Решение № 5176 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5176 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

В.ия М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502974 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20119691 от 19.05.2021 г. по гр. д. № 49663/2019 г. Софийски ят районен съд е осъдил В. П. П. да заплати на М. В. Й. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 10 000 лева. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска.

Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника В. П. П. като неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат възражения срещу извода на районния съд, че ответникът е „написал и казал” думи при разглеждане на гр.д. № 56367/2018 г. на СРС, които са „неверни и могат да накърнят доброто име на ищцата в обществото”. В тази връзка въззивникът сочи, че по посоченото гражданско дело той не е писал и казвал думи или твърдения, които са неверни, а това дело не е било разгледано по същество и по него не са събирани доказателства за установяване твърденията на страните. Счита за недоказано и причиняването на твърдението от ищцата неимуществени вреди, както и причинната връзка между такива вреди и действията, респ. думите на ответника. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск.

1

С писмения си отговор въззиваемата М. Й. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че в производството по гр.д. №.

56367/2018 г. а СРС и по гр.д. № 10702/2019 г. на СГС ответникът е разпространил публично клеветнически твърдения и неверни позорни обстоятелства за наличието на психично заболяване на ищцата, с което той е целял да създаде у съда и социалните служители погрешното и невярно убеждение относно нейните родителски качества и способността й да се грижи за детето. Безспорно било доказано, че вследствие написаното от ответника в документите по посоченото дело ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството й, унижение, емоционална болка и страдание, както и наличието на причинно-следствена връзка между тези вреди и поведението на ответника.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от М. В. Й. срещу В. П.

П. иск за заплащане на сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на разпространяването от ответника на позорни клеветнически обстоятелства и обиди в производството по гр.д. № 56367/2018 г. на СРС, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с решение по гр.д. № 30580/2017 г. на СРС. Сочи се, че след прекратяване на брака ответникът предявил срещу ищцата иск с правно основание чл. 127 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете К.В. П., по който иск било образувано гр.д. № 56367/2018 г. на СРС. В това производство ищцата също предявила иск за предоставяне на нея на родителските права върху детето.

Твърди се, че в това производство ответникът депозирал пред съда документи, в които потвърдил и разгласил клеветнически твърдения и позорни обстоятелства относно ищцата, които накърняват честта и достойнството й, и я злепоставят пред обществото. Твърдените в исковата молба клеветническите твърдения на ответника са посочени в обстоятелствената част чрез цитиране на отделни твърдения на същия, изложени в подадената от него искова молба по посоченото гр.д. № 30580/2017 г. на СРС, именно: че майката имала проблеми, свързани със страхове и подозрения, че е следена; майката имала проблеми с циклично проявление и следва да се лекува, за да гледа децата си; през м. юли 2018 г. по настояване на майката, която твърдяла, че „я преследва бялата мафия в Англия”, ответникът пристигнал във Великобритания и й помогнал да се прибере с двете си деца в България; майката не работела изобщо след раждането на К. вече 11 години и нямала намерение да го прави; детето се прибрало в България по настояване на майката, страдаща от мании за преследване.

Ищцата твърди също, че в подадената частна жалба срещу определение от 25.02.2019 г. по същото дело ответникът продължил да разгласява същите неверни клеветнически обстоятелства свързани със здравословното състояние на ищцата и с причината за 2 пристигането й в България. Сочи, че такива клеветнически неверни и позорни обстоятелства ответникът продължавал да разгласява пред съда и пред служителите на ДСП „Красно село”, отразени в изготвения по делото социален доклад. В този социален доклад ответникът съобщил на социалните служители, че в средата на 2013 г. ищцата била приета на лечение в Дания с диагноза „параноидна шизофрения”, както и че тя е дългосрочно безработна и фактически е загубила трудовите си навици. Ищцата твърди, че всички тези изложени от ответника твърдения не отговарят на истината. Поддържа, че ответникът умишлено и тенденциозно е използвал многократно неверните клеветнически твърдения, за да заблуди съда и социалните служители за наличието на сериозно психично заболяване на ищцата и свързаната с него невъзможност да се грижи за децата си. Същият разпространявал тези неверни клеветнически обстоятелства с цел злепоставянето и уронването на авторитета на ищцата като човек и като майка, за да формира у съда убеждението, че той е по-подходящият родител, на когото следва да бъде предоставено упражняването на родителските права относно малолетното дете. Ищцата твърди, че разпространените от ответника неверни клеветнически твърдения и позорни обстоятелства са й причинили неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка и страдание, уронване на честта и достойнството, злепоставяне пред обществото, близки, колеги и приятели, пораждане на съмнение у тях относно психичното здраве на ищцата и способността й да се грижи за отглеждането и възпитанието на децата си, в резултат което ищцата се чувствала унизена, наранена и изоставена.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага възражение за липса на предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Поддържа, че не е налице негово действие или бездействие, което виновно да е причинило вреди на ищцата. Сочи, че в производството по посоченото брачно дело не са обсъждани твърденията на страните и представените доказателства, тъй като делото е прекратено и не е разглеждано по същество, поради което тези твърдения и свързаните с тях доказателства не са станали достояние на обществото. Оспорва да е излагал по делото обидни, позорни или клеветнически неверни факти относно ищцата, както и да е настъпила вреда за ищцата в причинна връзка с негови действия. Излага и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като неотговарящо на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД з а заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата в резултат на разпространяване на клеветнически твърдения от ответника във водено между тях гражданско дело.

