Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 14.10.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 102/2025
Вид
Решение № 165
Подписан
14.10.2025
В сила
10.06.2026
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.45 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.52 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Бургас, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500102 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 4942/12.08.24г. на ЯОС от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори В. И. и В. М., чрез ю.к. З.Т., против решение № 106/10.07.24г., поправено с решение № 20/10.02.2025г. и двете по гр.д.№ 20232300100271/2023г. на ЯОС, в частта, с която са уважени предявените от М. Н. Н., ЕГН: ********** от с. Л., обл. Я., ул. “С. п.“ № *, М. А. Н., ЕГН: ********** от с. У., обл. Х., ул. “И. В.“ № ** и С. А.

Н., ЕГН ********** от с. Л., обл. Я., ул. “Г.“ № **, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и въззивното дружество е осъдено да заплати на всяка от въззиваемите по тази въззивна жалба обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на тяхната майка И. Я. Н., настъпила в резултат от ПТП на **.**.**** г. на Републикански път I7, км.271 + 213, при разклона за с. Тенево, обл. Ямбол, за размера над 80 000лв. за всяка от тях, до присъдения размер от 120 000лв. за всяка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.12.2022год. до 1 окончателното изплащане и извършените по делото разноски. Заявява, че в горните части решението не е правилно. Счита присъденото обезщетение за прекомерно и несъобразено с принципа на справедливост. Излага подробни аргументи в тази връзка. Оспорва размера на приетото от съда съпричиняване и поддържа по-голям принос на пострадалото лице за претърпените неимуществени вреди. Поради липса на поставен предпазен колан, релевира причиняване на вредоносния резултат от саМ. пътничка и оспорва изцяло дължимостта на обезщетение. Също така се позовава на събраните гласни доказателства, ангажирани от самите въззиваеми, които сочат, че С. Н. и М. Н. се били установили да живеят в чужбина, следователно между тях и починалата не е съществувал този контакт, който се твърди в исковата молба.

Твърди и че отношенията между М. Н. и починалата били по-скоро епизодични, понеже и двете работели помесечно в чужбина. Излага и други аргументи за намаляване на определените от окръжния съд обезщетения.

Оспорва и присъждането на законна лихва върху обезщетенията. Заявява, че с поканата до Застрахователя ищците не са уточнили механизма на ПТП и причините за настъпилия летален изход за И. Н. Също така се позовава на разпоредбата на чл. 380 КЗ. Моли за решение в горния смисъл. Претендира присъждане на разноски.

По делото е депозирана и частна жалба вх.№ 7693/31.12.2024г. на ЯОС от ЗК „Лев инс“ АД, против Определение № 671/27.11.2024г. по гр.д.

№ 271/2023г. на ЯОС, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното решение по реда на чл.248 ГПК в частта по разноските. Твърди, че присъденото на процесуалния представител на въззиваемите адвокатско възнаграждение е прекомерно. Излага аргументи и моли да бъде намалено.

По делото е депозиран отговор и насрещна въззивна жалба вх.№ 4994/13.08.24г. на ЯОС от М. Н. Н., М. А. Н. и С. А. Н., чрез процесуалния им представител адв. Н.Д., със служебен адрес: гр. С., пл. „П.“ № *, както и отговор вх.№ 403/21.01.25г. на ЯОС на депозираната и описана по-горе частна жалба на застрахователя против определението на ЯОС относно изменение на постановеното решение в частта по разноските.

Постановеното решение № 106/10.07.24г., поправено с решение № 20/10.02.2025г. и двете по гр.д.№ 20232300100271/2023г. на ЯОС се обжалва 2 в частта, с която са отхвърлени предявените искове против ЗК „Лев инс“ АД, за размера над присъдените обезщетения за неимуществени вреди от 120 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2022г., до окончателното изплащане на сумите, до размера от 150 000лв., ведно със законните последици.

Твърди се, че съдът необосновано и неправилно е постановил отхвърлително решение в горните части. Считат определените обезщетения за претърпени неимуществени вреди за несправедливи. Позовават се на аргумент, че възрастта на починалото лице не може да представлява самостоятелно основание за определяне на обезщетението. Излагат и други защитни доводи.

В останалата част се поддържа правилност на постановеното решение № 106/10.07.24г., поправено с решение № 20/10.02.2025г. и двете по гр.д.№ 20232300100271/2023г. на ЯОС, както и на обжалваното определение № 671/27.11.2024г. по гр.д.№ 271/2023г. на ЯОС. Претендират разноски.

Въззиваемото ЗК „Лев Инс“ АД оспорва насрещната въззивна жалба.

Моли за потвърждаване на решението в съответните им горните части.

Третото лице-помагач - Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.

София не ангажира становище по въззивните жалби.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 и чл.263 ГПК от легитимирани лица, против актове, подлежащи на въззивен контрол, пред функционално компетентната инстанция и са допустими.

Предявените искове пред БОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Пред настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства.

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от М. Н. Н., М. А. Н. и С. А. Н., чрез адв. Н. Д. и адв. Ж. Т., против ЗК „Лев инс“ АД, с искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200 000лв., предявени като частични от по 300 000лв., за всяка от ищците, ведно със законната лихва върху трите обезщетения, считано от датата на депозиране на извънсъдебната покана до Застрахователя 18.11.2022г., до деня, следващ изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ - 12.12.2022г., 3 както и лихва от 12.12.2022г. съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ до окончателното изплащане на главниците. Разноски се претендират за адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззивницитеищци по реда на чл.38 ЗА.

Твърди се, че на **.**.**** г., около 7.10ч. сутринта на Републикански път I – 7 на 271 + 213км., при разклона на с. Тенево, обл. Ямбол, е извършено ПТП. Водачът на л.а.“Опел“, модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА, Н. И. Н., ЕГН **********, управлявал МПС, застраховано към датата на събитието при ответното дружество със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите. При нарушение на ЗДвП, возилото се движело със скорост, несъобразена с пътната обстановка. Въпреки поставени забранителни знаци, водачът навлязъл в лентата за насрещно движение и в затворен пътен участък.

Така самокатастрофирал, като се блъснал в натрупани инертни материали.

Безспорно е, че в лекия автомобил пътували неговият внук – на предна дясна седалка до водача и съпругата му – И. Я. Н. – на задната седалка. В резултат от катастрофата Н. получила травми, несъвместими с живота и починала на място.

Трите ищци твърдят, че настъпилото ПТП е виновно и противоправно причинено от водача на лекия автомобил. Твърдят, че като дъщери на И. Н. претърпели нематериални вреди, изразяващи се в душевни страдания, мъка, емоционални и психически травми, неудобства и притеснения. Считат загубата на **-годишната си майка за едно от най-тежките събития в живота си, свързано със загубата на родител, приятел, опора и съветник. Заявяват, че била стожер на семейството, на когото винаги разчитали и поддържали много близки отношения. Окачествяват починалата като изключителен човек, жизнена, всеотдайна, грижовна, дейна, с чувство за хумор, със способност да разреши с лекота всеки проблем в семейството.

Поддържат, че преди инцидента и трите били силни, борбени, активни и се чувствали щастливи. След това се променили – станали уязвими, неуверени, несигурни, затворили се в себе си, започнали да избягват контакти с околните, с постоянни мисли дали семейството им някога ще успее да преодолее загубата на своя „пътеводител в живота“. Твърдят, че ищцата С. Н. продължава да живее в семейния дом, където всички били отгледани и между нея и починалата съществувала много силна връзка, която увеличава 4 интензитета на търпените болки и страдания. При така описаното молят страданията им да бъдат възмездени, като бъдат присъдени посочените погоре обезщетения. Ангажират доказателства.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, ЗК „Лев инс“ АД оспорва исковете. Признава наличието на застрахователно правоотношение към датата на инцидента за л.а.“Опел“, модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА, причинил ПТП-то. Въпреки това твърди, че не е спазен редът по чл. 380 и сл. от КЗ, поради непредставяне на изискуемите документи, на основание които Застрахователят може да изплати обезщетение. На следващо място оспорва съществуването на толкова близка връзка между ищците и починалата им майка, като въвежда множество правозащитни възражения. Твърди, че ищците имат свои семейства и низходящи и са живели свой собствен живот. Позовава се на съпричиняване от страна на починалата, поради неспазване на вмененото й задължение да пътува с поставен предпазен колен. Оспорва и размерите на претендираните обезщетения, като прекомерни и несъобразени с икономическите условия в страната към датата на събитието.

С отговора срещу исковата молба е въведено искане за конституиране на трето лице – помагач на Застрахователя – Агенция „Пътна Инфраструктура“ – София, което е удовлетворено от съда.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № ВG/22/121003421104, между застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а.“Опел“, модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА.

Също така е безспорно, че на **.**.**** г., през есенния период около 07:10ч. сутринта, в тъмната част на денонощието, на Републикански път I - 7 на 271+213 км при разклона за с. Тенево, обл. Ямбол, при включени фарове, застрахованият при ответника водач, управлявал л.а.“Опел“, модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА по прав участък от пътя, при суха пътна настилка, като видимостта на автомобила се реализирала от зоната на осветеност на фаровете. От механизма на ПТП-то вещото лице по назначената САТЕ е направило заключение, че движението се осъществявало при включени къси светлини на фаровете. При приближаване на кръстовището на път I - 7 с 5 разклона за с. Симеонов и с. Тенево, автомобилът навлязъл в ремонтиран участък на пътя, надлежно сигнализиран, при спазване на всички нормативни изисквания, на достатъчно голямо разстояние преди кръстовището. Съгласно указанията на пътните знаци, навлизането по път I – 7 и продължаване на движението направо след кръстовището било забранено. Въпреки това водачът на л.а. „Опел“ модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА продължил движение по път I – 7 направо към гр. Ямбол, преминал зад бариера с поставени забранителни знаци С3.1, С16 и В2, всеки от тях указващ забрана за навлизане на пътното платно и преминаване и така, след рязко извиване на волана, преминал през купчина фрезован асфалт, впоследствие през втора купчина инертна маса. Всичко описано довело до преобръщане на автомобила, при което пасажерката на задната седалка – И. Н. изпаднала от колата и получила множество травми, довели до незабавната й смърт на местопроизшествието.

Горната фактическа обстановка е установена между страните.

Решението е влязло в сила в необжалваната от Застрахователя част, с която на всяка от ищците е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на майка им в размер на по 80 000лв., ведно с лихвата върху горните главници така, както е описано по решението. Ето защо следва обоснован извод, че с оглед обема на въззивното обжалване, със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по исковете по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди, в резултат от ПТП на **.**.**** г. около 07.10ч. на Републикански път I - 7 на 271+213 км при разклона за с. Тенево, обл. Ямбол, причинени от застрахован при въззиваемото дружество водач на „Опел“ модел „Астра“ с рег.№ У 5405 ВА.