Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 400 от 26.10.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 518/2022
Вид
Решение № 400
Подписан
26.10.2023
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 84 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Перник, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500518 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от Ч. П. С., ***, ЕГН **********, чрез адвокат Д. К., от САК, съдебен адрес: *** срещу решение № 549 / 19.05.2020 година, постановено по гр.д. № 6271 / 2021 г., по описа на РС Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗС, като бъде признато за установено, че Ч. П.

С. е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на процесния недвижим имот. Според жалбоподателя съдът не е възприел правилно фактическата обстановка по делото и не е преценил правилно и задълбочено събраните по делото доказателства, нито доводите на страните, като погрешно възприел за основателни доводите на ответната страна.

Възразява, че съдът е извършил погрешен анализ на събраните гласни доказателства, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. Жалбоподателят посочва, че съдът неправилно е посочил, че ищецът се позовава на установено право на собственост върху процесния имот на два 1 придобивни способа – деривативен – сделка с имота, и оригинерен – придобиване по давност на имота, тъй като ищецът претендира само придобиване на имота на основание чл.79 ЗС. Районният съдът не бил взел предвид обстоятелството, че ищецът е установил своето владение още през 2004 г., като е ограничил достъпът на ответника до имота от момента на установяване на владението до настоящия момент. Сочи се, че установяването на самостоятелна фактическа власт върху процесния имот, със знанието и без противопоставянето на ответника и при липса на спорове относно фактическото му ползване и стопанисване, и без претенции за упражняване правата на съсобственик, са все действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението в такова за своене на имота и установяване на владение за себе си. В допълнение се възразява, че съдът при постановяване на решението си, не е взел предвид относимата константна практика на ВКС, като се посочват конкретни съдебни решения.

Въз основа на тези доводи се иска отмяна на постановеното съдебно решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен, претендира сторените разноски в производствата пред първоинстанционния и въззивния съд.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Б. С. П., чрез адвокат К. Б. е подала отговор. Оспорва подадената въззивна жалба, моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение, като бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. При подробно изложени съображения по съществото на спора, счита, че съдът е изложил подробни мотиви относно събрания доказателствен материал по делото, направил е преценка на доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до правно обоснования извод, че по отношение на ищецът не е налице изтекла придобивна давност за процесния имот. Претендира присъждане на разноски пред окръжния съд в размер на 400 лева – сторени за един адвокат.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съответното решение е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявените искови претенции.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

2

С обжалваното решение РС Перник е отхвърлил предявения иск от Ч.

П. С., ЕГН **********, *** за признаване за установено но отношение на Б.

С. П., ЕГН **********, ***, че ищеца Ч. П. С. е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на следния недвижим имот:

ПОЛУМАСИВНА СГРАДА на един етаж със застроена площ върху 30 (тридесет) кв.м., построена в западната част на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно урегулирано място, за който съгласно плана за регулация на село ***, община ***, утвърден с Решение № 91 от 22.04.2008 г. на ОбС - Перник е отреден парцел *** (***), в квартал *** (***) по плана на с. ***, община ***, с площ на целия имот по скица 826 (осемстотин двадесет и шест) кв.м., при граници на урегулирания поземлен имот по скица: от северозапад - улица, от североизток - парцел *** (***), от югоизток - имоти извън регулация и от югозапад - парцел *** (***), в това число и на притежаваната от Б. С. П. ¼ идеална част от същия, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните разноски, съобразно правилата на чл. 78, ал.3 от ГПК, като ги е присъдил в полза на ответника, в размер на 600 лева – за един адвокат.

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с положителен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗС - за признаване за установено по отношение на ответника, че на основание изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност (от 2004 година до 2018 година) е собственик на процесния недвижим имот.

По силата на договор за покупко - продажба на недвижим имот от 26.07.2016 година, по нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № 260/2016 г., на нотариус М.М., peг. № *** в регистъра на НК, ищецът е придобил собствеността върху процесната жилищна постройка, а именно:

ПОЛУМАСИВНА СГРАДА на един етаж със застроена площ върху 30 (тридесет) кв.м., построена в западната част на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно урегулирано място, за който съгласно плана за регулация на село ***, община ***, утвърден с Решение № 91 от 22.04.2008 г. на ОбС - Перник е отреден парцел *** (***), в квартал *** (***) по плана на с. ***, община ***. Този документ не се оспорва от ответната страна.

С определение № 272/16.03.2023 година, в срока за произнасяне по спора, съдът е констатирал, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна, поради което е отменил протоколно определение за даване ход на в.гр.д.№ 518 / 2022 година, по описа на Окръжен съд Перник по същество, постановено в съдебно заседание на 07.03.2023 година и е оставил „без движение“ исковата молба, като е указал на ищеца Ч. П. С., чрез адвокат Д. Б.

К. в едноседмичен срок да отстрани следните нередовности:

1.Да уточни дали претендира право на собственост върху процесния недвижим имот само въз основа на давностно владение или/и в условията на 3 евентуалност – въз основа на договор за покупко - продажба, обективиран с нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № 260/2016 г., на нотариус М.М., peг. № *** в регистъра на НК, тъй като в тази насока са налице неясноти и противоречия между обстоятелствената част на исковата молба и петитума.

2.Да обоснове правния си интерес от иницииране и провеждане на настоящото съдебно производство по положителния установителен иск за признаване право на собственост върху недвижим имот, за който се води порано заведен исков процес от настоящия ответник срещу настоящия ищец по гр.д.№ 1863/2020 година, по описа на Районен съд – Перник, за ревандикация на част от същия имот и за отмяна на сделката по нот.акт № ***от ***година, като освен че изхода на този спор е от обуславящо значение, по него отв.Ч. С. е противопоставил всички възражения за самостоятелни права върху същия този имот, на които основава и настоящите си искови претенции. Това налага нуждата от аргументиране и извеждане на правен интерес от водене на настоящото дело.

В срок е постъпила молба от Ч. П. С., чрез адвокат Д. Б. К. с подробни уточнения.

Наред с горното съдът е изискал и приложил по настоящото производство гр.д.№ 1863/2020 година, по описа на Районен съд – Перник.

При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата н а чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички негови елементи.

Според нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Императивна предпоставка за надлежното предявяване и разглеждане по същество, евентуално – за уважаване на положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на упражнено десетгодишно давностно владение, е наличието на правен интерес от упражняването му.

В случая настоящият въззивен състав намира, че по силата на представения от самия ищец нотариален акт от 2016 година, той се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на деривативно придобивно правно основание - чрез валидно изповядана прехвърлителна сделка: покупко – продажба, възпроизвела вещно – транслативен ефект. По делото не се ангажираха доказателства сделката за покупко-продажба на процесния имот да е била оспорена пред съд, както твърди в исковата си молба ищецът, съответно унищожена или отменена по съдебен ред, т.е. нотариалният акт представлява годен и стабилен титул за собственост към 4 момента. При това положение за ищецът не съществува правен интерес да търси признаване на същото това право на собственост по исков ред, позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност, в продължение на повече от десет години, считано от 2004 година. По този начин би се получил паралогизъм – ако през 2015 година ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот, в резултат на изтеклата в негова полза придобивна давност, считано от 2004 година, то през 2016 година не е било нужно да го придобива чрез договор за покупко-продажба по нотариален ред, а още по-малко в настоящото производство да иска съдебно признаване на изтекла в негова полза придобивна давност, при наличие на стабилен нотариален акт, легитимиращ го като собственик на същия този имот.

Ако в евентуален бъдещ съдебен процес против настоящия ищец, насочен срещу действителността и валидността на транслативната сделка, с искане за отмяна на титула за собственост, поради порок или на друго основание, за него би възникнал правен интерес, чрез възражение или с насрещен иск да се позове в условията на евентуалност на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на имота.

В случая въззивникът сам признава с уточнителната молба вх.№ 2656/28.04.2023 година, че тъй като по висящото и спряно към момента производство по гр.д.№ 1863/2020 г., по описа на РС Перник е пропуснал в срока по чл.131 от ГПК да противопостави на ищеца (настоящ ответник) правоизключващото възражение за придобиване на спорния имот по давност, поради пропуск от предишния му процесуален представител по делото и без да излага наличие на нови факти или нововъзникнали обстоятелства по настоящото дело, счита че няма пречка да предяви в отделен исков процес притезанието си, което е пропуснал да заяви с отговора на исковата молба по предходното съдебно производство, по което се явява ответник.