Определение № 19510 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19510 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110109479 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба И. Т. Б. срещу Прокуратура на Република България, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от ищцата документи следва да се приемат като писмени доказателства.

Страните са поискали да бъде изискано наказателното дело. Съдът намира, че искането е допустимо, а документите са относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Предвид твърденията, че наказателното дело не е приключило окончателно, материалите в случая следва да бъдат изискани в заверен препис.

Искането на ищцата за допускане на разпит на свидетел следва да бъде уважено, защото е допустимо, относимо и необходимо.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.06.2026 г. от 09:45 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Софийски градски съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от ВНОХД № 474/2021 г. по описа на СГС, НО, Х въззивен състав, ведно с всички негови приложения.

ДОПУСКА на ищцата ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, като й УКАЗВА да осигури явяването на свидетеля в насроченото открито съдебно заседание, а в случай на необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в призоваване – своевременно да уведоми съда, така че неявяването на свидетеля да не става причина за отлагане на делото, като в този случай 1 следва да посочи три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер на свидетеля, както и да представи документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за призоваване на свидетеля в размер на 30 евро.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС от И. Т. Б. срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 4 000 евро – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 30.03.2023 г. до 07.04.2026 г. в резултат от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство, ведно със законната лихва за периода от 07.04.2026 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че баща й Т. В. Б. е пострадал от престъплението, за което е образувано ДП № 15387/2007 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 46432/2007 г. по описа на СРП. Излага, че наказателното производство преминало в съдебна фаза, като баща й починал в хода на въззивното производство и тогава тя била конституирана като страна.

Посочва, че първоинстанционната присъда била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Заявява, че след това било образувано НОХД № 5779/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по което ищцата била конституирана като частен обвинител и граждански ищец и по което била постановена присъда на 10.05.2019 г., която била обжалвана от подсъдимия, във връзка с което било образувано ВНОХД № 474/2021 г. по описа на СГС, НО, Х въззивен състав. Твърди, че по второто въззивно производство била постановена присъда на 10.02.2022 г., срещу която тя подала касационна жалба, но мотивите към присъдата не са изготвени и понастоящем. Излага, че с Решение от 15.12.2025 г., постановено по гр. д. № 13032/2023 г. по описа на СГС, IVб въззивен състав, й било присъдено обезщетение за забавянето на наказателното производство за периода до 29.03.2023 г. Заявява, че от продължаващото и след това – от 30.03.2023 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок също е понесла неимуществени вреди – напрежение заради невъзможността делото да продължи пред ВКС, респ. невъзможност тя да изпълни дълга си пред починалия си баща, който бил пострадал от деянието; необходимост да продължава да чака и да се занимава с производството; загуба на вяра в справедливостта; невъзможност да разчита на своевременна съдебна защита на интересите си. Сочи, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност и нищо не налага изготвянето на мотивите да е след срока по чл. 340, ал. 1 НПК, като акцентира, че забавянето не е нито по нейна вина, нито по вина на процесуалния й представител. Изтъква, че по този иск процесуален субституент на държавата е именно Прокуратурата, независимо че забавянето произтича от бездействие на съда – неизготвяне на мотивите към постановената присъда.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратура на Република България е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че забавянето на производството за исковия период не се дължи на бездействие на Прокуратурата. Изтъква, че много преди това делото е преминало в съдебна фаза, респ.

Прокуратурата е загубила качеството си на решаващ орган и не е разполагала с правомощия да окаже влияние над срочното му развитие, поради което не следва да носи отговорност за забавяния в съдебната фаза. Акцентира, че още преди началото на исковия период делото е било решено от въззивния съд, като единствено е останало да бъдат изготвени мотивите към присъдата от 10.02.2022 г., върху което Прокуратурата не може да влияе, поради което друг правен субект следва да носи отговорност за забавянето през исковия период. Оспорва настъпването за ищцата на неимуществени вреди в причинно-следствена връзка със забавянето на производството. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен, във връзка с което изтъква, че евентуално причинените на ищцата вреди не 2 надхвърлят обичайните. Моли за отхвърляне на иска, а евентуално – за присъждане на обезщетение в намален размер.

По иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че има качеството на страна – частен обвинител и граждански ищец, в съдебната фаза на наказателното производство, образувано въз основа на обвинителен акт по ДП № 15387/2007 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 46432/2007 г. по описа на СРП; нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, продължило и през исковия период; претърпените от нея неимуществени вреди през исковия период – техния вид и интензитет; наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС и претърпените неимуществени вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задължението, за което не сочи доказателства, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3