Решение № 52 от 11.03.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 500/2023
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Любен Димитров Хаджииванов, Мария Анастасова Славчева
Други актове по делото
- Протокол № 514 от 22.12.2023 · Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
- Протокол № 519 от 22.12.2023 · Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
- Определение № 150 от 09.04.2024 · Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Любен Димитров Хаджииванов
Цитирани разпоредби
- чл. 146 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.270,ал.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. Смолян, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Мария Ан. Славчева
Любен Д. ХаджиИ. при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500500 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 313/28.07.2023г., постановено по гр.д.№ 45/2022г. по описа на Районен съдСмолян е осъден А. И. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.Пл., ул.“П. Ст.“ № 095А, да заплати на Д.
К. Х., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.“Л. Д.“ №33, на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД сумата в размер на 8 125 лева, платена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 20.01.2022г. до окончателното й изплащане. Осъден е А. И. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.Пл., ул.“П. Ст.“ № 095А, да заплати на Д. К. Х., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.“Л. Д.“ №33 направените съдебни разноски в размер общо в размер на 1 451,50 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 5279/29.08.2023г. от А. И. Г. чрез пълномощника му адв.М. Г. с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушаване на процесуалните правила и необоснованост. Излагат е доводи, че районният съд е счел за неотносими и без правно значение за спора редица обстоятелства, а именно: че платените от Хаджйски суми на 10.11 и 19.11.2017 г. не изхождат от него, а от „Протектор БГ“ ЕООД, според неговите изявления, а според ответника – от лицето Здр. Ст.; че видно от процесната разписка, сумите са платени за извършване на строително-ремонти дейности, описани детайлно; че самото естество на документа, начинът на формиране на стойността на услугите и начинът на плащане не предполагат това да са трудови възнаграждения; че дължимите на ответника и другите работници трудови възнаграждения са напълно различни от процесната сума; че по отношение на „Протектор БГ“ЕООД е налице влязло в сила съдебно решение за недължимост на сумата от страна на Г.. Твърди се още, че съдът е направил избирателен и 1 повърхностен прочит на доказателства, кредитирал е селективно част от тях, като е достигнал до неправилния извод за основателност на претенцията. Сочи се, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че именно той е предал на ответника процесната сума, като позовава на показанията на свидетелите Ил. и Щ.; Твърди се, че показанията на Здр.
Ст. в това отношение са противоположни, като от това обстоятелство не може да бъде направен извод, че именно Х. е предал сумата. Твърди се, че след като двете изписвания на процесната разписка на различни страници, не може да се счита, че те съставляват един документ.Сочи се, че сумата от 8 125 лева не е изхождала от патримониума на ищеца, дори и да се приеме, че е била предадено от него, а от патримониума на „Протектор БГ“ ЕООД, спрямо което дружество с влязло в сила решение е прието, че ответникът не дължи процесната сума на това дружество.Твърди се също, че по съществото си обжалваното решение пререшава спора между дружеството и Г.. Съдът не е коментирал доводите във връзка с това съдебно решение, а в същото време е извел „абсурдния“ извод, че делата за неплатени възнаграждения представляват доказателство за неизплатени суми към другите работници от Г., като в тази връзка с сочат показанията на свидетелите Ил. и Щ., че дължимата им част от процесната сума им е изплатена от ответника, както и че процесната сума е била договорена за описаните в разписката дейности отделно и независимо от дължимите трудови възнаграждения. Сочи се, че съдът е направил произволни констатации, тъй като не е изследвал въпроса какви суми се дължат на тези работници, но е направил извод за „непълно“ изплащане от Г., при условие, че ведомостите за заплати на дружеството са обект на изследване от СИЕ. Излагат се доводи, че е следвало да бъде изследван въпроса защо е отхвърлен иска на дружеството, след като релевантните за основателността му обстоятелства са същите като в настоящия спор. Сочи се още, че районният съд не е съобразил, че според заключението на СИЕ Х. е отчел на дружеството предадената му сума, с което отчитане неговата сметка „подотчетни лица“ е равнена – т.е. не отговарят на истината твърденията му, че поради липса на отчетен документ той се е явявал задължен към дружеството. Внесена от него сума на 02.08.2021 г. не е имала счетоводно основание, независимо от отправената до него покана от дружеството.Излагат се твърдения и за допуснати нарушение на процесуалните правила, тъй като районният съд е дал неправилна квалификация на спорното право и се е произнесъл нередовна искова молба. Не е изпълнил и задълженията си по чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, тъй като докладът по делото е несистематичен, без изрично посочване на правната квалификация, и без посочване на правата и обстоятелствата, които се признават и тези, които не се нуждаят от доказване,не е указано на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства.Не са обсъдени и доводите, твърденията и възраженията на ответната страна, а съдът е подходил предубедено и не е тълкувал обективно и всестранно доказателствата.Съдът е допуснал чрез гласни доказателства да бъде доказвано плащането на трудови възнаграждения – свид. Б., като не е налице хипотезата на чл. 165 от ГПК. Относно нарушението на материалния закон и предвид изискванията на чл. 55 ал.
1 предложение първо от ЗЗД се твърди, че в случая не е налице изначална липса на основание за даване на сумата, каквито са разясненията в ППВС 1/1979 г. По същество се сочи, че твърденията на ищеца, че не е разполагал с отчетен документ се опровергава от заключението на СИЕ. Твърди се, че показанията на свидетелите Ил. и Щ. не са оборени нито по отношение на предаване на сумите, нито по отношение на основанието за плащане на същите на Г.. От приложените съдебни решения е видно, че дружеството е било осъдено да заплати по делата за трудови възнаграждения сумата в обща размер от 1 181, 56 лева неплатени възнаграждения за месец октомври 2017 г. – т.е.
