Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1107 от 29.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 432/2022
Вид
Решение № 1107
Подписан
29.07.2022
В сила
20.06.2023
Състав
Атанас Кеманов, Надежда Лукова Махмудиева, Джулиана Петкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.245, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115, ал.1, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана П.

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500432 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №369578/14.12.2021 г., подадена от К. К. Р. срещу Решение №266075/12.10.2021 г., по гр.д.№5700/2020 г. на СГС - I ГО - 22 състав, с което жалбоподателят е бил осъден на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.240 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да заплати на П. С. А., М. С .А. и Н. Т. А., като наследници на починалия в хода на процеса първоначален ищец С. И. А., сумата от 306 800 щатски долара главница и 30 680 щатски долара неустойка, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 23.06.2020 г. до окончателното плащане, дължими по договор за заем от 24.03.2008 г., обективиран в Нотариален акт №200, рег.№387/2008 г. по описа на нотариус Р. Д., както и направените от ищците разноски за държавна такса в размер на 23 326,62 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Съдът в противоречие с материалния закон - чл.116, б."б" ЗЗД - е приел, че давността за вземането е прекъсната от предприети от кредитора изпълнителни действия въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист - в случая кредиторът е депозирал заявление по реда на чл.417 от ГПК на 11.06.2010 г., а впоследствие е предявил и иск по чл.422, ал.1 от ГПК, по което е било образувано гр.д.№6240/2011 г. на СГС, което е прекратено с окончателен съдебен акт на 13.01.2020 г., поради предявяването на иска извън едномесечния преклузивен срок, като съдът е приел, че в периода от 11.06.2010 г. до 13.10.2020 г. давността е била спряна, и вземането на ищците не е погасено по давност. Неправилно е заключението на съда, че давността е била прекъсвана с всяко от извършените изпълнителни действия въз основа на обезсиления изпълнителен лист - в този случай 1 обезсилването е с обратна сила, извършените изпълнителни действия се обезсилват по право и не се счита да са породили правни последици. По давност в този случай е погасено и вземането за неустойка, поради акцесорния му характер. Възражението за изтекла погасителна давност е релевирано своевременно в отговора на исковата молба.

Ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване, че заемодателят е превел на заемополучателя сумата от 306 800 щ.д. - представени са доказателства за превод на сума в размер на 260 000 щ.д. - в т.ч. 220 000 щ.д. на 24.03.2008 г. и 40 000 щ.д. на 31.03.2008 г., като за втората сума е представено доказателство за нареждането на превода, но не и за получаването на същата сума. За предоставянето на сумата от 6 800 щ.д. не са ангажирани доказателства. Не е отчетено от съда обстоятелството, че по изп.д.№536/2009 г. на ЧСИ М. К., въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и изп. лист, издадени по ч.гр.д.№27020/2010 г., с постановление за възлагане, влязло в сила на 14.07.2011 г., на наследодателя на ищците е бил възложен вместо плащане недвижим имот, за сумата от 309 000 лв., с равностойност към онзи момент от 220 410,43 щ.д. Също така не е съобразено и събирането чрез изпълнение върху вземания на длъжника, на няколко месечни наемни вноски от "Синема клуб"ЕООД, в размер на по 3 250 евро. Не е отразено и извършеното от длъжника плащане на вноска по заема в размер на 11 700 щ.д., преведени на 20.06.2008 г. по банков път по сметка на взискателя, съгласно погасителния план. С прекратяването на гр.д.№6240/2011 г. на СГС, в полза на ответника е издаден обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 от ГПК за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, като настоящото производство е инициирано именно с оглед възпрепятстване на събирането им. Въз основа на изложените съображения се поддържа становище за недоказаност на предявения иск както по основание, така и по размер. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за производството.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещите страни, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№267289/08.02.2022 г., подаден от М. С .А., Н. Т. А. и П. С. А., като наследници на първоначалния ищец С. И.

А., чрез адв. Л.И., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Правилно съдът е приел, че в периода от 11.06.2010 г. до 13.01.2020 г. давността е била спряна поради висящото дело между страните. В хода на съдебното производство гр.д.№6240/2011 г. е било спряно от съда на 09.02.2013 г. и е възобновено след почти 5 години. Вземането е станало изискуемо на 21.03.2009 г., в периода от 11.06.2010 г. до 13.01.2020 г. давността е била спряна, а настоящото производство е образувано по депозирана искова молба на 23.06.2020 г. Тъй като липсва диспозитив за отхвърляне на иска, спирането и прекъсването на давността запазват своето действие и не е приложима разпоредбата на чл.116, б."б" от ЗЗД.

