Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12534 от 25.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32500/2022
Вид
Решение № 12534
Подписан
25.06.2024
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12534 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110132500 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:

000694749, доуточнена с молба с вх. № 151332/20.07.2022 г, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Х. И., против В. Г. В., с ЕГН:

**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/сумата от 3945 лева – главница по договор за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г., изчислена за периода от 20.01.2019 г. до 21.01.2020 г.; 2/ сумата от 415.23 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 14.11.2019 г.; 3/ сумата от 108.58 лева – обезщетение за забава за периода от 20.02.2019 г. до 21.01.2020 г. и 4/ сумата о т 87.67 лева – такси и разноски за нотариални покани за периода от 20.01.2019 г. до 21.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6221/2020 г. по описа на СРС – 28.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г. По посочения договор банката била кредитодател, а ответницата В. Г. В. кредитополучател.

Твърди се, че въз основа на така сключения договор банката отпуснала на ответницата сумата от 3945 лева – като превод по банкова сметка с титуляр В. Г. В.. Договорната лихва за първите 24 месеца от договора била уговорена на 13.15 % - формирана от фиксирана надбавка от 1.15 % и референтен лихвен процент от 12 %. По сметката, обслужваща кредита била 1 уговорена и месечна такса от 3.50 лева, а кредитът бил за срок от 110 месеца – при вноска от 66.52 лева / с изключение на последната в размер на 66.39 лева/ - платима до 20-то число на месеца – с първа вноска 20.01.2019 г. и последна вноска 20.02.2028 г. Така сумата, която ответницата следвало да заплати на банката към края на договора, възлизала на общо 7227.79 лева – от които 3945 лева главница, 2897.79 лева – договорна лихва и 385 лева месечни такси.

След сключване на договора обаче ответницата не заплатила нито една вноска по кредита. Поради това и ищецът се възползвал от правото си да обяви същия за предсрочно изискуем – поради незаплащане дори на първата вноска. Поради това с нотариална покана било изпратено уведомление за предсрочна изискуемост – връчени лично на 14.11.2019 г. В тази връзка и дружеството счита, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем.

Поради това и ищецът счита, че ответницата дължи пълния размер на главницата по кредита. Заедно с това същата дължала и договорната лихва върху сумата в размер на 415.23 лева – за периода от 20.01.2019 г. до 14.11.2019 г. /датата на предсрочната изискуемост/. Предвид изпадането си в забава ответницата дължала и обезщетение за забава от 108.58 лева – за периода от 20.02.2019 г. до 21.01.2020 г. /преди обявеното в България извънредно положение/.

На последно място ответницата дължала и десет месечни такси за обслужване на кредита – 9 броя по 3.50 лева и едно вноска от 2.17 лева, както и разноските за нотариалните покани – общо 54 лева.

Излагат се подробни доводи, че процесният договор за кредит бил валиден, а ответникът бил запознат със съдържанието му, но така и не заплатил дължимите суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г. и погасителен план към него, извлечение от сметка, нотариална покана и разписка към него ведно с две платежни нареждания.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата В. Г. В. чрез лице от домашните.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. В същия ответникът твърди, че действително била страна по процесния договор за кредит като не оспорва усвояване на процесната сума от 3945 лева. Ответницата обаче твърди, че била заплатила над 1410 лева по кредита – чрез автоматично удържане на суми от банковата й сметка. Заедно с това ответницата била заплатила и по изпълнителното дело – сумата от 1650 лева. Доколкото обаче заповедта не била влязла в сила ответницата счита, че настоящите искове били и недопустими.

С тези аргументи претенциите се оспорват по размер е и се иска да бъдат и отхвърлени. Претендират се разноски.

С отговора са представени: покана за доброволно изпълнение и 2 платежни нареждания. С допълнителна молба са представени още платежни нареждания.

В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 173908/28.05.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г., ищецът, редовно призован, изразява становище, в което поддържа, че исковете са основателни и иска същите да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.

Ответницата редовно призована – не се явява, представител на изпраща.

От същата е постъпила писмена молба, с която поддържа доводите си за неоснователност на претенциите.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от представено копие от договор за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г. се установява, че на 20.12.2018 г. между дружеството ищец като заемодател и ответницата В. Г. В. като заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит при следните параметри: заемна сума от 3945 лева, годишен процент на разходите от 17.12 %, годишен лихвен процент, формиран както следва: за първите 24 месеца от договорна надбавка от 12 % и референтен лихвен процент от 1.15 %, а за оставащия срок на договора – 14 % договорна надбавка и референтен лихвен процент. В чл. 5, т. 2 от договора е отразена и месената такса за обслужване на сметката от 3.50 лева.

