Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12060 от 12.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2974/2023
Вид
Определение № 12060
Подписан
12.10.2023
В сила
12.10.2023
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12060 гр. София, 12.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

В.ия Недева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502974 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А.ЗА С.НА В.” ЕАД срещу разпореждане № 68154/02.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 12859/2023 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д.Ж.В..

В жалбата се излага възражение срещу извода на заповедния съд за нередовност на заявлението и неизпълнение от заявителя на указанието за посочване на датата, на която е отправено искането от кредитора към поръчителя за изпълнение, дадено с оглед преценката на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че в случая изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е относимо, тъй като заявлението е подадено срещу основния длъжник. Сочи, че доколкото в случая поръчителят е изпълнил едно чуждо задължение, като е имало правен интерес за това, суброгирал се е в правата на удовлетворения кредитор, впоследствие е прехвърлил вземането си на „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, последната е насочила претенцията си само и единствено срещу кредитополучателя.

Жалбоподателят поддържа, че подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност и са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 12859/202 3 г. на Софийски районен съд е образувано /след изпращането му подсъдност от РС-Русе/ по заявление на „А.ЗА С.НА В.” ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ПК срещу Д.Ж.В. за следните суми: сумата 534,32 лв., представляваща платена главница на „Кредисимо” ЕАД във връзка с договор за 1 потребителски кредит № 2294351; сумата 28,54 лв.– възнаградителна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 20.11.2021 г. във връзка с договор а потребителски кредит № 2294351; сумата 103,99 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.06.2021 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

В заявлението е посочено, че паричното вземане е за задължение от договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „А.Т. ЕООД , като впоследствие вземането по договора било прехвърлено от „А.Т. ЕООД в полза на „А.ЗА С.НА В.” АЕД. В графата „Обстоятелства, от които произтича вземането” е посочено, че между „Кредисимо” ЕАД и длъжника Д.Ж. е сключен договор за потребителски кредит № 2294351. Посочено е също, че между „А.Т. ЕООД и длъжника е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „А.Т. ЕООД и „Кредисимо” АД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит. Посочено е, че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за потребителски кредит, това задължение било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „А.Т. ЕООД, но кредитополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

С договор за цесия от 01.02.2022 г. вземането на „А.Т. ЕООД, произтичащо от договора за предоставяне на поръчителство, било прехвърлено на заявителя „А.ЗА С.НА В.” ЕАД.

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит № 2294351 от 09.10.2020 г., сключен между „Кредисимо” ЕАД и длъжника Д.Ж. В., ведно с приложение към него, за предоставяне на кредит в размер на 1100 лв. и срок на погасяване 13 месеца съгласно погасителен план, при посочен лихвен процент 18,09% и ГПР 19,67%., с месечна погасителна вноска в размер на 93,81 лв., като общата дължима от кредитополучателя по договора сума, включваща главница и договорни лихви, възлиза на сумата 1219,53 лв., В чл.

4, ал. 1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва в определения срок да предостави на кредитодателя банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо” юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като във втория случай срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни.

Представен е договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2020 г., сключен между „А.Т. ЕООД и длъжника Д.В., с който поръчителят „А.Т. ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо”, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо” солидарно с потребителя за всички задължения на последния по сключения между тях договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 1 от този договор потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит съгласно Приложение № 2

1. В представеното Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението на поръчителя е в размер на 78,10 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит.

Представен е и договор за поръчителство от 09.10.2020 г., сключен между „Кредисимо” ЕАД и „А.Т. ЕООД, с който поръчителят „А.Т. ЕООД се задължава да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения по горепосочения договор за потребителски кредит.

С разпореждане от 21.03.2023 г. на заповедния съд заявлението е оставено без движение с указание да заявителя в 3 – дневен срок да конкретизира твърденията си във връзка с датата, на която е отправено искане от кредитодателя към поръчителя за заплащане на дълга и датата, на която е последният е изпълнил задължението си. В молба от 03.04.2023 г. заявителят е посочил, че подаденото заявление отговаря на изискването на чл. 410, ал. 2 от ГПК и същият няма задължение да предоставя допълнителни данни за определяне на размера на претендираните вземания. С разпореждане от 06.04.2023 г. съдът отново е оставил заявлението без движение с идентични указания, в отговор на което заявителят е подал на 18.04.2023 г. молба, в която отново заявява, че е изпълнил изискването на чл. 410, ал. 2 от ГПК относно редовността на заявлението.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил изцяло заявлението с мотив, че същото не отговаря на законовите изисквания и дадените указания не са изпълнени от заявителя.