В тежест на ищеца е да докаже че ответникът е осъществил спрямо него деяние, съставляващо деликт чл. 45 от ЗЗД, именно - противоправно поведение, настъпване на твърдените вреди и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Според изложеното от ищцата в исковата молба, деянието на ответника, от което тя 3 твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, се изразява в изложените твърдения в подадената от последния исковата молба по гр.д. № 56367/2018 г. на СРС и в подадената частна жалба срещу прекратителното определение на съда на клеветнически твърдения относно здравословното състояние на ищцата, трудовата й заетост и способността й да отглежда малолетното дете на страните, и обиди, както и на неверни клеветнически твърдения, изложени от ответника пред социалния орган по повод изготвянето на социален доклад по това дело.

Страните са бивши съпрузи – бракът им е прекратен с решение от 14.06.2018 г. по гр.д. № 30580/2017 г. на СРС.

Видно е от приложеното в цялост гр.д. № 56367/2018 г. на СРС, че същото е образувано по искова молба, подадена от В. П. П., с която той е предявил срещу М. В. Й. иск с правно основание чл. 127 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните К. В.ия П., определяне местоживеенето на детето, режима на лични контакти с майката и издръжката му. В тази искова молба ищецът е изложил твърдение, че през 2015 г. с негово съгласие детето заминало с майка си за Великобритания, където те живели през последните три години, през което време ищецът поддържал редовни контакти с детето и му плащал издръжка. Твърдял е, че в началото на 2018 г. майката му се обадила спешно да прибере нея и двете й деца в България, тъй като имала страхове и подозрения, че е следена, както и че същите проблеми майката имала и преди това докато живеели заедно в Дания, където била диагностицирана и лекувана. Впоследствие, след като ищецът прибрал майката и двете деца в България, по искане на майката през 2018 г. той взел детето К. да живее при него за постоянно. Ищецът е изложил твърдение, че полага грижи за детето, което бързо свикнало с новото му семейство и не желаело да остане при майка си. Посочил е, че майката има проблем с циклично проявление и следва да се лекува, за да може да гледа децата си. Твърдял е също, че майката не работела, нямала социална среда, не поддържала нормални контакти с роднините си, което й пречело да изгради здравословна и стабилна среда за отглеждането на К.. Заявил е, че хаотичното поведение на майката води до несигурност и страх у детето, което не искало да живее с нея, а само да има възможност за вижда сестра си.

По делото е изготвен социален доклад относно детето К., в констативната част на който са възпроизведени дадените от бащата сведения при извършената от социалния орган анкета относно съвместния живот и раздялата с майката, които в основната си част са идентични с изложените в исковата молба гр.д. № 56367/2018 г. твърдения на ищеца.

С протоколно определение от 25.02.2019 г. производството по гр.д. № 56367/2018 г. е прекратено поради неподсъдност на спора пред българския съд с оглед Регламент 2201/2003 г. на ЕО. Ищецът е подал частна жалба срещу това определение, в която е посочил, че през 2018 г. по настояване на майката, която твърди, че „я преследва бялата мафия в Англия”, той заминал за Великобритания и прибрал майката с двете деца в България, където от 30.07.2018 г. е установено неговото местожителство по съгласие на двата родители. В жалбата си той е заявил, че „видно от становището на ответницата същата не е работила 4 изобщо след раждането на К. вече 11 години и няма намерение да го прави”. Обжалваното прекратително определение е потвърдено с определение от 30.05.2019 г. по ч.гр.д. № 5404/2019 г. на СГС, влязло в сила на 02.07.2019 г.

Въззивният съд намира, че ответникът не е осъществил противоправно деяние, изразяващо се в твърдяното разгласяване на клеветнически твърдения и обиди спрямо ищцата.

Клеветнически твърдения са позорни обстоятелства - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и от естество да предизвикат негативна обществена оценка за лицето, за което се отнасят, същевременно и неверни. Позорността е обективно качество на съответното обстоятелство и не зависи от субективното отношение на лицето към казаното за него. Ако изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, без значение е дали ищецът се е почувствал засегнат. Субективното мнение е оценките на факти не съставляват клеветнически твърдения. Без значение също са целта и субективното намерение на автора на тези твърдения, а от значение е само обективният им позорен характер и ако такъв е налице – неверността им. Клеветата, обективирана в писмен документ, е налице тогава, когато целта на създаването на този документ е именно да се наклевети адресата му – т.е. позорните и неверни обстоятелства да станат достояние на трети лица. Обидата е действие, което е от естество да засегне честта и достойнството на адресата й.