находящ се в гр. ****, ул. „**** № * /…/ … ведно с прилежащото му избено помещение № * със светла площ 5.53 /…/ кв. м. …“ 4
Разглежданият нотариален акт е официален документ, тъй като е издаден от длъжностно лице – нотариус, по определени в закона – чл. 569 и сл. ГПК, форма и ред, поради което съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК съставлява доказателство за изявленията пред съставителя и за извършените от и пред него действия. Със същата доказателствена сила според чл. 183, ал. 1 ГПК се ползва и приетият като доказателство по делото заверен препис на коментирания нотариален акт, поради което въз основа на него съдът приема за установено, че на ***** г. ответницата е заявила пред Нотариус рег. № ****– К. Д., с район на действие – Районен съд - *****, че заедно със съпруга Н. И. са солидарни длъжници по сключен на **** г. с „****“ АД Договор за кредит № **** за сумата от 33 000 за рефинансиране, ремонт и реконструкция, със срок на погасяване – 10 години, а от тук и че е страна по него.
Така по силата на договора за кредит между страните е възникнала солидарна отговорност спрямо банката за връщане на предоставения заем чрез месечни погасителни вноски в размери и срокове съгласно погасителен план в срок от 10 години, т. е. до **** г.
Съобразно чл. 25, ал. 2 от действащия към датата на сключване на договора за кредит с „****“ АД Семеен кодекс за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Според трайната съдебна практика така регламентираната презумпция за равна задълженост може да бъде оборена, като в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна /решение № 211 от 23.07.2013 г. та НЩК, VІ г. о. по гр. д. № 177 от 2011 г.; решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС, ІV. г. о. по гр. д. № 7488 от 2013 г.
Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ae31794-8601-4dac-ba5d-237164abd34e