Давност не е текла и в периода на спиране на делото по почин на съда за периода от 09.02.2013 г. до 04.12.2017 г. Тъй като по време на висящността на процеса по установителния иск ищецът не може да заведе нов осъдителен иск за същото вземане, правилно съдът правилно е приел, че давността не е изтекла. Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС №3/1980 г. следва да се счита изгубило сила занапред, считано от 26.06.2015 г., поради което до тази дата 2 давността по изпълнително дело не е текла. Последното предприето изпълнително действие е предприето на 09.05.2018 г., поради което от тази дата, до завеждането на настоящия иск на 23.06.2020 г. давността не е изтекла. Прекратяването на изпълнителното дело не обезсилва предприетите изпълнителни действия.

Неоснователни са възраженията относно размера на вземането, като същите са несвоевременно направени - в отговора на исковата молба ответникът не е възразил, че не е получил в заем цялата сума по договора. Същевременно ищецът е представил доказателства за предоставянето на цялата сума, а именно два броя разписки - от 24.03.2008 г. за 220 000 щ.д., и от 31.03.2008 г. за 40 000 щ.д., и един брой преводно нареждане от 31.03.2008 г. за сумата от 40 000 щ.д., преведни по банкова сметка на заемополучателя. Сумата от 6800 щ.д. е предоставена в брой на К.Р.. Ответникът не е релевирал възражение, че не е получил цялата сума, и не е оспорил документите, установяващи реалното предаване на заемната сума. Недоказано е твърдението на ответника, че за преведената по банков път сума от 40 000 щ.д. на 31.03.2008 г. е подписана и разписката от същата дата. Разписките между страните са подписвани за предаваните в брой суми, като към 2008 г. разплащането в брой не е било ограничено.

Неоснователни са твърденията за погасяване на част от получената в заем сума, за което не са представени никакви доказателства. За събраната сума по изп.д.

№5436/2009 г. на ЧСИ М. К. е издаден в полза на ответника обратен изпълнителен лист, и той е образувал изпълнително дело срещу кредитора. На се събрани доказателства за извършено плащане на сумата от 11 700 щ.д., и възраженията за извършено плащане са релевирани извън срока за отговор на исковата молба. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо.

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражения срещу допустимостта на производството, поради формирана между страните сила на пресъдено нещо с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№6240/2011 г. на СГС, и на основание изтекла погасителна давност за вземанията, считано от датата на падежа 21.03.2009 г. Също така поддържа, че предявените искове са недопустими, тъй като при издадена заповед за изпълнение по реда на заповедно производство, и направено от длъжника възражение, кредиторът следва да предяви специалния установителен иск по чл.422 от ГПК, и няма правен интерес да предяви осъдителен иск за същото вземане.

Неоснователни са възраженията на ответника срещу допустимостта на производството. От самите твърдения на страните, а и от приложеното гр.д.

№6240/2011 г. на СГС се установява, че воденото между същите страни исково производство по предявен за същите вземания установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка със заповедно производство по ч.гр.д.№27020/2010 г. на СРС, е приключило преди завеждането на настоящото производство, без да бъде 3 постановен по него акт по съществото на спора – исковото производство е било прекратено с определение, влязло в сила на 13.01.2020 г., поради предявяване на иска извън преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Така постановеният съдебен акт не формира сила на пресъдено нещо между страните по отношение на предмета на спора, поради което не е процесуална пречка за предявяването впоследствие на осъдителен иск за същите вземания. При приключено исково производство по иска с правно основание чл.422 от ГПК, без произнасяне по съществото на спора, и обезсилен изпълнителен лист, издаден в полза на кредитора по заповедното производство, кредиторът запазва правният си интерес да предяви осъдителен иск за вземането си срещу длъжника по общия исков ред.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на производството, поради погасяване по давност на претендираните вземания. На първо място, дали са налице предпоставките за погасяването на претендираните вземания по давност, е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Наред с това, при изтичането на погасителната давност се погасява правото на принудително изпълнение, но не и самото субективно право, чиято защита се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да предяви иска за вземане, погасено по давност.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

С Искова молба, депозирана на 23.06.2020 г., първоначалният ищец С. И. А. е предявил против ответника К. К. Р. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 306 800 щ.д., представляваща дължима главница по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска до окончателното плащане, и иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 680 щ.д., представляваща дължима неустойка за неизпълнение, които парични вземания на ищеца срещу ответника произтичат от сключен между страните Договор за заем от 24.03.2008 г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 24.03.2008 г., Акт №117, том XVI, дело №1164/2008 г. на СВпСофия /на л.7-8 от делото на СГС/.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. К. Р. заявява, че не оспорва писмените доказателства, представени с исковата молба, като наред обсъдените по-горе възражения срещу допустимостта на производството, релевира възражения за неоснователност на предявените искове, тъй като вземанията са погасени по давност, считана от датата на падежа 21.03.2009 г., както и поради погасяването на вземанията чрез осъществено принудително изпълнение по изп.д.№536/2009 г. на ЧСИ М. К., въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№27020/2010 г. на СРС – 46 състав, като: