Решение № 117 от 28.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20221000500432 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 251 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 18422 от 09.08.2023 г., уточнена с молба вх. № 28708 от 14.12.2023 г., подадени от М. С. А., Н. Т. А. и П. С. А., за тълкуване на решението, постановено на 28.07.2022 г. по настоящото гр. д. № 432/2022 г. на САС, 12 състав.

С въззивното решение, чието тълкуване се иска, е отменено първоинстанционното Решение № 266075 от 12.10.2021 г., постановено по гр.д. № 5700/2020 г. на Софийски градски съд, I ГО, 22 състав, и вместо него са отхвърлени предявените от настоящите молители М., Н. и П. А.и, като наследници на починалия в хода на делото ищец С. И. А., срещу К. К. Р., на чието място е конституиран неговия законен наследник М. К. Р., искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД, за главница на основание Договор за заем, сключен на 24.03.2008 г., обективиран в НА № 200, рег.№ 387/2008 г. по описа на нотариус Р. Д., до размера на сумата от 260 000 щ.д., като погасен по давност, а над този размер - до претендирания размер от 306 800 щ.д., като неоснователен, КАКТО И за сумата от 30 680 щ.д., представляваща неустойка на основание Договор за заем, сключен на 24.03.2008 г., обективиран в НА № 200, рег. № 387/2008 г. по описа на нотариус Р. Д., като погасен по давност.

С определение № 1724 от 20.06.2023 г. по гр. д. № 4504/2022 г. на ВКС, 1

ІV г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила.

Молителите поддържат, че с влязлото в сила решение е установено със сила на пресъдено нещо, че техният наследодател е предоставил на наследодателя на насрещната страна заем в размер на 260 00 ш.д., т.е. вземането е признато за валидно възникнало и изискуемо, считано от 21.03.2009 г., но погасено по давност. В мотивите на въззивното решение е прието, че във връзка с неизпълнението по това заемно правоотношение в полза на заемодателя била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по който впоследствие е образувано изпълнително производство пред ЧСИ М. К.. За събиране на вземането на публична продан е бил изнесен ипотекираният имот, собственост на трети лица, който бил възложен на взискателя вместо плащане.

Междувременно длъжникът подал възражение и така се стигнало до предявяване на иск по чл. 422 ГПК, който, обаче, бил оставен без разглеждане, като издаденият изпълнителен лист бил обезсилен, като в полза на длъжника Р. срещу взискателя А. бил издаден обратен изпълнителен лист за събраните по принудителен ред суми. Щом, отново в мотивите, Апелативният съд е приел, че погасителната давност за главницата е изтекла на 21.03.2014 г., а за неустойката – на 09.07.2015 г., и след като продаденият имот не е принадлежал на длъжника, а на трети лица, т.е. сумите не са били събрани от К. Р., тогава възниквали въпросите, има ли вземане този длъжник по обратния изпълнителен лист, откога възниква това вземане и възможно ли е да се извърши прихващане между него и вземането на наследодателя на молителите А..

Насрещната страна М. К. Р. не ангажира становище по молбата за тълкуване на решението.

Апелативен съд – София, като взе предвид инвокираните доводите и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК, наМ. следното:

Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в законна сила решения (и приравнените на тях определения), които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил, и по този начин обуславят невъзможност от прилагане на правните последици на акта.

В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт, а именно: отменено е 2 първоинстанционното решение и вместо него предявените искове са отхвърлени. По същество с молбата за тълкуване се цели произнасяне от въззивния съд относно възможността да бъде извършено прихващане на процесните вземания към длъжника по договора за заем с насрещното вземане на последния по обратния изпълнителен лист, в случай, че в даден минал момент, преди да е изтекла погасителната давност, насрещните вземанията са били компенсируеми. Съдът не разполага с правомощия по реда на чл. 251 от ГПК в рамките на настоящото производство да даде отговор на този въпрос.

Ето защо, молбата за тълкуване следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18422 от 09.08.2023 г., на М. С.

А., Н. Т. А. и П. С. А. за тълкуване на решение № 1107 от 28.07.2022 г., постановено по настоящото гр. д. № 432/2022 г. на САС, ГО, 12 състав.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3