Решение № 18121 от 25.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9479/2026
- Вид
- Решение № 18121
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 48710 от 17.04.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Определение № 19510 от 26.05.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 125925 от 19.10.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 60а · Закон за съдебната власт
- чл. 210, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 22 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 18121 гр. София, 25.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА
ТОШЕВА при участието на секретаря И.НА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20261110109479 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на И. Т. Б. срещу *******, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 4 000 евро – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 30.03.2023 г. до 07.04.2026 г. в резултат от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство, ведно със законната лихва за периода от 07.04.2026 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че баща й Т.В.Б. е пострадал от престъплението, за което е образувано ДП № 15387/2007 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 46432/2007 г. по описа на СРП. Излага, че наказателното производство преминало в съдебна фаза, като баща й починал в хода на въззивното производство и тогава тя била конституирана като страна.
Посочва, че първоинстанционната присъда била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Заявява, че след това било образувано НОХД № 5779/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по което ищцата била конституирана като частен обвинител и граждански ищец и по което била постановена Присъда от 10.05.2019 г., но тя била обжалвана от подсъдимия, във връзка с което било образувано ВНОХД № 474/2021 г. по описа на СГС, НО, Х въззивен състав. Твърди, че по второто въззивно производство била постановена Присъда от 10.02.2022 г., срещу която тя подала касационна жалба, но мотивите към присъдата не са изготвени и понастоящем. Излага, че с Решение от 15.12.2025 г., постановено по гр. д. № 13032/2023 г. по описа на СГС, IVБ въззивен състав, й било присъдено обезщетение за забавянето на наказателното производство за периода до 29.03.2023 г. Заявява, че от продължаващото и след това – от 30.03.2023 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок също е понесла неимуществени вреди – напрежение заради невъзможността делото да продължи пред ВКС, респ. невъзможност тя да изпълни дълга си пред починалия си баща, който бил пострадал от деянието; необходимост да продължава да чака и да се занимава с производството; загуба на вяра в справедливостта; невъзможност да 1 разчита на своевременна съдебна защита на интересите си. Сочи, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност и нищо не налага изготвянето на мотивите да е след срока по чл. 340, ал. 1 НПК, като акцентира, че забавянето не е нито по нейна вина, нито по вина на процесуалния й представител. Изтъква, че по този иск процесуален субституент на държавата е именно *****, независимо че забавянето произтича от бездействие на съда – неизготвяне на мотивите към постановената присъда.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ******* е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че забавянето на производството за исковия период не се дължи на бездействие на *****. Изтъква, че много преди това делото е преминало в съдебна фаза, респ. ***** е загубила качеството си на решаващ орган и не е разполагала с правомощия да окаже влияние над срочното му развитие, поради което не следва да носи отговорност за забавяния в съдебната фаза.
Акцентира, че още преди началото на исковия период делото е било решено от въззивния съд, като единствено е останало да бъдат изготвени мотивите към присъдата от 10.02.2022 г., върху което ***** не може да влияе, поради което друг правен субект следва да носи отговорност за забавянето през исковия период. Оспорва настъпването за ищцата на неимуществени вреди в причинно-следствена връзка със забавянето на производството.
Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен, във връзка с което изтъква, че евентуално причинените на ищцата вреди не надхвърлят обичайните. Моли за отхвърляне на иска, а евентуално – за присъждане на обезщетение в намален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС срещу ******* за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищцата на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство – ВНОХД № 474/2021 г. по описа на СРС, НО, Х въззивен състав.
Доколкото се претендира обезщетение за вреди по неприключило към датата на подаване на исковата молба производство, допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ ЗСВ и да няма постигнато споразумение /в този смисъл – Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г. на ВКС, IV ГО/.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, а според ал. 2 исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
С нормата на чл. 2б ЗОДОВ е предвидена като вътрешноправно средство за защита самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По този ред лицата разполагат с отделен иск, с който могат да установяват пред националния съд наличие на нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и да претендират обезщетение. Отговорността е обективна.
По иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че има качеството на страна – частен обвинител и граждански ищец, в 2 съдебната фаза на наказателното производство, образувано въз основа на обвинителен акт по ДП № 15387/2007 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 46432/2007 г. по описа на СРП; нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, продължило и през исковия период; претърпените от нея неимуществени вреди през исковия период – техния вид и интензитет; наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС и претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. В съдебната практика се приема, че в обхвата на разпоредбата на чл. 6, § 1 КЗПЧОС попадат както страните в едно гражданско или наказателно производство, така и всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко и решаващо от производството, т.е. понятието „граждански права и задължения“ от чл. 6, § 1 КЗПЧОС, към който препраща чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не се стеснява само до страните по гражданско и наказателно производство. То обхваща и пострадалите, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението, както и други лица, чиито права и задължения се засягат пряко от производството.
В конкретния случай ищцата извежда материалноправната си легитимация да претендира обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство във въззивния етап на съдебната му фаза при твърдения, че е страна в съдебната фаза на наказателния процес, тъй като е наследник на пострадалия и поради това си качество е конституирана в съдебната фаза като частен обвинител и граждански ищец. Верността на тези твърдения се установява от материалите по наказателното производство. От тях е видно, че с Постановление от 30.08.2007 г. на прокурор при СРП е образувано ДП № 15387/2007 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 46432/2007 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, в резултат на което е пострадал Т.В.Б.. С Обвинителен акт от 28.10.2011 г. е повдигнато обвинение на конкретно лице и производството е внесено за разглеждане в съда, като е образувано НОХД № 20364/2011 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, по което пострадалият Бурилков е конституиран като частен обвинител и граждански ищец. С Присъда от 05.06.2014 г. подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а предявеният граждански иск е уважен. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 4178/2015 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, в хода на което И. Т. Б. – наследник на Т.В.Б., е придобила качеството на страна – частен обвинител и граждански ищец. С Решение № 395/25.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 4178/2015 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, присъдата е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Така е образувано НОХД № 5779/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по което с Присъда от 10.05.2019 г. подсъдимият е признат за виновен, а на Б. е присъдено обезщетение за имуществени вреди от престъплението. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано ВНОХД № 474/2021 г. по описа на СГС, НО, Х въззивен състав, по което с Присъда № 260046/10.02.2022 г. първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а предявеният от Б. граждански иск срещу него е отхвърлен. Срещу присъдата са подадени пред ВКС жалби от Б. и от защитника на подсъдимия /в частта относно мотивите/.
Възражението на ответника, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, е неоснователно. В съдебната практика се приема, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на делата над разумния срок отговаря държавата, като отговорността се реализира чрез иск за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността по чл. 2б ЗОДОВ е обективна и при този характер на отговорността се прилага принципът на риска, а не на вината, т. е. без значение е дали увреждането се дължи на виновно 3 поведение на длъжностно лице. В посочената хипотеза, когато е без значение дали увреждането се дължи на виновно поведение на длъжностни лица, отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска – в случая *****, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес. Разрешенията, засягащи отговорността по чл.
2 ЗОДОВ, обективирани в ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, са актуални и по отношение на отговорността по чл. 2б ЗОДОВ, доколкото макар и фактическите състави да са различни, двата вида отговорност имат един и същ характер и ***** е материалноправно легитимирана да обезщети претендираните вреди /в този смисъл – Решение № 222/12.02.2020 г. по гр. д. № 92 /2019 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок е принцип на трите вида процес – граждански, наказателен и административен, като в наказателния процес той е закрепен в разпоредбата на чл. 22 НПК. Като такъв той следва да се възприема като основополагаща идея, която законодателят е заложил при изграждането на нормативната структура на процесуалната уредба, чрез която се цели постигането на разумния срок, за да се гарантира общественото доверие в правораздаването. Освен принцип разумният срок за разглеждане и решаване на делата е и субективно право на физическите и юридическите лица, установено в чл. 6, § 1 КЗПЧОС, която норма установява генерални изисквания за всеки съдебен процес, при спазването на които се счита, че този процес е справедлив, както и във вътрешните законови актове – чл. 60а ЗСВ и чл. 2б ЗОДОВ. Това право подчертава важността на правораздаването без забавяния, които могат да застрашат неговата ефективност и надеждност, както и съблюдаването на правовия ред. Държавата следва да организира съдебната си система по начин, че нейните съдилища да могат да посрещнат изискванията на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, в това число и разглеждането и решаването на делото в разумен срок.
Разпечатката съдържа 24 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/181d63dc-383a-4496-a4c5-2e5eb1576127