Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 27.06.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 75/2022
Вид
Решение № 55
Подписан
27.06.2022
Състав
Павел Александров Ханджиев, Десислава Динкова Щерева, Илияна Тодорова Балтова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000075 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Фарма импекс“ ЕООД с ЕИК 203136349, представлявано от управителя Т.К., чрез упълномощен адвокат Л.Б., против решение № 260022/ 28.02.2022 г., постановено по т.д. № 246/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас , в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на „Фарма импекс“ ЕООД против „Портос“ АД за осъждане на ответника да върне на ищцовата страна сумата от 25 536.04 лв., съставляваща частично заплатената цена на получени антибактериални гелове в размер на 35000 лв., от която са приспаднати продадени 3755 бр. антибактериален гел „Дерма интензив“ 50 мл. на стойност 8 936,90 лв. и 157 бр. антибактериален гел „Дерма интензив“ 75 мл. на стойност 499,26 лв, както и стойността на по 5 бр. задържан антибактериален гел „Дерма интензив“ от двата вида – 27,80 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; „Фарма импекс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Портос“ АД сумата от 29 470 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от продажната цена по търговска продажба, за която е издадена фактура ****., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба - 07.08.2020 1 година до окончателното изплащане и са присъдени разноски.

Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено събрания доказателствен материал и напълно е игнорирал доводите му относно недостатъците на процесната стока, правещи я негодна за договорното и манифестираното на опаковката и в документацията й съдържание и употребление. Посочва, че отказа да се извърши плащане за разликата от 35000 лв. до 64 470 лв. е обоснован с правото на въззивника да развали договора, поради това, че е открил скрити недостатъци на стоката, най-същественият от които е съдържание на етилов алкохол, по-ниско от 65%, което я прави негодна за обикновеното и предвидено в договора употребление. Във въззивната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е разрешил спорния въпрос по предявения първоначален иск, а именно отговаряла ли е стоката, предмет на процесната покупко-продажба, на оповестените нейни съществени характеристики, заради които ищцовото дружество я е закупило или не; респективно налице ли е било основание ищецът да развали договора и да иска връщането на сумата от 25 536.04 лв.

Въззивникът акцентира върху оповестената информация за процесната стока в техническата спецификация, според която „Дерма интензив плюс“ е описан като почистващ гел за ръце с 65% алкохол. На опаковката на всяка от разфасовките продуктът е показан като дезинфектант със съдържание на алкохол 65%. В нотификацията до Европейската комисия продуктът е показан със съдържание на етанол 65% от обема. Въззивникът сочи, че всички изпитвания на продукта обаче показват съдържание на алкохол /етанол /етилов алкохол съществено по-ниско от 65%.

Въззивникът се позовава на заключението на вещото лице Цветанка Станчева, от което се установява, че процесните продукти съдържат заблуждаваща информация относно състава и ефекта им и това обстоятелство също е основание за разваляне на договора. Твърди, че техническата документация съдържа заблуждаваща информация, която е вероятно да породи у потребителя заблуждение за биоцидна функция на продукта, каквато козметичните продукти нямат; етикетирането на продукта съдържа елементи, които подвеждащо сочат, че същият има медицинска функция, каквато козметичният продукт не притежава - такива елементи са посочването на етикета, че продуктът е дезинфектант, че действа срещу 2 микроби, че съдържа 65% алкохол, че има антивирусни свойства, антибактериални свойства, поставянето на всякакви знаци свързани, с болница, аптека и линейка.

Поддържа се, че процесната стока не е отговаряла на найсъществените нейни оповестени характеристики, мотивирали „Фарма импекс“ ЕООД да я закупи и да я разпространява в условията на пандемия от covid-19. Оказало се е, че стоката не е медицински продукт – дезинфектант, а козметичен продукт и е със съдържание на алкохол, по-ниско от 65%, което означава отсъствие на дезинфекциращо и в частност вирусоцидно действие.

Според въззивника, заключението на вещото лице и събраните писмени доказателства са интерпретирани от съда неправилно и това е довело до неправилния извод, че към датата на отправяне на изявлението за разваляне на договора „Фарма импекс“ ЕООД е била неизправна страна и не е имала право да го развали. Поддържа се, че въззивникът е заплатил повече от половината от продажната цена на закупената стока, когато е установил и се е уверил, чрез резултати от възложени на независима лаборатория изследвания, че закупената стока не отговаря на оповестените й характеристики и е негодна да служи според договорното й предназначение. Това обстоятелство според въззивника сочи, че неизправна страна е била насрещната, а именно „Портос“ АД, която доставила на ищеца стока с неотстраними недостатъци. Поддържа се, че е съществувало основание за разваляне на договора, както и че изявлението за разваляне е предизвикало целения ефект - процесният договор е бил развален, при което ищецът имал правото да му бъде върната исковата сума.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че въззивникът е предприел разваляне на договора при неспазване на предвидените в закона правила. Във въззивната жалба се развиват съображения, че са били налице предпоставки за разваляне на договора по член 87 алинея 2 предложение първо от ЗЗД, без отправяне на изявление и предупреждение по ал.1 на същия член, тъй като въззивникът е счел, че точно изпълнение на договора от насрещната страна е невъзможно - ответникът-продавач е закупувал стоката от друго лице- производител и по никакъв начин не е бил в състояние да подобри качествата й, така, че същата да съответства на оповестеното в документацията за нея и на опаковката, а и във всяка от пробите, които са били изследвани, се е установило наличие на алкохол, по-ниско от 3 оповестеното в документацията за нея и на опаковката.

В жалбата се съдържа оплакване, че не са налице основания за уважаване на насрещния иск с правно осн.чл.79 от ЗЗД. Сочи се, че уважаването на тази претенция е резултат от неправилния извод на БОС, че договорът не е бил надлежно развален. Поддържа се, че за да приеме договора за действащ, съдът се е позовал и на счетоводните записвания на страните, установени чрез съдебно-икономическата експертиза, включително заключението на вещото лице, че процесната фактура е осчетоводена и при двете дружества, включена е в дневника за продажби на „Портос“ АД, а „Фарма импекс“ ЕООД не е ползвало начисления по нея ДДС. Въззивникът заявява, че след осчетоводяване на фактурата и разваляне на договора е извършил корекция по чл.78 ал.4 от ЗДДС, но съдът не я е зачел, тъй като „Фарма импекс“ ЕООД не е изпълнило указанието да представи протокола от 07.08.2020 год. Поддържа се, че санкцията по чл.161 от ГПК е приложена от първоинстанционния съд неправилно, тъй като на „Фарма импекс“ ЕООД не са указани последиците от непредставянето на документа. Отделно въззивникът сочи, че протоколът за корекция е неотносим към въпроса надлежно ли е развален процесния договор, тъй като развалянето на двустранния договор настъпва или не настъпва в зависимост от редовно извършено изявление на едната страна до другата, а не в резултат на счетоводно записване. Сочи се, че след като процесния договор е бил надлежно и основателно развален от въззивника, искът за заплащане на цената е неоснователен, а отношенията между страните следва да се разрешат по силата на разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД.

Моли се за отмяна на решението на Окръжен съд Бургас в обжалваната част и за постановяване на съдебно решение, с което претенцията на „Фарма импекс“ ЕООД да бъде уважена, да бъде отхвърлен насрещния иск, както и да се присъдят разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба „Портос“ АД, с който се изразява становище за нейната неоснователност, за частична недопустимост на доводите в същата, като излизащи извън предмета на спора, както и за тяхната необоснованост.

4

Въззиваемият поддържа, че от първоинстанционния съд не са допуснати процесуални нарушения и са изпълнени всички процесуални изисквания за осигуряване равна възможност на страните да упражняват предоставените им права и за съдействие от съда за изясняване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Заявява се, че оплакването за нарушаване правото на ищеца да ангажира доказателства за извършена счетоводна корекция, поради неуказване от съда на последиците от непредставянето на протокола, не отговаря на действителното положение.

Въззиваемият сочи, че с протоколно определение от 14.04.2021 година въззивникът е бил задължен да представи установения от експерта по счетоводната експертиза протокол за корекция. Това задължаване е предприето във връзка с изричното оспорване от въззиваемия, че подобен протокол съществува, както и че той е съставен единствено за целите на процеса, на датата на подаване насрещния иск до съда. Сочи се, че до приключване на съдебното дирене ищецът изцяло умишлено не представил намиращия се в него протокол, като застъпената от процесуалните му представителите теза била за неотносимост и за липса на корелация между счетоводното записване и развалянето на двустранния договор. Поддържа се, че неупражнените права по член 146 алинея 3 от ГПК във връзка с член 377 от ГПК, не могат да бъдат упражнени по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, каквито обаче не се посочват и не се въвеждат с въззивната жалба, както и не се посочва ищецът да е бил лишен от правото на защита. Това според въззиваемия сочи на липса на процесуално нарушение в първоинстанционното производство, както и че пропускът на страната е изцяло по нейна вина и не следва да бъде допускан представения протокол като доказателство. При условията на евентуалност се въвежда оспорване на протокола като антидатиран и съставен единствено за нуждите на настоящия процес. Заявява се, че протоколът е съставен на датата, на която е входиран насрещния иск, като не е спазен срокът за съставянето на такъв протокол по ППЗДДС. Твърди се от въззиваемия, че основанието, посочено в протокола, а именно чл.78 алинея 4 от ЗДДС, касае фактура за авансово плащане, каквато представената към исковата молба не е. Заявява се, че съдът не е приел за доказани факти, за които страната е създала пречка за събиране на допуснати доказателства (чл.161 от ГПК), а е обсъдил корекцията по член 78 алинея 4 от ЗДДС и приел липса на доказателства за съществуването на 5 такава корекция, извършена по законоустановения ред.

Поддържа се, че първоначалната искова молба е основана на твърдения за скрити недостатъци на стоката, изразяващи се в по-ниско съдържание на етилов алкохол от 65%, което я прави негодна за обикновеното й и за предвиденото в договора употребление. Според въззивника, в жалбата се излагат различни твърдения от „скрити недостатъци“, като се претендира, че процесната стока не е медицински продукт – дезинфектант, а козметичен продукт със съдържание на алкохол, по-ниско от 65%, което сочи отсъствие на дезинфекциращо и в частност на вирусоцидно действие. Твърди се, че подобно основание за разваляне на договора пред първоинстанционния съд не е въведено и не може да бъде поставено за разглеждане за пръв път пред въззивния съд. Отделно се заявява, че това твърдение е изцяло несъстоятелно, доколкото никъде в съпътстващата документация на процесната стока няма изявление на производителя, че се касае за медицински продукт, напротив - представените по делото сертификати, удостоверяващи характеристиките на закупените стоки, изрично сочат козметичен продукт, а не медицински такъв. Поддържа се, че въззивникът притежава разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, запознат е с производителите, начина на разпространение и съхранение на лекарствени и медицински продукти и е несериозно да се твърди, че е бил подведен от дистрибутор на козметични продукти, че закупува медицински продукт, наложил се на пазара като такъв за козметични продукти.