Решение № 7323 от 29.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36121/2021
- Вид
- Решение № 7323
- Подписан
- 29.06.2022
- Състав
- КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
Други актове по делото
- Определение № 1287 от 25.06.2021 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 4361 от 25.06.2021 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 2320 от 26.07.2021 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 537 от 10.01.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 2778 от 16.03.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 5424 от 20.04.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 8412 от 09.06.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 71075 от 04.08.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 71077 от 04.08.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 22773 от 06.09.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 91376 от 29.09.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 107015 от 07.11.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 7323 гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110136121 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. М. С. и Д. М. Д. против [фирма], с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищците не дължат на ответниците сумите, които са осъдени да заплатят солидарно по издаден изпълнителен лист от 15.06.2012 г. по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС , а именно за следните суми: 10 696.05 лв. – главница по договор за кредит от 16.11.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2012 г. до окончателното изплащане /която към дата на подаване на исковата молба е 9863.34 лв./, договорна лихва в размер на 1637.66 лв. за периода от 04.10.2011 г. до 03.04.2012 г., санкционираща лихва в размер на 879.13 лв. за периода от 04.01.2012 г. до 03.04.2012 г., както и 778.51 лв. – разноски по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС, който изпълнителен лист е издаден в полза на [фирма], който е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на [фирма].
Производството е частично прекратено с влязло в сила определение от 26.07.2021 г. относно разноските в изпълнителното производство.
Въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 369/2012 г. на ЧСИ И. Ч.. Архивът на ЧСИ Ч. бил поет от ЧСИ Р. Г. – Ч.а и делото било преобразувано под № 3282/2018 г. По силата на извършена цесия вземането било прехвърлено на [фирма], който бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Изложени са твърдения за недължимост на вземанията, предмет на изпълнителния лист, тъй като същите са погасени по давност, поради което възможността на кредитора да предприема действия по принудително изпълнение на процесното вземане била погасена.
Твърдят, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 13.09.2012 г., след което изпълнителното дело било перемирано. Молят искът да се уважи. Претендират разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се признава изцяло по отношение на Д. М. Д., във връзка с което се прави искане с правно основание чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските в производството в тежест на ищеца. По отношение на ищцата В. М. С. исковата претенция се оспорва като неоснователна. Твърди, че на 15.06.2012 г. бил издаден изпълнителен лист срещу ищците въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 15.06.2012 г., която била влязла в сила на 24.08.2012 г. поради липса на подадено възражение в законоустановения срок за това.
Поддържа, че след влизане на заповедта в сила по отношение на вземанията, за които последната е била издадена, е приложима общата петгодишна давност. Посочва, че по искане на взискателя срещу длъжниците били извършени редица изпълнителни действия.
Твърди, че на 19.12.2017 г. било сключено извънсъдебно споразумение с В. М. С. за разсрочване на дълга по Договор за кредит от 10.09.2008 г. и Договор за кредит от 04.12.2009 г., обединени със Споразумение за обединяване на кредити от 16.11.2010 г., по който изпълнението било обезпечено с поръчителство от Д. М. Д.. Счита, че по силата на споразумението от 19.12.2017 г. било направено извънсъдебно признание за дължимостта на дълга от страна на В. М. С., поради което бил прекъснат изтеклият давностен срок и от този момент започнала да тече нова погасителна давност. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г., като поддържа, че давностният срок е бил спрян от датата на последното валидно изпълнително действие – 13.09.2012 г., до 13.09.2014 г. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
По допустимостта:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Доколкото солидарната отговорност принципно поражда право на кредитора да претендира изпълнение от всяко от солидарно задължените лица цялото вземане, съдът приема, че всяка от ищците има интерес да отрече дължимост на паричната сума по изпълнителния лист.
Надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има само взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът. Резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като правоприемството е настъпило преди завеждане на делото. При прехвърляне на вземането 2 по изпълнителния лист, настъпилото правоприемство по чл. 429 ГПК изключва възможността длъжникът да води иск по чл. 439 ГПК срещу цедента, поради липса на правен интерес - определение № 60231 от 08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 388/2021 г. на III г. о.
Не се спори по делото, че [фирма] е прехвърлило вземанията по изпълнителния лист на [фирма]. Именно [фирма] е конституиран като взискател по изпълнително дело № 369/2012 г. на ЧСИ И. Ч., рег. № 783 на КЧСИ – виж разпореждане от 14.11.2017 г. на л. 111 от изпълнителното производство. Оттук и именно цесионерът се явява пасивно легитимиран по така предявения иск.
За ищците съществува безспорен интерес да установят, че не дължат единствено претендираната /непогасена/ спрямо тях сума по изп. д. № 3282/2018 г. по описа на ЧСИ Р.
Г. – Ч.а и изп. д. № 20127830400369 на ЧСИ Ч.. От съобщение на л. 74 от делото се установява, че за периода от приемането на служебния архив на ЧСИ И. Ч. от ЧСИ Р. Ч.а, т. е. от 12.09.2018 г. по изпълнителното дело не са постъпвали суми за погасяване на дълга. От постъпила справка/удостоверение за размера на дълга по изп. д. № 20227830401660 на ЧСИ И. Ч. – л. 89 от делото се установява, че по изпълнителното дело в периода 19.12.2017 г. – 23.05.2018 г. е постъпила сума в размер на 840.70 лв. Същото се установява, както от отбелязванията върху гърба на процесния изпълнителен лист, така и от приложените по изпълнителното производство протоколи за извършено разпределение – виж л. 160 и 162 от изпълнителното производство.
Видно и от справката за размера на дълга налице е частично погасяване на разноските по процесния изпълнителен лист. Предмет на производството е сумата от 778.51 лв. – разноски по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС. Видно от протокол за извършено разпределение от 18.04.2018 г. от постъпило плащане от В.С. е погасена сума за разноски по гр. д. в размер на 131.54 лв. Сумата от 131.54 лв. е преведена на взискателя на 19.04.2018 г.
– виж л. 161 от изпълнителното производство. Видно от протокол за извършено разпределение по изп. д. от 12.06.2018 г. от постъпило плащане от В.С. е погасена сума за разноски по гр. д. в размер на 156.72 лв. Сумата от 156.72 лв. е преведена на взискателя на 12.06.2018 г. – виж л. 164 от изпълнителното производство. Следователно от дължимите по изпълнителното производство суми за разноски по гр. д. в общ размер на 778.51 лв. е налице частично доброволно погасяване от В.С. на сума в размер на общо 288.26 лв.
/131.54+156.72/.Т. е. към момента дължимата сума за разноски по гр. д. по процесния изпълнителен лист е в размер на 490.25 лв. /778.51 – 288.26/, така както е отразено в справката за размера на дълга – л. 89 от делото. Липсват други плащания относими към процесните суми. Сумата по удостоверение за размера на дълга, посочена като неолихвяеми вземания в размер на 2 516.79 лв., представлява сборът между договорната и санкциониращата лихва по изпълнителния лист /1637.66+879.13/. Останалите плащания до общо погасената сума в хода на изпълнението от 840.70 лв. са разпределени за такси и разноски към ЧСИ, за което по изпълнителното дело се съдържат протоколи за разпределение на сумите.
За ищците липсва интерес от иска за установяване недължимост относно разноските по изпълнителния лист за разликата над 490.25 лв. до пълния размер от 778.51 лв. В тази му част производството е недопустимо и следва да се прекрати. Интерес от защита по реда на чл. 439 ГПК срещу платените суми в хода на друго, прекратено изпълнително производство, които суми не се претендират от взискателя в хода на новообразуваното изпълнително производство, за ищците няма. При осъществено принудително изпълнение, длъжникът, за да получи обратно от взискателя недължимо полученото, трябва да предяви срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ако сумите вече са платени на взискателя, дори искът по чл. 439 ГПК да бъде уважен, то въз основа на решението не би могло в хода на изпълнителното дело да се върнат тези суми, т. е. ищецът не би могъл да получи благоприятен резултат в своята правна сфера. Платените вече суми могат да бъдат предмет на исков процес на основание чл. 55 ЗЗД. Оттук и производството в частта относно 3 иска за установява недължимост относно разноските по изпълнителния лист за разликата над 490.25 лв. до пълния размер от 778.51 лв. е недопустимо и следва да се прекрати.
Останалите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество:
С определение от 10.01.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че срещу В. М. С. и Д. М. Д. е издаден в полза на [фирма] изпълнителен лист на 15.06.2012 г. по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС, 60-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 369/2012 г. на ЧСИ И. Ч., рег. № 783 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, което било преобразувано под № 3282/2018 г. по описа на ЧСИ Р. Г. – Ч.а, рег. № 925 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, както и че процесните вземания са прехвърлени на [фирма] с договор за цесия и, че длъжниците за уведоми за прехвърлянето на процесните вземания.
Не е спорно между страните също, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 16778/2012 по описа на СРС е образувано изп. д. № 369/2012 г. по описа на ЧСИ Ч. с молба на [фирма], съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение и решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Не е спорно и, че погасителна давност е прекъсната и на 13.09.2012 г. с налагането на възбрана на недвижим имот, собственост на В.С. – виж стр. 2 от исковата молба.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1855a6f1-8aa7-4d34-a337-15dadfb7200f