2 сумата, претендирана от дружеството в размер на 8 125 лева не произтича от негово обедняване.Плащането на сумата от ищеца на дружеството е лишено от смисъл и логика, при условие, че сумата е отчетена още през 2017 г. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски по делото за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 5676/20.09.2023г. от въззиваемия Д. К. Х. чрез пълномощника му адв. Ел. Р., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че спорът се свежда до отговора на въпроса дали има получени пари и дали има правно основание за получаването им. Ответникът признава получаването на процесната сума, но оспорва да я е получил от ищеца, като не доказва твърдението си да е получил сумата от лицето Здр. Ст.. Сочи,че ищецът държи оригинала на разписката, което е доказателство за плащането на сумата от негова страна, а и свидетелите установяват този факт.
Относно спорния въпрос има ли правно основание за получаване на сумата, липсват дори твърдение от страна на ответника, още по-малко са ангажирани доказателства за това. Твърди се, че със сила на присъдено нещо е установено, че сумата не е платена от работодателя на Г., не е призната за плащане на работни заплати и изобщо е отречена каквато и да е правна връзка между плащането на тази сума и „Протектор БГ“ ЕООД. Сочи се, че е безспорно установено, че ищецът не е бил в състояние да отчете плащането на сумата като заплати на Г. и неговата бригадата,след като по силата на съдебни решения е отречено получаването на сумата от Г. да има връзка с работни заплати или други плащания от дружеството. Твърди се, че няма никакво основание за получаването на сумата от Г. и е абсолютно произволно и нямащо нищо общо със заключението на вещото лице, позоваването във въззивната жалба на СИЕ. Твърди се, че оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Претендират се разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят А. И. Г., редовно призован, чрез пълномощника си адв.М. Г. поддържа жалбата си.
Въззиваемият Д. К. Х., редовно призован, чрез пълномощника си адв.Ел. Р. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно като резултат , но с друга правна квалификация по чл.59 от ЗЗД по следните съображения:
Районният съд е приел, че е сезиран с предявен от Д. К. Х. срещу А. И. Г. иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД да бъде осъден ответника Г. да заплати на ищеца Х. сумата от 8125 лева, платена без основание, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 118 лева, представляваща направени разноски за обезпечаване на вземането по настоящия иск.
Ищецът е поддържал твърдения, че с ответника са работили в „Прокетор БГ“ ЕООД, като 3 ответникът е бил строителен работник на обект „Военен блок“ гр.Д., а ответникът е работил като технически ръководител на същия обект и бил натоварен от дружеството с извършване на плащания на работниците на обекта. В изпълнение на тези си задължения същият заплатил лично на ответника на два пъти съответно на 10.11.2017г. сума от 5 125 лева и на 19.11.2017г.сума в размер на 3000 лева, или общо 8 125 лева, за получаването на която сума ответникът се е подписал лично. С получената сума ответникът е следвало да изплати на наетите в дружеството строителни работници от неговата бригада - Н. Ил., Г. Т., Н. Щ. и на себе си трудово възнаграждение за извършената от всички тях работа за обекта “Военен блок“ гр. Д. за месец октомври и месец ноември 2017 година, но ищецът твърди, че ответникът не е направил това, с оглед на което посочените лица са завели срещу „Протектор БГ“ ЕООД искове за изплащане на трудови възнаграждения за м.октомври и ноември 2017г.,по които дружеството е било осъдено да плати още веднъж предадените на ответника суми за трудови възнаграждения. Дружеството е завело иск срещу ответника Г. за връщане на дадената му сума от 8 125 лева, но искът е бил отхвърлен поради недоказаност на обстоятелството, че дадената от Д. Х. на Г. сума е била на „Протектор БГ“ ЕООД. След отхвърлянето на иска дружеството е отправило покана до Д. Х. за връщане на дадената му сума от 8 125 лева, която дружеството е загубило от патримониума си, в 7-дневен срок. Ищецът твърди, че тъй като не е разполагал с разходно-оправдателни документи за получената от дружеството сума и с цел да избегне воденето на съдебни дела с приходен касов ордер № 7/14.09.2021г. е внесъл в касата на дружеството посочената сума. Ищецът е отправил покана до ответника Г. да му върне сумата от 8125 лева, с която се е обогатил, но ответникът е отказал, което обосновава правния му интерес.
В отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът признава, че е работил като строителен работник в „Протектор БГ“ ЕООД в периода м.октомври-декември 2017г. на обект „Военен блок“ в гр.Д. и че технически ръководител на обекта е бил ищецът Д. Х..Признава също, че е получил сумата от общо 8125 лева от ищеца по представеното писмената разписка, но твърди че тази сума не представлява платени трудови възнаграждения за бригадата му, а плащания за извършени и предстоящи СМР от бригадата му от посочените по-горе лица въз основа на устен договор с лицето Здр. Ст. за извършени допълнителни СМР извън задълженията им по трудовите договори с „Протектор БГ“ и извън работното им време, тъй като Здр. Ст., който посещавал обекта ежедневно и контролирал работата е бил човекът, който плаща и е искал работата по обекта да приключи по-бързо. Оспорил е, че предадената му сума не отговаря на размера на трудовите възнаграждения, както и че ищецът като технически ръководител да е бил натоварен от дружеството да извършва плащания на трудови възнаграждения. Оспорил е и истинността на ПКО № 7/14.09.2021г., с който ищецът е внесъл процесната сума в касата на дружеството, с твърдението че документът е съставен за нуждите на делото. Оспорил е и твърдението, че не е предал дадената му сума на останалите членове на бригадата му.
Разпечатката съдържа 25 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1808248d-a3ed-40f4-8378-657a127fb40c