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 и 2 от ГПК, т.е. редовността на заявлението включва конкретно изложение на на обстоятелствата, на които се основава претендираното вземане. Това означава, че заявителят трябва да посочи в заявлението фактите от значение за възникване, съществуване и изискуемостта на вземането. Изложението на обтоятелствата, на които вземането се основава, следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да направи информиран избор дали да се противопростави на претендираното вземане или да не го оспорва. Ако заявлението не отговаря на тези изисквания, същото подлежи на отхвърляне – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

В заповедното производство съдът служебно проверява дали искането противоречи на закона и добрите нрави съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК, както и дали искането се основава на неравноправни каузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Настоящият състав намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд със заявление по чл. 410 ГПК съгласно утвърдения образец, претендирание със заявлението вземания не са индивидуализирани по достатъчна степен по 3 основание и размер.

В случая в заявлението е посочено, че претендираното вземане за главница представлява платена главница на “Кредисимо” във връзка с договор за потребителски кредит № 2294351. Посочено е, че това вземане представлява задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „А.Т. ЕООД, който впоследствие е прехвърлил вземането си на заявителя „А.ЗА С.НА В.” ЕАД. Посочено е, че задължението на кредитополучателя по договора за кредит е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „А.Т. ЕООД и кредитополучателят не е възстановил платената сума по този договор на поръчителя. Така от съдържанието на заявлението и представените към него писмени доказателства става ясно, че между длъжника и „Кредисимо” ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит, във връзка с изпълнението на задълженията по който е бил сключен договор за поръчителство с „А.Т. ЕООД. В договора за поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя, дължимо от кредитополучателя, за обезпечаването на задълженията по последния по потребителския договор от страна на поръчителя, което възнаграждение е определено в приложение към договора за поръчителство като месечна сума, дължима в периода на действие на договора за кредит.

Следователно, длъжникът е поел от една страна задължение по сключения от него с „Кредисимо” ЕАД договор за кредит – да върне заетата сума ведно с възнаградителна лихва съгласно погасителен план, а от друга – да заплати на поръчителя „А.Т. ЕООД възнаграждение за поръчителството на последния по сключения между тях договор за поръчителство.

Двата договора безспорно са свързани, тъй като поръчителството обезпечава изпълнението на задълженията на длъжника по договора за кредит. Независимо от тази обвързаност, произтичаща от самото естество на поръчителството, в случая поетите от длъжника с всеки от двата договора имат различно основание – с договора за кредит кредитополучателят е поел задължение за връщане на заетата сума, а с договора за поръчителство – да заплати на поръчителя уговореното възнаграждение за обезпечаването на задълженията по кредита.

От заявлението не става ясно какво представлява претендираната от заявителя /като цесионер на вземането на „А.Т. ЕООД/ сума за главница – дали тази сума представлява неплетените от длъжника-кредитополучател погасителни вноски по договора за кредит, сключен с „Кредисимо” ЕАД, които са заплатени от поръчителя „А.Т. ЕООД и последният упражнява правата по чл. 143 от ЗЗД, или заявената сума представлява дължимото от кредитополучателя на поръчителя възнаграждение за поръчителството, задължението за заплащането на каквото възнаграждение той е поел с договора за поръчителство.

Същевременно размерът на претендираната със заявлението сума не съответства нито на общия размер на дължимите погасителни вноски за главница по договора за кредит, нито на общия размер на дължимите на поръчителя месечни вноски за уговореното в договора за поръчителство възнаграждение, дължимо за срока на действие на договора за кредит, нито на общия размер на вземанията за неплатени вноски по кредита и за вноските за 4 възнаграждение на поръчителя. Не е посочено също кои вноски /от погасителните вноски по кредита, респективно от вноските за възнаграждение за поръчителството на „А.Т. ЕООД/ не са заплатени от длъжника. При това положение и след като в заявлението не е посочено ясно от какво произтича претендираното вземане, е налице липса на индивидиуализация на същото по основание и размер.

С оглед основната цел на производството по чл. 410 от ГПК да се провери дали вземането е спорно, липсата на индивидуализация в заявлението на претендираните отделни вземания осуетяват възможността на длъжника да прецени дали да подаде възражение, което ще доведе до образуване на исков процес, както и индивидуализиране на вземането в рамките на бъдещия исков процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие за допустимост. В резултат на горепосочените нередовности на заявлението длъжникът е лишен от възможността да прецени дали да оспори или не твърдяното задължение, както по основание, така и по размер, при което целта на заповедното производство длъжникът да може да прецени дали да изпълни доброволно заповедта или да оспори вземането се осуетява. В случая липсата на достатъчна индивидуализация на заявеното вземане по основание прави невъзможна и дължимата от заповедния съд преценка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК