Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 857 от 31.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1037/2026
Вид
Решение № 857
Подписан
31.07.2026
В сила
31.07.2026
Състав
Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова, Бойко Александров Мачорски

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Варна, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100501037 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №20788/16.03.2026г. от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище в град София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б срещу решение №499/12.02.2026г., постановено по гр. дело № 20253110105696/2025г. на Варненския районен съд, с което e осъден въззивникът да заплати на „Елитранс – България“ ООД, ЕИК: 202487014, със седалище и адрес на управление в град Варна, ул. „Й. Йовков“ № 46, ет. 1, ап.

2, сумата в размер на 1700.35 евро, с равностойност 3325,60 лева, предявена като частичен иск от 2556.46 евро с равностойност 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на дясна врата на багажник, долна панта на задна дясна врата, горна панта на задна дясна врата и задна дясна колона, на полуремарке марка „Кьогел СН 24“, с peг. № *****, собственост на ищеца, причинени в резултат на настъпило на 07.08.2023 г. застрахователно събитие по договор № ***** от 20.12.2022г., за застраховка „Каско +”, клауза „Пълно” на полуремарке марка Кьогел СН 24, с per. № *****, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. В отговора на исковата молба въззивникът е направил възражение за изключен застрахователен риск по приложимите общи условия по застрахователна полица „Каско“ – наличие на груба небрежност. По това възражение решаващият съд не е формирал мотиви в съдебното решение. Релевира се оплакване за нарушение на чл.236, ал.2 от 1

ГПК. Решението е постановено в противоречие със събрания доказателствен материал показанията на св. П., водач, писмените доказателства и заключение на вещо лице. Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Елитранс – България“ ООД, в която е застъпено становище за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност и правилност на атакуваното решение. Счита се, че не е налице изключен застрахователен риск, тъй като водачът е проявил „груба небрежност“. В клаузата по т.9.1.8 от Общите условия не е дефинирано, какво представлява „груба небрежност“, същата се явява и нищожна, като противоречаща на чл.408, ал.1 от КЗ. В жалбата не са посочени причините, поради които водачът е реализирал груба небрежност. В цитираната разпоредба законодателят е предвидил случаите, когато застраховател по имуществена застраховка може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Сред тях не е груба небрежност. Единственото изключение е умишлено причиняване на застрахователното събитие – чл.408, ал.1, т.1 от КЗ, каквото не е налице. Отделно от това в жалбата не е обосновано, поради какви причини следва да се счита, че водачът е проявил „груба небрежност“. Въззиваемата страна моли съдът да потвърди обжалваното решение в неговата цялост.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран първоначално с частичен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ от „Елитранс – България“ ООД срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1700.35 евро /с равностойност 3325.60 лева /след допуснато увеличение на размера на иска, на основание чл. 214 от ГПК/, предявен като частичен от 2556.46 лева /с равностойност 5000 лева/, представляваща обезщетение за причинени 2 имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на дясна врата на багажник, долна панта на задна дясна врата, горна панта на задна дясна врата и задна дясна колона на полуремарке марка „Кьогел СН 24“, с peг. № *****, собственост на ищеца, причинени в резултат на настъпило на 07.08.2023 г. застрахователно събитие по договор № ***** от 20.12.2022г., за застраховка „Каско +”, клауза „Пълно”, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда 05.05.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на полуремарке марка „Кьогел СН 24“, с peг. № *****, застраховано на 20.12.2022 г. със застраховка „Каско +”, клауза „Пълно” при ответника със срок на действие от 20.12.2022г. до 19.12.2023г. по застрахователна полица № *****.

П.Р., като водач на товарен автомобил с peг. № ***** и прикачено полуремарке марка „Кьогел СН 24“, с per. № ***** на 07.08.2023г. бил да товари стока в гр. Меджидия, Румъния. Халето където е следвало да се товари е било тясно, поради което вътре е било невъзможно да се отворят задните врати на полуремаркето. П.Р. е отворил вратите на полуремаркето преди да влезе в халето, закопчал ги и така е влязъл на заден ход в халето за товарене.

След като полуремаркето е било натоварено, водачът потеглил с отворени и закопчани врати. Преди товарният автомобил да излезе от халето, дясната врата на полуремаркето се е откопчала и се ударила в касата на порталната ролетна врата на халето.

На 08.08.2023г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Представител на застрахователното дружество е огледал полуремаркето, изготвил е снимков материал и е съставил опис на щетите по претенция № 44010312305540/08.08.2023г. В описа като увредени части на полуремаркето са били посочени: дясна врата на багажник, долна панта на задна дясна врата, горна панта на задна дясна врата и задна дясна колона.

Твърди се, че необходимата сума за поправяне на щетите по полуремаркето е в размер на 5000 лева, която ответникът не заплатил, поради което се претендира осъждането му.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за 3 неоснователност на иска. Оспорва механизма на настъпилото застрахователно събитие. Счита, че настъпилото застрахователно събитие не представлява покрит риск по застраховка на МПС „Каско“ по чл.9.1.8 от Общите условия и чл.408 от КЗ. Водачът на товарания автомобил със застрахованото ремарке е действал при груба небрежност – оставил незаключена, незатворена и необезопасена вратата на ремаркето. Оспорва причинната връзка между настъпилото застрахователно събитие и претендираните вреди. Счита, че ищецът не е доказал настъпването на процесното застрахователно събитие.

Установяването на застрахователно събитие на база само писмена декларация се залаща до 10% от застрахователната сума – съгласно чл.4.6 от Общите условия. Отделно от това следва да бъде приложена и клаузата на чл.10.8 от Общите условия за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение или неговото намаляване.

Оспорва се предявения иск по размер, като не са представени доказателства за ремонт на ремаркето.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне /материали и труд/.

Фактите по делото сочат, че страните са били обвързани по силата на договор за застраховка по застрахователна полица № ***** от 20.12.2022г., за застраховка „Каско +”, клауза „Пълно” на полуремарке марка „Кьогел СН 24“, 4 с peг. № *****, собственост на ищеца. Няма оплаквания във въззивната жалба по отношение на действителността на договора, поради което съдът пристъпва към изследване на следващата предпоставка.

С уведомление за настъпила щета застрахованият ищец е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, а именно, че на 07.08.2023г. водачът П.Р. на товарен автомобил с peг. № ***** и прикачено полуремарке марка „Кьогел СН 24“, с per. № ***** след натоварване със стока в гр. Меджидия, Румъния при излизане от тясно хале със закопчани и отворени врати на полуремаркето, дясната врата се откопчала и се ударила в касата на порталната ролетна врата на халето.

Оплаквания за този механизъм на произшествието няма във въззивната жалба, той се потвърждава и от заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза, както и събраните гласни доказателства чрез разпита на св. П.Р..

От страна на застрахователя е образувана преписка и изготвен опис заключение по щета №******, в който са посочени констатираните вреди по полуремаркето в 4 отчки. Съгласно неоспореното заключение по автотехническата експертиза, в тази част вредите по лекия автомобил са в пряка и причина връзка с настъпилото ПТП.

Застрахователният договор обхваща датата на ПТП.

Предвид ограничения въззив и липсата оплаквания и възражения по установяване на фактическия състав на чл.405 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя, съдът пристъпва към разглеждане на въпроса налице ли е изключен застрахователен риск, повдигнат във въззивната жалба, а именно проявена груба небрежност.

Съгласно т.9.1.8 от Общите условия към застраховка „Каско +“ застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или при проявена груба небрежност на застрахования, респективно лица, на които застрахования е предоставил МПС.

От друга страна чл.408, ал.1, т.3 от КЗ регламентира, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или 5 в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Съдът намира, че застрахованият ищец е обвързан от представените и приобщени към доказателствения материал Общи условия на л. 34-42, като същият не оспорва това обстоятелство.

Следователно е налице задължение предвидено в застрахователния договор.

От анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, който съдът ще изложи по долу може да се направи обоснован извод, за това, че водачът Р. не е действал при груба небрежност, което да е довело до причиняване на крайния вредоносен резултат.

Небрежността принципно е форма на вината, при която деецът не е положил дължимата грижа на добрия стопанин, не е проявил елементарно старание и внимание. Съзнателно също е пренебрегнал определени както нормативни така и житейски правила, като е предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел, че те няма да настъпят. Грубата небрежност от своя страна представлява засилена форма небрежност и съставлява неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек при подобни условия.