В тази връзка и съгласно договора сумата, която следва ответницата да заплати по договора възлиза на общо 7227.79 лева – като включва 3945 лева – чиста стойност на кредита, 2897.79 лева – договорна лихва, 385 лева – месечни такси за поддръжка на сметката и 0 лева застрахователни премии.

Договорът, погасителният план и методиката за формиране на референтният лихвен процент са подписани на всяка страница от ответницата заемополучател като подписът й не е оспорен.

На следващо място от приложени по делото нотариална покана от 05.11.2019 г. и разписка към нея е видно, че заемодателят се е възползвал от правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем – като е отправил уведомление в тази връзка до ответницата – а именно, че счита вземанията по договора за незабавно изискуеми от получаване на уведомлението.

Нотариалната покана е връчена на 14.11.2019 г. лично на ответницата – като подписът й отново не е оспорен.

По делото са представени и платежни нареждания за суми платени от ищеца: 18 лева в полза на нотариус Петьо Петров и 36 лева в полза на адвокатско дружество – префактурирана нотариална такса.

По делото са представени и множество платежни нареждания от ответницата, поради което и съдът е допуснал съдебно счетоводна експертиза.

Съгласно заключението по същата, сумата от 3945 лева е действително 3 преведена на ответницата по банкова сметка с IBAN BG 79 BPBI 7943 1075 2149 03 – с титуляр ответницата – на 20.12.2018 г.

След усвояване на кредита обаче ответницата не е извършила никакви плащания, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Предвид образуване на дело – по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – съответно издадени заповед за изпълнение с допуснато незабавно изпълнение и изпълнителен лист – ищецът е образувал срещу ответницата и изпълнително производство.

Считано от 09.03.2022 г. чрез съдебен изпълнител – е постъпила сумата от 1226.10 лева. С тази сума ищецът е осчетоводил погасяване на 662.33 лева – главница, 162.24 лева – лихви, 128.96 лева – разноски пред ЧСИ. Ако бъде съобразено плащането на сумата от 1226.10 лева – то от ответницата остават дължими 3282.67 лева – главница, 252.99 лева – договорна лихва, 107.37 лева – обезщетение за забава и 87.67 лева – такси.

Към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК обаче – няма постъпили от длъжницата ответник плащания и непогасените от ответницата вземания са както следва:

3945 лева – главница, 415.23 лева – договорна лихва, 107.37 лева – обезщетение за забава и 87.67 лева – такси.

Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира, че експертизата следва да бъде кредитирана.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от 3945 лева и за сумата от 415.23 лева, предявеният иск за обезщетение за забава е с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК, а предявеният иск за сумата от 87.67 лева – с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсва данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за кредит, предоставяне на договорения заем чрез превеждане на сумата по заема по банкова сметка на заемополучателя и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане респективно надлежно обявяване на предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо които не е настъпила падежна дата.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за кредит по смисъла 4 на чл. 9 от ЗПК. В настоящия случай договорът е сключен в изискуемата се писмена форма. По тези съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение. В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (110 месеца), падежите на всяка вноска (20-то число на съответния месец), брой на вноските (110 вноски), сумата на кредита (7227.79 лева), годишен лихвен процент / който към момента на сключване на договора е 13.15 % - т.е. 12 % + 1.15 % - за първите 24 месеца/ размерът на всяка вноска /66.52 лева/, посочени са допълнителните разходи по кредита и условията за пресрочното му погасяване, както и последиците от неплащане на вноските в срок. Горното налага извод, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.

В настоящия случай ответницата не оспорва, а и от ССчетЕ се установява, че е усвоила процесната сума от 3945 лева – главница по кредита – като същата е преведена по нейна банкова сметка.

Съдът намира и че ответницата действително е изпаднала в забава при плащане на вноските по кредита, доколкото видно от ССчет.Е – същата не е извършила никакви плащания след сключване на договора – а всички постъпления са от проведено принудително изпълнение. В тази връзка и банката е имала право да пристъпи към обявяване на предсрочна изискуемост на непогасените вземания. Последната е надлежно обявена на ответницата.

Това е така, доколкото волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало реално до кредитополучателя /ответницата го е получила лично на 14.11.2019 г./. Видно от представената по делото нотариална покани и извършените отбелязвания в същата при връчването й е спазена процедурата по чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност вр. с чл. 47 от ГПК. По тези съображения и поканата следва да се счита за редовно връчена 14.11.2019 г., която дата и правилно е приета за дата на настъпване на предсрочната изискуемост /така Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./.